Културен и екологичин сектор обединяват усилия в борбата с климатичните промени
07 февруари 2024 г.
Климатичната криза вече е реалност. През последните десетилетия средните температури нарастват, увеличава се и броят екстремни събития като дългосрочни засушавания и пожари, следвани от голямо количество валежи, наводнения, буреносен вятър, торнадо и земетресения. В България ставаме все по-често свидетели на екстремни явления, а четирите сезона по нашите географски ширини могат скоро да останат в историята. Прогнозите за бъдещето са обезпокоителни особено, ако не предприемем ефективни мерки.
Климатичната криза оказва влияние върху всички аспекти на обществото, включително културната сфера. Дори обхватът на кризата в сектора да не е толкова значителен, изкуствата могат да бъдат влиятелни средства за предаване на послания и мобилизиране на обществото. Водени от това схващане членове от екипа на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ в София събра представители на културните индустрии и природозащитни организации.
„Срещата е информационно-познавателна. Голяма част от нещата, които се играят тук и се случват като събития, имат вече такова осъзнаване и насоченост“, заяви директорът на "Топлоцентрала" Веселин Димов, който е убеден, че културните институции могат да допринесат за намаляването на своя екологичен отпечатък чрез енергийна ефективност, устойчиви строителни материали и други екологично отговорни практики.
„Първата ни грижа е да създадем среда, която способства за тази връзка“.
Според Димитър Узунов - съосновател на сдружение „Арте Урбана“, в сравнение с други сектори на икономиката, които произвеждат различни продукти, климатичният отпечатък, който културният сектор оставя е незначителен. Но не бива да се пренебрегва трансформираща сила изкуството, като средство за социална промяна.
"Имаме преимуществото да сме сектор, който е винаги под светлината на прожекторите и общественото внимание“.
От сдружение „Арте Урбана“ отправиха покана към артистични формални и неформални организации, творци на свободна практика, които искат да въведат зелени и устойчиви практики в работата си в срок до 10 февруари да кандидатстват по европейския проект „Ре-имеджин“. Одобрените кандидати ще минат през обучителни резиденции във всяка една от страните-участнички в проекта – България, Северна Македония, Сърбия и Унгария.
„Всяка една е на различна тема. Започваме в България с темата "Училище по екология“.
Културният мениджър и активист Весела Кондакова, която е част от екипа на „Топлоцентрала“, разказа за добри практики, въведени от берлинската артистично-екологична общност – Уфа Фабрик.
„Тя е създадена и продължава да същестува от 50 години в центъра на Берлин“.
Заради техническата изостаналост на съоръженията през годините, пространството постепенно опустява и бива изоставено. Докато през 70- те години на миналия век една общност от еко активисти решават, че искат да се нанесат там и започват да живеят устойчив живот. Тези хора не просто сами изграждат пространството си на живот, но отглеждат храната и децата си вътре, създават устойчиви бизнес модели, за да съществуват. Дори настоящият директор на Центъра за изпълнителски изкуства „Уфа Фабрик“ е роден в това пространство, а родителите му са сред основателите на общността.
„Това, което бихме искали да взаимстваме са някои практики, които за тях са ежедневие, като повторната употреба на дъждовната вода“.
Други участници в събитието бяха „Асоциация за свободен театър“, „За земята, „Градско градинарство-София“, „Таймхирос“, фондациите „По-диви Родопи“, „Биоселена“ и “Биоразнообразие”. В специален интерактивен панел културните дейци и еколози очертаха общите трудности, които имат – като недостатъчно финансиране и несправедливото му разпределение заради липсата на правила и появата на нерегламентирано лобиране, при което някои организации не получават нищо, а други непропорционално много.
„Преминахме към темата за училищата и как да възпитаваме учениците в уважение към културата, процесите и средата. Децата са естествен проводник на устойчиви практики в областта на опазване на околната среда, но и на живеене с култура и изкуство“.
Друг проблем, според културните и екологични организации, е липсата на нормативни уредби и предписания, направени от експерти, за това как изкуството да бъде по-зелено. Те предлагат да се въведе система, при която артистите да получават зелени точки за финансиране, ако са въвели зелени практики. Също така предлагат да се инициира кампания "1% за култура" и ако се извоюва по-голямо финансиране, да се водят публични дебати за справедливо разпределение на получените средства.
Повече по темата може да чуете тук
Източник снимка: БНР Хоризонт
Източник: БНР
Facebook
TwetterСходни публикации
18 юли 2024 г.
Национален екоклъстер беше учреден във Варна
Сдружение „Национален екоклъстер България“ беше учреден във Варна. Основната му цел е да обедини всички заинтересовани, които
17 юли 2024 г.
Да надникнем в бъдещето: Klima Biennale във Виена с вдъхновяващи експерименти за участниците в проекта BeReady
Какъв по-добър начин за градовете и специалистите по градско планиране да интегрират научните изследвания и иновациите за
04 юли 2024 г.
БФБ кани на природозащитна акция в 6 и пет на Бургаската дюна
Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) обяви 2024 г. за година на живите пясъци по Черноморското ни крайбрежие. Затова и се
