Нови данни показват огромна, по-голяма от очакваното глобална разлика в равенството между половете
08 март 2024 г.
България е с по-добри показатели от средните за света
Вашингтон, 4 март 2024 г. — Глобалната разлика между равенството в половете на работното място е много по-голяма, отколкото се смяташе досега, показва нов доклад на Групата на Световната банка. Като се добавят разликите по отношение на защита от насилие и достъп до детски грижи, жените се ползват с по-малко от две трети от правата на мъжете. Нито една държава не предоставя равни възможности на жените – дори и най-богатите икономики.
Последният доклад Жените, бизнесът и законът предлага изчерпателна картина на препятствията, пред които са изправени жените, за да навлязат в световната работна сила и да допринесат за по-голям просперитет – за себе си, семействата си и общностите си. Обхватът на анализа е разширен, като са добавени два показателя, които могат да бъдат критични за увеличаването или ограничаването на възможностите на жените: безопасност по отношение на насилие и достъп до детски грижи. Когато се включат тези мерки, жените се ползват средно само с 64% от правната защита, която мъжете имат – много по-малко от предишната оценка от 77%.
На практика разликата между половете е още по-голяма. За първи път Жените, бизнесът и законът (ЖБЗ) оценява разликата между правните реформи и действителните резултати за жените в 190 икономики. Анализът разкрива шокиращи пропуски в правоприлагането. Въпреки че според действащите закони, жените се ползват с около две трети от правата на мъжете, държавите са създали средно по-малко от 40 % от системите, необходими за пълното прилагане на тези закони.
Например 98 икономики са приели законодателство, налагащо равно заплащане на жените за труд с еднаква стойност. Въпреки това само 35 икономики – по-малко от една на всеки пет – са приели мерки за прозрачност на заплащането или механизми за прилагане, за да се справят с разликата в заплащането.
Ефективното прилагане на законите за равни възможности зависи от адекватна подкрепяща рамка, включително силни механизми за прилагане, система за проследяване на различията в заплащането, свързани с пола, и наличието на здравни услуги за жени, преживели насилие.
„Жените имат силата да стимулират разтърсващата се глобална икономика“, казва Индермит Гил, главен икономист на Групата на Световната банка и старши вицепрезидент по икономиката на развитието. „И все пак по целия свят дискриминационните закони и практики пречат на жените да работят или да започнат бизнес наравно с мъжете. Преодоляването на тази празнина може да повиши глобалния брутен вътрешен продукт с повече от 20% – по същество удвоявайки глобалния темп на растеж през следващото десетилетие – но темпът на реформите се забави до пълзене. ЖБЗ 2024 идентифицира какво могат да направят правителствата, за да ускорят напредъка към равенство между половете в бизнеса и закона.“
Пропускът в прилагането на законите за рани възможности подчертава колко тежка работа предстои дори за страните, които са ги въвели. Того, например, се откроява сред икономиките на Тропическа Африка, приемайки закони, които дават на жените приблизително 77% от правата, достъпни за мъжете – повече от всяка друга страна на континента. В същото време Того е създала само 27% от системите, необходими за пълно прилагане на законодателството. Този процент е средният за икономиките на юг от Сахара.
През 2023 г. правителствата бяха настоятелни в напредването на три категории законови реформи за равни възможности – заплащане, родителски права и защита на работното място. Въпреки това почти всички страни се представят слабо в двете категории, които се проследяват за първи път – достъп до детски грижи и безопасност на жените.
Най-ниският среден глобален показател е по отношение на безопасността на жените – той е едва 36, което означава, че жените се радват на едва една трета от необходимата правна защита срещу домашно насилие, сексуален тормоз, детски бракове и убийства на жени. Въпреки че 151 икономики са приели закони, забраняващи сексуалния тормоз на работното място, само 39 имат закони, които го забраняват на обществени места. Това често пречи на жените да използват обществен транспорт, за да стигнат до работа.
Повечето държави също имат лош резултат по отношение на законите, свързани с детска грижа. Жените прекарват средно 2,4 часа повече на ден повече от мъжете в неплатена работа за грижи за домакинството, като по-голямата част от тях са грижи за децата. Разширяването на достъпа до грижи за деца води до увеличаване на участието на жените в работната сила първоначално с около 1 процент, а ефектът се удвоява в следващите пет години. Днес само 78 икономики — по-малко от половината — предоставят известна финансова или данъчна подкрепа за родители с малки деца. Само 62 икономики – по-малко от една трета – имат стандарти за качество на услугите за детска грижа, без които жените биха могли да се замислят два пъти дали да отидат на работа, докато имат деца в тяхна грижа.
