Заключителна дискусия „Как да се чуе гласът ни в медиите“

След 4 години, 164 предавания и 150 часа и половина за представянето на повече от 120 граждански организации е естествен и необходим погледът в няколко посоки – назад към направеното, в дълбочина към средата и контекста на предаването и напред към бъдещето му. 

Преди „Властта на гражданите“, разказва Александър Куманов започва проектът „Каузи с глас и лице“. После идва идеята на журналистката Пролет Велкова за общ проект на фондация 42 и фондация „Дарик“. Началото е с 12 видеоизлъчвания на събития, а след това по „Дарик“ вървят 78 предавания всяка сряда. 

С присъединяването на НПО портала идват още 26 излъчвания. Георги Генчев пояснява, че има специални текстове в НПО портала, които предават акцентите от разговора във всяко предаване. „Нас не ни четат само НПО. Има смисъл да пишем за тези излъчвания“, казва той. Той е убеден, че с комбинацията от „видео-глас-текст“ има насищане на пространството с информация за гражданския сектор. Текстовете продължават да се четат и след края на предаванията.

За двама от водещите – Георги Донков и Александър Детев – това е уникално предаване, защото показва силата симбиозата между медии и граждански организации, които са най-естествените съюзници на демокрацията и демократическите ценности.

Основната тема на дискусията е комуникацията между гражданските организации, държавните институции, обществото и широката публика. 

Необходимостта гражданските организации да говорят за това, което правят, се осъзнава все повече от целия сектор. Преди години разбирането е било, че дейността на организациите не е свързана и не зависи от начина, по който я представят пред обществото. Днес мисленето се променя активно и много граждански организации осъзнават комуникацията като част от работата си. Липсата на комуникация оставя поле, в което се разраства фалшива информация, нападки към гражданските организации, откровени лъжи за дейността им и всичко това създава токсична среда, която пречи не само на самите организации, но и на хората за които те работят. Тяхната реална дейност, ценност и необходимост остават неразпознати.

Никола Тулечки говори за тъмната страна на комуникацията, за дезинформацията по чувствителни за обществото теми като деца и маргинализирани общности, за машината за фалшиви новини, която работи от години с вече развити тактики и широк спектър от конспиративни теории. „Това е информационна война“, казва той. 

Ролята на гражданските организации в тази ситуация е в няколко посоки. Информацията, която те дават за себе си и която много от тях смятат за PR е важна, защото PR е отговорно задължение да споделяш правдива информация. Във „Властта на гражданите“ тази информация се дава ненатрапчиво, разказва се чрез истории, предизвиква емоции и това е един от начините, по който гражданският сектор може да се бори с дезинформацията, но също и да предотврати разпространяването на токсични новини. „Всеки от нас трябва да е комуникатор“, твърди Любомир Аламанов, PR специалист. 

Добре замислената и осъществена комуникация е и основата за ефективни отношения на гражданските организации с държавните институции. Гергана Жулева от Програма Достъп до информация споделя, че доверието на институциите към тях се увеличава и стабилизира от непрекъсната информация, която ПДИ дава за всяка своя дейност. Яна Алексиева от асоциация „Родители“ допълва, че има работеща формула и тя включва доверие, човешки отношения, опознаване и разбиране на гледната точка на институциите, стремеж да се говори на техен език и да се намери пресечната точка между каузите на гражданския сектор и задачите на държавните институции, да се търсят обединяващите каузи. Веселина Панайотова от фондация „Мама има работа“ споделя трудността си да разбере езика на неправителствения сектор, в който влиза след работа в бизнес сектора. Теодора Иванова-Вълева от фондация Impact Drive смята, че организации, които осъзнават комуникацията като съществена част от дейността си имат добър капацитет за работа.

Бъдещето на „Властта на гражданите“ е все още неясно и зависи от външно финансиране поради големия екип, който го осъществява. Всички участващи в дискусия обаче споделят надеждата си то да продължи, защото гражданите все повече осъзнават властта и отговорността си и имат нужда гласовете им да се чуват, постиженията им да се оценят, а проблемите им да намерят разбиране.