Каква защита получиха правата на човека в България през 2023 година?

Автор: Захари Янков, Старши правен експерт, Български център за нестопанско право

През 2023 г. политическата криза продължи с поредните избори за парламент (април), но все пак останахме само с избора на 49-то Народно събрание. Междувременно редица регулаторни органи и институции, които имат съществено отношение към защитата на правата ни, останаха да действат извън мандат или с непълен състав. Примери за това са Конституционния съд и Комисията за защита на личните данни. Много процеси бяха забавени, а важни правозащитни реформи станаха жертва на политическите интриги. Опозицията пък все по-често използва в политическия си наратив конспиративни теории и атаки към основните права и гражданските организации вместо да е бдителен коректив на властта.

В тези условия гражданското общество е от особена важност за защита на правата на гражданите и държане на властта отговорна, да не кажем, че даже остава единствен и последен защитник. Въпреки това през 2023 г. се наблюдава намаляване броя на организациите и свиване на гражданското пространство. Според Агенцията по вписване броят на НПО, подали заявления за обявяване на годишни финансови отчети за 2022 г. е 13 847 – т.е. ориентировъчният брой активни организаиции. Общият брой на пререгистрираните в регистъра ЮЛНЦ в периода 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. е 18 642. Като към него се добави броят на новорегистрираните НПО, общият брой на гражданските организации е 25 769[1] .

Вижте акцентите от нарушенията, предизвикателствата и постиженията по отношение защитата на правата на човека в България през 2023 година.

Право на сдружаване

• Застой в развитието на законодателната среда  - В трето поред Народно събрание се предлагат промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с които да се даде законодателно решение на два важни практически проблема пред сдруженията, фондациите и читалищата – как да се провеждат онлайн общи събрания (върховни органи) на ЮЛНЦ и как член на управителен съвет (орган) сам да инициира заличаването си от Регистъра на ЮЛНЦ след като е подал оставката си, а ЮЛНЦ бездейства. През 2023 г. обаче тези предложения „седяха на трупчета“ и не бяха обсъдени в нито една парламентарна комисия.
• Спорни законодателни промени - новият Закон за противодействие на корупцията задължава членовете на народните читалища да попълват декларация за частните си интереси и да я обявяват на интернет страницата подобно на заемащите най-висшите публични длъжности. В практиката също така се появиха спорни тълкувания на този закон по отношение приложимостта му спрямо доставчици на социални услуги.
• Финансова устойчивост на НПО – през 2023 г. функционирането на Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО) бе отново затруднено. След сформиране на правителството през юни се проведе едно единствено заседание на СРГО чак през декември. Така и през 2023 г. за поредна година не бе стартиран финансовия механизъм за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение, ръководен от СРГО.
• Очернящи кампании – НПО продължиха да бъдат цел на очернящи кампании през 2023 г. През април малко след провелите се извънредни избори бе входиран в Народно събрание за пореден път противоречащият на Конституцията Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти. Парламентарните дебати за промените в Закона за защита на домашното насилие пък бяха използвани от депутати от опозицията за очерняне на неправителствените организации.

А има ли все пак положителни промени в средата?

• Няма сериозни рискови фактори НПО да бъдат използвани за финансиране на тероризъм – през май 2023 г. бе приета първата оценка на риска от финансиране на тероризъм (ФТ) в сектора на организациите с нестопанска цел. Според Оценката на риска няма потвърдени случаи на злоупотреба с организациите с нестопанска цел в Република България за целите на финансирането на тероризъм. Анализът в хода на Оценката също така не е установил наличието на сериозни рискови фактори за сектора. С оглед на това, рискът от злоупотреба за целите на финансиране на тероризма от страна на организациите с нестопанска цел в Република България е оценен като нисък към среден.
• Намаляване на административните тежести по Закона за мерките срещу изпиране на пари – след приемане на Оценката на риска се приеха промени в ЗМИП, с които се изключиха някои категории ЮЛНЦ от обхвата на закона, а останалите ЮЛНЦ се задължават да изготвят собствена оценка на риска след надхвърляне на годишен оборот от 50 000 лв. вместо 20 000 лв. Включването на България в сивия списък на FATF в края на 2023 г. е добра възможност за застъпване за още административни облекчения за преобладаващата част от НПО сектора.

