Зачитането на правата на хората с увреждания реално подобрява качеството на социалните услуги

В една и съща законова рамка социалните услуги предоставят различно качество на подкрепа. На какво са дължат тези разлики? И по какъв начин вниманието към правата на хората с увреждания променя ежедневната работа в социалните услуги?

Отговори на тези въпроси бяха дадени на пресконференция, организирана от фондация „Де Пасарел България" на 29.07.2014 г. за представяне на резултатите от приключилия наскоро проект „Човешки права и качество на живот за хората с увреждания", финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България със средства от страните донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г.

Повече информация за проекта можете да намерите на нашия сайт след като се регистрирате.

В пресконференцията взеха участие Фреди Уулс, директор на „Де Пасарел" (Холандия), Миряна Сирийски и Евелина Иванова-Варджийска от екипа на фондация „Де Пасарел България" – обучители и изследователи по проекта, Елена Говедарева, ръководител на защитеното жилище за възрастни с интелектуални затруднения в гр. Банско, Капка Георгиева, директор на СУПЦ „Св. Княз Борис" в София.

Анализът на резултатите от проекта показва, че социалните работници познават добре правата на хората с увреждания на теория, но се чувстват неуверени при тяхното прилагане на практика.  Все още в ежедневието на услугите се усеща влиянието на медицинския подход, който акцентира върху сигурност, чистота и хигиена. Подценени са нормалността и здравия разум като основни принципи за социална работа с човешко лице.

Радостно е, че съществува услуги, за които зачитането на правата на хората с увреждания е ежедневна практика. Екипите на добре работещите услуги не се задоволяват с минималните административни изисквания, а откриват свои творчески иновативни решения.

Целта на екипа на защитено жилище за хора с интелектуални увреждания в Банско, ръководено от Елена Говедарева е постигане на максимална нормалност в ежедневието и превръщането на услугата в уютен дом. Един от начините за постигането на тази цел е активното включване на потребителите в организацията на храненето, което се осъществява в шест стъпки:

1. Събиране на предложения за седмично меню от потребителите.
2. Изготвяне на окончателното меню от потребители, социален работник и медицинско лице
3. Изчисляване на необходимото количество продукти
4. Изготвяне на официална заявка
5. Пазаруване според заявката
6. Приготвяне на храната по домашен рецептурник, в който рецептите са представени достъпно за потребителите чрез визуализиране и количеството на продуктите е изразено в практични домашни мерки.

Христо Петров и Бойка Велинова са потребители на СУПЦ „Св. Княз Борис" в София. Христо учи в професионална шивашка паралелка на масово училище и се справя се отлично. Бойка е изучила професиите санитар и шивач, но предпочита да се занимава с малки деца или животни. Тъй като има затруднения в общуването е насочена от професионалистите към доброволна трудова заетост във ветеринарна клиника, където се труди с удоволствие. Скоро ще започне работа на трудов договор. „Нашите младежи започнаха да мечтаят!", споделя Капка Георгиева, директор на СУПЦ. 

Всичко това е възможно, защото Капка е успяла да промени ръководената от нея услуга така, че да предоставя подкрепа, която развива оптимално възможностите на младежите с леки интелектуални увреждания между 14 и 29-годишна възраст като зачита правото им на образование, труд и социално включване.

За Фреди Уудс промяната е възможна и в рамките на съществуващата нормативна уредба  в тази услуги, където социални работници задават на потребителите въпроса „защо" и се вслушват в неговия отговор. Понякога този отговор не е вербален. Тогава социалният работник би трябвало да го вижда с очите си и да го усеща в сърцето си.