Каква Европа създаваме днес и оставяме за младите утре?

България е спечелила от членството в Европейския съюз - така смятат повече от половината българи. И въпреки това ние, заедно с Италия, сме на последно място по този показател в Европа. Това показва скорошно проучване на Европейския парламент, проведено през есента на 2023 г. 

Откъде идва разочарованието на голяма част от хората в България и Италия - това попитахме млади хора от двете държави, работещи и развиващи се в различни области. 

Дарина от България: „Ежедневието и трудностите неминуемо оказват влияние върху степента на загриженост и активност в политическата сфера. На местно ниво в България последните години бяха несигурни и политически нестабилни. Италия също е белязана от многократната смяна на правителства, недоверие в политиката на местно ниво и тежкото преминаване през пандемията. За един средностатистически човек - без значение българин или италианец, активно участие и ангажираност в политиките на ЕС остава на заден план като грижа и внимание. Отново обаче е налице нуждата от информираност за функциите и политиките на ЕС, и съответно осъзнаване на важността от участие при избора на представители на страните в Европейския парламент".

Франческо от Италия: „Един от основните фактори е незаинтересоваността от политиката. Винаги се смята, че каквото и да се предложи, в крайна сметка има лична изгода и е измама спрямо жителите. Дори от информационна гледна точка кампанията става все по-малка - това вече се вижда от общинските и регионалните избори, при които печалбата би била повече от пряка, да не говорим при европейските. Със сигурност мнозинството от италианците смятат, че получените ползи и предимства са в следствие на национална политика, като не вярват на истинските европейски ползи". 

Дарина от България: „Процесът е поправим и обратим. 39% по параметър интерес отговаря на 40% параметър информираност с 1% отговорили с "не знам". Т.е. колкото повече ангажираност и информираност биват създавани, толкова повече е вероятността да има растеж на интереса към гласуване. Възможностите за информационни и образователни кампании са различни и могат да бъдат съобразени и изготвени за всякакъв вид публика и възрастови групи.

Младите в България преминават през естествения процес на израстване и осъзнатост като граждани не само на България, а и на ЕС. Нормално е във възрастовата група 15+ интересът да е насочен към напълно различни неща от политика. Групата на 55+ са с най-голям процент на склонност към гласуване, което също е нормално. Въпросът е каква Европа създаваме днес и оставяме на младите и колко можем да ги подготвим за момента, когато те ще поемат по-активната си роля в продължаване или създаване на следващите политики на ЕС".