Степента на разпознаваемост на домашното насилие сред жените и децата от ромски произход е все още ниска, показва анализ

Степента на разпознаваемост на домашното насилие сред жените и децата от ромски произход е все още ниска. Това показва анализ, направен в рамките на проект, финансиран по програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм. Данните бяха оповестени на заключителна конференция за различните форми на насилие в Ямбол.

Проектът „РЕ-АКЦИЯ“ е реализиран през последните 15 месеца в област Ямбол от Сдружение „Евроклуб Жена“ в партньорство с Община Тунджа и Ямболската търговско-промишлена палата. Инициативата е насочена към превенция и разпознаване на различните форми на насилие – у дома, в училище, на работното място, в социалните мрежи.

В едно от анкетните проучвания, направени сред майки от ромски произход и деца от пети до 12 клас, става ясно, че признаците на домашно насилие и насилието по полов признак са все още трудно разпознаваеми, обясни Даниела Илчева от екипа на проекта. По думите ѝ от анализа може да се обобщи, че все още е ниска степента на разпознаване на случаите на насилие и признаването, че то съществува. 

Един от основните проблеми е съгласуваната реакция на институциите при случаи на насилие, каза за БТА д-р Борислав Ганчев, ръководител на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021 г. и началник на кабинета на министъра на правосъдието. Очаква се скоро да бъде готов Национален координационен механизъм за тази цел, посочи той.

„Който да направи така, че институциите да работят заедно, а не поотделно по въпроса за домашното насилие. Идеята е, когато един сигнал бъде получен, да не се налага препращане на различни институции, невъзможност за получаване на адекватна и бърза реакция, а именно сигнализирането за домашно насилие да води до обща работа на всички институции“, заяви Ганчев. 

Реализираният проект показва именно, че правителственият и неправителственият сектор, местната власт, могат да работят заедно и координирано, подчерта той.

„Надяваме се да можем да намалим тези случаи, за които всички чуваме в медиите, за които след това излизаме на улицата с плакати. Това обаче, според специалистите, е закъсняла реакция. Необходима е много превантивна работа“, каза председателят на „Евроклуб Жена“ Татяна Балъкчиева.

Темата за превенция на насилието е особено важна в малките населени места, посочи кметът на община Тунджа Станчо Ставрев. „Много често в малките общности, с нисък родителски капацитет, темата за насилието стои неразпознаваема и трябва да бъде обяснена, дискутирана, за да бъде идентифицирана в крайна сметка. Това правят специалистите по този проект“, каза той.

Насилието на работното място също е във фокуса на проекта. „На работното място има какво да се направи, свързано с насилието по полов и етнически признак. Докато семейството е най-малката клетка на обществото, на работното място е доста по-различно. Там има хора с различно образование, с различен социален статус и позиция в йерархията на управление на фирмата. Всичко това е предпоставка за създаване на ситуации, в които може да се приложи насилие по различен признак“, каза председателят на Ямболската търговско-промишлена палата Стойчо Стойчев. 

Освен активна информационна кампания за превенция на насилието, по проекта са издадени наръчници, създадени SOS-кабинети с психолог в училищата. Включени са социални работници и медиатори. Проведени са неформални обучения и разяснителни срещи за насилието на работното място в различни фирми.