Как работим в местната общност

„Предизвикателство към тях беше желанието ни да ги научим да идентифицират универсалните човешки потребности, да разграничават „нуждите" от „желанията", да познават емоциите, свързани с тези нужди" – споделят социалните работници от мобилния екип на  SOS Детски селища – „затова предложихме играта „На самотен остров". Децата трябваше да си представят, че са корабокрушенци, които намират вълшебна бутилка и Духът в нея е готов да им окаже помощ за оцеляване, ако успеят да подредят правилно десет желания, но само ако те съвпадат и с неговите  възможностите: здрава и топла колиба; карта до единственото място на острова с ядливи плодове; възможност да те намери местното племе; лък и копие; говорещ  папагал; похвала от вожда на племето; празен тефтер и молив; карта до единственото място на острова с питейна вода; амулет; компютър без интернет. Условието беше по две желания на седмица. Разгорещените спорове в групите кога и как оцеляваш, какво е по-важно да получиш – похвала от вожда или амулет, какво е днес един компютър без интернет бяха за нас гаранция, че вървим във вярната посока. В направеното обобщение децата показаха, че разбират разликата между това, да имаш нужда от храна и да искаш всеки ден поне по един сладолед. Разбира се, кой не би искал!.."

Тренингът, завършил със състезание за най-висока кула от сламки и кламери, е първи за групата деца, но не и последен. Планирани са още и през август, и през септември, тогава с участие и на родители, и на  деца. Идеята на партньорството със Сдружение SOS Детски селища е да се работи за развиване на уменията на младите хора в сферата на емоциите, себепознанието, общуването през призмата на по-позитивна нагласа към света, както и през призмата на личното тренинг Леденик преживяване. Децата са деца и учат най-добре през игра и опит.