Започва пилотен проект за възстановяване на реките от водосбора на река Янтра

Експерти от неправителствени и научни организации, подкрепени от отговорните  институции, ще проучват възможността за премахване на излезли от употреба и/или прекомерно увреждащи околната среда преградни хидротехнически съоръжения по реките от басейна на река Янтра. Сдружение за дива природа БАЛКАНИ ще направи пълна инвентаризация на миграционните бариери във водосбора на реката. След което екипът ще определи кои са преградите, чието премахване би било най-лесно, безопасно и евтино, като същевременно носи най-висока екологична полза. В партньорство с Националния природонаучен музей към БАН ще се направят хидробиологични проучвания на бариерите с потенциал за премахване, а след това ще се изготвят идейни технически проекти с остойностяване на разходите.

Водостоци, прагове, бентове, водохващания, язовири и други подобни съоръжения представляват бариери, които нарушават непрекъснатостта на реките. Преградите възпрепятстват физическата миграция на рибите, което допринася за изчезването на различни видове. Изкуствено изградената инфраструктура и практиката за коригиране на речните корита водят до по-тежки наводнения, пресъхване на водоизточници, воден недостиг и общо опустиняване на земята ни, понижават способността на реките да се самопречистват и пречат на развитието на устойчиви поминък и туризъм. 

Мащабно европейско проучване, в което са изследвани на терен 70 км речни участъци от Вит, Искър и Чепеларска река, установява, че 75% от съществуващите бариери не фигурират в официалните данни за България. Повечето бариери са стари, малки (високи до 2 m), не изпълняват предназначението си, не се стопанисват адекватно, не носят ползи за икономиката и обществото, но увреждат реките ни. Те могат лесно и безопасно да се премахнат при подходяща правна рамка и налични механизми за финансиране.

Премахването на миграционни прегради и възстановяването на естествените хидроморфологични условия в българските реки са заложени в Плановете за управление на речните басейни и други нормативни актове. Такива мерки досега обаче не са прилагани, като освен че липсва ясна идея къде и как да се осъществят подобни дейности, съществуват и процедурни неясноти, възпрепятстващи процеса. Ето защо проектът „Първи стъпки към премахването на бариери по реките в България – басейнът на р. Янтра“, подкрепен от European Open Rivers Programme, предвижда и правен анализ на свързаната нормативна уредба и изготвяне на инструкция за процедурни стъпки при възстановяване непрекъснатостта на реките.

Басейнова дирекция „Дунавски район“, Регионална инспекция по околна среда и води – Велико Търново, риболовни сдружения, клубове по водни спортове и туристически дружества подкрепят инициативата. В осъществяването на проекта ще се включат биолози, хидроморфолози, юристи, хидроинженери и други експерти, като ще се търси сътрудничество и с местни активни общности, чиято дейност е свързана с доброто екологично състояние на реките (риболовци, туристи, почитатели на водните спортове). Наличието на подобни местни групи е един от факторите за избиране на река Янтра за моделен район. Същевременно крайречните територии тук са сравнително слабо урбанизирани, а инфраструктурата е рядка, което е предпоставка за по-прости и постижими възстановителни дейности.

В басейна на Янтра има разнообразие от реки, върху които са изградени различни видове миграционни бариери. Районът се характеризира с богато биоразнообразие, а голяма част от поречията са включени в европейската екологична мрежа Натура 2000. Общо 64 вида риби, от които 55 местни, са установени до момента в него. Той е дом за редица редки и застрашени от изчезване видове (върловка, голям щипок, главоч, балканска кротушка, распер,  речен рак, поточен рак, овална речна мида, мъздруга и др.), които поддържат жизнени популации в ограничени речни участъци, но не могат да възстановят естественото си разпространение поради фрагментацията на реката.

Преди негативните хидроморфологични промени през 70-те и 80-те години на миналия век масова миграция на риба от р. Дунав (распер, платика, морунаж, змиорка, мряна, скобар, михалца, есетри и др.) се е наблюдавала по долното и средното течение на реката и нейните притоци. Сега само 14 км от Янтра са отворени за такава миграция, но размножителните местообитания за тези риби са напълно недостъпни. В резултат много видове изчезват или свиват значително числеността и разпространението си.

При успешно реализиране на дейностите екипът на СДП БАЛКАНИ има намерение да стартира процедури за премахването на ключови бариери, което може да отвори повече от 200 км речни участъци. Подходът в моделния район на Янтра може да бъде опростен и лесно приложен в други речни водосбори.

Съвременното управление на речните системи и ресурсите им се основава на науката и цели балансиране на разнородните интереси към тях. То изисква възстановяване на речните екосистеми, а премахването на бариери е сред ключовите възстановителни дейности. Проучване, публикувано в сп. „Nature“, едно от най-авторитетните научни списания в света, показва, че европейските реки са блокирани от над 1 200 000 миграционни бариери. Анализът обхваща 36 държави и установява, че на всеки речен километър в Европа има по 0.74 изкуствени напречни прегради. Мащабът на проблема вдъхновява благотворителната фондация Arcadia да основе през 2021 г. European Open Rivers Programme. Целта на програмата е реките в Европа да текат свободни със здрави, разнообразни и свързани екосистеми, опазвани и оценявани от местните общности. Програмата подкрепя проекти, при които чрез премахване на бариери се възстановяват непрекъснатостта на реките и биоразнообразието в тях.

Все повече страни в Европа имат развойни планове за възстановяване на речната непрекъснатост, процедурни облекчения и механизми за финансиране. За последните 45 години са премахнати над 3500 миграционни бариери по реките във Франция. Испания и Швеция премахват по над 100 бариери всяка година. Дейността бързо набира скорост в Норвегия, Финландия, Великобритания, Австрия, Швейцария, Нидерландия, Германия, Португалия, а Естония цели да стане първата страна в ЕС със свободно-течащи реки. Макар по-малобройни, вече не липсват добри примери и в Източна Европа (Украйна, Черна гора, Хърватия, Словения, Словакия, Румъния, Литва). Все по-често се вземат решения за премахване на стари, големи язовири поради своята нерентабилност, технически рискове и увреждане на природата. Лидери в това отношение са САЩ, Канада, Франция и Испания.