72% от учителите в България все още не използват изкуствен интелект

Помолихме респондентите на наша онлайн анкета да оценят по скала от 1 до 6 колко полезен може да е изкуственият интелект (ИИ) в училищното образование. Дадената средна оценка 3,57 сигнализира, че в училищната среда преобладава умерена нагласа към новата технология. 

Учителите са по-скептично настроени към потенциалните ползи от изкуствения интелект. 21% от тях оценяват ползите от ИИ с най-ниските оценки 1 и 2, в сравнение с  16% от представителите на административните екипи на училищата. 

Цели 72% от учителите не използват редовно инструменти като ChatGPT или Bing Chat в работа си. 41% от учителите никога не са използвали такива инструменти, като 31% са опитвали веднъж, но не са започнали да използват редовно. Няколко пъти в месеца или няколко пъти седмично прилагат инструменти с генеративен изкуствен интелект 25% от учителите, в сравнение с 45% от представителите на административните училищни екипи. 

Разпространението на изкуствения интелект може допълнително да задълбочи цифровото разделение между столицата и регионите. Например само 7% от анкетираните от София са отговорили, че никога не са използвали инструменти като ChatGPT и Bing Chat. В селата, градовете и областните градове този брой е 23-25%. Редовно използват ИИ над 64% от респондентите от София и 42-50% от респондентите в други типове населени места.

Отговаряйки на въпроса “Ако използвате ChatGPT или Bing Chat, то за какви цели?”, най-често отговорът е: “Създаване на задачи, тестове и други образователни ресурси за учениците ми”, както от страна на учителите (63% от тези, които използват ИИ инструменти), така и от училищните администратори (над 47%). 

Представители на административните училищни екипи по-често са избирали като начин за използване на ИИ “Административни дейности, като писане на имейли, отчети и т.н.” 

“Създаване на уроци, урочни планове и др. за моята преподавателска работа” са посочили 27% от учителите и 13% от училищните администратори, използващи ИИ. 

20% от представителите на административни екипи и 6% от учителите са посочили, че използват ChatGPT или Bing Chat за “Всичко посочено”.

Обучения за ИИ не са приоритет

Данните подсказват също за съществуващ пропуск в професионалното развитие и готовността за ИИ в образователния сектор.

Зададохме въпрос “Във Вашето училище провеждали ли сте обучения с външни експерти или организации, за да се въведе темата за изкуствения интелект или да се подпомогне използването му?”

73% от представителите на административните училищни екипи са отговорили “Не е организирано такова обучение и не е планирано”. Отговор “Планирано е и предстои” са избрали едва 12% от ръководителите на училища в страната.

Според респондентите само приблизително 53% от училищата имат назначени координатори или ръководители по ИКТ. Това означава, че около половината от училищата са потенциално по-добре подготвени за интеграция на новите технологии в учебната програма и в дейностите в училище по принцип.

82% от отговорилите представители на административни училищни екипи са отговорили отрицателно на въпроса “Във Вашето училище има ли разписана стратегия за дигитализация/ за използване на дигиталните технологии?”

На въпроса “Във Вашето училище ръководството организира ли обсъждане на предимствата и недостатъците на преподаването и ученето с помощта на дигитални технологии?" над 47% от респондентите са отговорили с: “По-рядко от всеки месец”.

По различен начин са отговорили на този въпрос учителите, в сравнение с представителите на училищни административни екипи. Това вероятно показва разминаване в начина, по който учители и администратори възприемат какво и как се обсъжда по отношение на дигитализацията в училище.

От отговорите на респондентите е ясно, че голям дял от учителите не са наясно с процесите на дигитализацията в техните училища. Например: 

Смятаме, че резултатите от анкетата ни изтъкват необходимостта от по-широко приемане и интегриране на дигитализацията и използването на ИИ в българското образование. Съвместните усилия на образователните институции – МОН, РУО, училища, на гражданското общество и бизнеса със съответна експертиза са ключови за развитието на иновативно образование, готово за предизвикателствата на дигиталната епоха.

Една от предстоящите скоро инициативи на “Образование без раници” – шестмесечната обучително-менторска програма "Дигитални училищни лидери”, цели именно това. Тя е насочена към директори, заместник-директори, ръководители ИКТ, учители, които отговарят за дигиталната визия, стратегия и трансформация на своите училища. Чрез присъствени обучения и ежеседмична самостоятелна работа с менторска подкрепа, участващите ще надградят уменията си да създават и управляват иновативни проекти, свързани с дигитализацията и прилагането на изкуствен интелект в учебните процеси и управлението на училището, включително в STEM обучението. Успешно завършилите получават 3 квалификационни кредита, както и електронно удостоверение.

Научете повече информация за програмата и кандидатствайте за участие: https://obr.education/digitalni-utchilishtni-lideri/

Информация за онлайн анкетата за дигитализация и ИИ на “Образование без раници”

Кратката анкета за дигитализацията и изкуствения интелект в училищата в България, коментирана в тази статия, е споделена в мрежата на сдружението на 1 декември 2023 г. Анализът на отговорите е направен на 18 декември 2023 г., на базата на общо 153 отговора, от които 141 са взети предвид. 

За участие в анализа са филтрирани респондентите, посочили като място на работа следните типове образователни институции: "Начално училище", "Основно училище", "Средно училище", "Профилирана гимназия", "Професионална гимназия", "Обединено училище", "Спортно училище".

Към представители на административните училищни екипи са отнесени респонденти, посочили следните длъжности: “Директор”, “Заместник-директор”, “Ръководител на направление ИКТ”, “Педагогически съветник”.

Към респондентите учители са отнесени тези, които са посочили следните длъжности: “Начален учител”, “Учител по предмет”, “Ресурсен учител”.

Проучването не е представително и служи по-скоро като референтна точка за планиране на по-нататъшни дейности за дигитализация на българските училища, въвеждането на съвременни технологии като изкуствен интелект, както и преодоляването на дигиталната пропаст в България.