Жените също се сблъскват със значителни пречки в други области. В областта на предприемачеството, например, само една на всеки пет икономики налага чувствителни към пола критерии при обществени поръчки, което означава, че жените в голяма степен не могат да се възползват от икономически възможности на стойност 10 трилиона долара годишно. В областта на заплащането жените печелят само 77 цента за всеки долар, платен на мъжете. Разликата в правата продължава чак до пенсиониране. В 62 икономики възрастта, на която мъжете и жените могат да се пенсионират, не е една и съща. По статистика жените живеят по-дълго от мъжете, но тъй като получават по-ниско заплащане, докато работят, вземат отпуск по майчинство и се пенсионират по-рано, в крайна сметка те получават по-малки пенсии и по-голяма финансова несигурност в напреднала възраст.
„По-спешно от всякога е да се ускорят усилията за реформиране на законите и въвеждане на обществени политики, които дават възможност на жените да работят, да започват и да развиват бизнес“, каза Теа Тръмбич, водещ автор на доклада . „Днес едва половината от жените участват в глобалната работна сила в сравнение с почти трима от всеки четирима мъже. Това не е просто несправедливо – това е прахосничество. Увеличаването на икономическото участие на жените е ключът към усилването на техните гласове и оформянето на решения, които ги засягат пряко. Държавите просто не могат да си позволят да загърбят половината от населението си".
Към пълния доклад „Жените, бизнесът и законът" 2024 г.
Към сайта на доклада, където могат да се намерят допълнителни материали по темата
Данните за България
Оценката на правната рамка на ЖБЗ 2024 за България (82,5 от 100,0) е по-висока от средната за света (64,2) и по-висока от средната стойност за региона на Европа и Централна Азия (77,0).
По отношение на законите, засягащи свободата на движение, решенията на жените да работят, заплащането на жените, брака, работата на жените след раждането на деца и собствеността и наследството на жените, България получава отличен резултат (100,0 от 100,0). Една от най-ниските оценки за България е по показателя, измерващ законите, засягащи размера на пенсията на жените. За да се подобри той, България може да обмисли изравняване на възрастта, на която мъжете и жените могат да се пенсионират с пълни пенсионни обезщетения, изравняване на възрастта, на която мъжете и жените могат да се пенсионират с частични и изравняване на възрастта за задължително пенсиониране за мъжете и жените.
Резултатът на България за подкрепящите рамки (supportive frameworks score) (65,8 от 100,0) е по-висок от средния за света (39,5) и по-висок от средната стойност за региона на Европа и Централна Азия (51,3). Що се отнася до подкрепящите рамки, засягащи заплащането на жените и брака, България получава отлична оценка (100,0 от 100,0). Една от най-ниските оценки за България е по показателя, измерващ подкрепящите рамки, засягащи безопасността на жените. За подобряване на показателя за безопасност, България може да обмисли разработването на всеобхватни механизми за справяне с насилието срещу жени, въвеждане на специални процедури за случаи на сексуален тормоз, определяне на държавна структура, отговаряща за наблюдението и изпълнението на националните мерки, планове и програми, насочени към защита от насилие над жени, осигуряване на годишни бюджетни средства за намаляване на риска от насилие срещу жени, за превенция и програми за противодействие.
Резултатът от експертните мнения (90,6 от 100,0) е по-висок от средния за света (65,7) и по-висок от средната стойност за региона на Европа и Централна Азия (75,2). Що се отнася до експертните мнения за свободата на движение, за брака, за работата на жените след раждането на деца, за жените, които започват и управление на бизнес, за собствеността и наследяването на жените и за пенсиите на жените, България получава отлична оценка (100,0 от 100,0). Една от най-ниските оценки за България е по показателя грижи за децата.
Линк към доклада за България
Превод: НПО Портал
Източник: The World Bank
Facebook
TwetterСходни публикации
09 юли 2024 г.
Проект „Да изградиш живота си отново след диагноза рак на гърдата“ представят от Фондация „Нана Гладуиш - Една от 8“
Проект „Да изградиш живота си отново след диагноза рак на гърдата“ ("Rebuilding Lives of Breast Cancer Survivors") представят
06 юли 2024 г.
Ролята на мъжа и жената днес – епизод 16 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4"
Мъжът като силния ловец, който защитава и изхранва семейството, и жената, която се грижи за домашния уют и децата. Остаряла ли
02 юли 2024 г.
Директивата за борба с насилието срещу жени и домашното насилие влиза в сила в целия Европейски съюз
На 13 юни 2024 г. Директивата за борба с насилието срещу жени и домашното насилие влезе в сила в целия Европейски съюз След 3