Право на протест и свобода на изразяване

• Дискриминация -  в края на 2023 г. Столичен инспекторат неправомерно глоби заявителят на протеста на трансжената Габриела пред съдебната палата. Самата тя бе арестувана и отведена в ареста два пъти поради липса на лична карта, където е била подлагана на унизително и нехуманно отношение. По-рано през годината МВР допусна демонстрации срещу прожекции на филм в София и Варна да преминат границите на мирния протест. Тези демонстрации доведоха до отлагане на прожекциите, по време на тях се разпространяваше език на омразата срещу ЛГБТ общността и се заплашваха и атакуваха активисти.
• Ограничение на правото на протест - Столична община издаде поредица от забрани за организиране на протести за спиране на огъня в Газа заявени от палестинската общност. Мотивите на забраните не отговаряха на международните стандарти за защита правото на протест и не предлагаха алтернатива за провеждане на заявения протест. Тази дискриминационна практика продължава и до днес. 
• Полицейско насилие – през ноември 2023 г.  по време на т.нар. протест срещу БФС полицията превиши правата си и премина към безразборно насилие, от което пострадаха граждани, които не участваха в протеста, както и журналисти. Много от полицаите, участващи в актовете на насилие, не носиха задължителните си идентификационни номера, което направи последващото им разпознаване трудно. Същевременно кметът на София и МВР направиха обвинителни изявления, насочени срещу лицето заявило протеста без данни, че то е участвало в актове на насилие или е можело да предотврати такова. Така се създадоха условия за обезкуражаване гражданите да заявяват и да се ползват от правото си на протест.
• Дела шамари (SLAPPs) срещу журналисти –  увеличават се случаите на дела шамари или заплахи за такива от публични личности или големи бизнеси. Знаково за 2023 г. ще остане делото за 1 милион лева, което ЛевИнс заведе срещу Медиапул

Възстановяване на баланса и справедливостта ?

• Намаляване на наказанията за клевета и обида – с промени в Наказателния кодекс се отмени по-тежкото наказание за обида и клевета на длъжностно лице или на представител на обществеността, както и се намалиха общите наказания за тези престъпления. Така държавата ни се съобрази с дългогодишната практика на ЕСПЧ и подобри защитата на правото на изразяване на журналисти и активисти.
• Съдът разпозна дело шамар като злоупотреба с право – в края на 2023 Софийски районен съд отхвърли иск срещу журналиста Димитър Стоянов, като в мотивите си описа иска като дело шамар и го определи като злоупотреба с право. Така в българската съдебна практика се създаде предпоставка за защита от дела шамари въз основа на общи правни принципи още преди законодателят да приеме конкретни мерки за защита.

Дискриминация и права на хората с увреждания

• Психично болните са подлагани на нечовешко отношение в държавните болници – след извънредно посещение в България през март 2023 Комитетът на Съвета на Европа против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание за пореден път констатира ужасяващите условия и отношение в държавните психиатрични болници, както и липсата на мерки, предприемани от държавата. Фрапантно доказателство за това е случаят на изгорелият жив пациент в Ловешката психиатрична болница, който се оказал вързан и заключен в изолатор по време на пожара.
• Съдът дискриминира транс хората и нарушава правото на личен живот – с тълкувателно решение на Върховния касационен съд се зачеркна дългогодишно изгражданата съдебна практика за критериите, въз основа на които се допуска законна смяна на пола и на практиката смяната на пола се забрани.

Светлина в тунела?

• Започна работа по реформа, която да гарантира правата на психично болните -  след застъпване на граждански организации се създаде временна комисия в парламента за защита правата на психично болните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират. Комисията работи в сътрудничество с неправителствени организации.
• Въведоха се по-тежки наказания за някои престъпления от омраза- С промени в Наказателния кодекс приети през 2023 се въведоха по-тежки наказания за редица престъпления, когато извършването им е мотивирано от предполагаемата сексуална ориентация на жертвата.