Чува ли властта направените предложения по време на обществени консултации?

Автор: Захари Янков, правен експерт в БЦНП

Правото на гражданско участие в процеса на вземане на политически решения следва да бъде гарантирано на всеки гражданин, неправителствена организация и на обществото като цяло. Една от основните форми на гражданско участие са консултациите - събирането на различни гледни точки и мнения по отношение на определени политики и теми като част от официална процедура, протичаща чрез различни методи и инструменти като срещи, публични изслушвания, фокус групи, проучвания, въпросници и дигитални средства.[1]

В българското законодателство формално е уредено задължение всички проекти на нормативни актове (с изключение на законите предлагани от народни представители) да бъдат публикувани за обществена консултация.[2]  Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации трябва да е поне 30 дни, а при изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Законът изисква след приключването на обществената консултация и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта да публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения.

Осигуряването на обратна връзка за получените становища от страна на властите е един от важните елементи на една обществена консултация. Чрез нея се гарантира, че съответният орган е „чул“ направените предложения и се изгражда доверие у взелите участие в консултацията граждани и организации. Според Насоките на ОИСР[3] за процесите по гражданско участие:

Уведомяването на участниците и широката общественост за резултатите от процеса на участие е важна стъпка. Тя също така често се пренебрегва. Без подходящо признание за работата и ангажираността на гражданите и заинтересованите страни, участниците могат да получат погрешно послание, че техният принос не е бил важен или няма да бъде взет предвид, което да породи недоверие и да ги обезкуражи да участват в подобни дейности в бъдеще. Участниците трябва също така да знаят кои от техните препоръки ще бъдат взети под внимание бъдат взети предвид и защо някои от тях може да не бъдат използвани. Това увеличава прозрачността и отчетността на процеса и допринася за изграждането на култура на отворено управление.[4]

Взимат ли под внимание мнението на гражданите и организациите и изпълняват ли изричното си законово задължение българските власти да дават обратна връзка на обществените консултации ? Или предоставянето на справка за получени предложения остава само „добро пожелание“ на закона ? За да разберем това, попитахме по реда за достъп до обществена информация Министерски съвет, Министерство на младежта и спорта, Министерство на правосъдието и Министерство на труда и социалната политика:

• Колко обществени консултации са проверели през последните 4 години ?
• По колко от тези обществени консултации е изготвена и публикувана справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения ?

А какво отговориха институциите ?

В общия случай - не знаем, не е наша работа

Според Министерство на правосъдието и Министерство на труда и социалната политика те не са длъжни да подържат статистическа информация и съответно ни предоставиха линкове към интернет страниците, където публикуват консултациите си – да си ги броим сами и ръчно да проверяваме по всяка една дали е изпълнено задължението за изготвяне на справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения:

Министерството на правосъдието не съществува нормативно задължение да събира и съхранява статистическата информация по зададените в заявлението Ви критерии, поради което такава не е налична. [5]

Законът за достъп до обществена информация не е средство за снабдяване с всякаква информация и документи, извън свързаните с обществените отношения относно правото на гражданите на достъп до обществена информация и повторното използване на обществена информация - аргумент от чл. 1 от ЗДОИ. Целта на Закона за достъп до обществена информация е свързана с предоставяне на съществуваща информация, не съществува задължение за създаване на информация по критерии, изискани от заявителя.[6]

От отговора на Министерски съвет става ясно, че тази институция също не подържа статистика за собствените си обществени консултации. Вместо това ни предоставиха обобщена информация за всички проведени обществени консултации на национално ниво. Тази информация е извадка от публично достъпните годишни доклади за оценка на въздействието.

Министерство на младежта и спорта от друга страна се оказа, че знае колко консултации е провело и по колко не е изпълнило задължението за изготвяне на справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения и единствено предостави конкретна информация.

Какво научихме ?

От обобщената информация за всички проведени консултации на централно ниво става ясно, че задължението за предоставяне на обратна връзка чрез изготвяне и публикуване на справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения не се изпълнява при средно една трета от консултациите.

Наличната статистика показва и друга притеснителна тенденция – средният брой на консултации, по които не се дава обратна връзка, е относително еднакъв. Това означава, че не се полагат усилия за осигуряване на стриктното спазване на закона и подобряване на процесите осигуряващи гражданско участие.

Трябва да се обърне внимание, че в единственото министерство, което предостави конкретна информация, броят на консултации без обратна връзка е значително по – малък – около 18 %.

Извод

Българските институции следва да подържат подробна информация включително и статистическа относно провеждането на обществени консултации. Така самите институции, а и гражданите и организациите на гражданското общество, ще могат да упражняват ефективен контрол над правилното протичане на процесите по гражданско участие и повишаване на ефективността им.

Статистиката показва, че през последните години процесите по обществено консултиране са „замръзнали“ – не се предприемат мерки за стриктно спазване на закона, за прилагане на актуалните добри практики и за въвеждане на иновации и нови механизми за подобряване на процесите и улесняване на гражданите и организациите. Това се случва въпреки поемане от страна на държавата на ангажименти за отворено управление. Пример за това е участието на България в Инициативата за открито управление или поставянето като приоритет на влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – организация автор на редица насоки за гражданско участие и отворено управление.

Държавните органи следва да разглеждат обществените консултации като инструмент за подобряване на нормотворчеството и създаването на политики и като механизъм за повишаване на доверието на гражданите и съответно обезпечаване спазването на приеманите актове, а не като поредна досадна административна процедура, която само „бави работата.“