Памет за обединена Европа

Всяка година на 9 май се връщаме десетилетия назад към окончателната капитулация на Германия, с която се слага край на Втората световна война (ВСВ) през 1945 г., и към Декларацията на Шуман от 1950 г. За този сложен период от европейската история, за историческата памет и значението на обединена Европа днес разговаряме с проф. Ингрид Шикова. Тя говори за членството на България в Европейския съюз като за своя лична кауза. Професионалният й път е изцяло свързан с европейската интеграция. Била е директор на Информационния център на ЕС и директор на Центъра за европейски изследвания, а сега студентите в специалност „Европеистика“ на Софийския университет имат възможността да слушат нейните лекции за политиките на Европейския съюз.

Ще започна с Декларацията Шуман, както е прието да я наричаме, защото тя има наистина много голямо значение за това, което в момента е Европейският съюз. Тя е прочетена от Робер Шуман, тогава министър на външните работи на Франция Може би е интересно да разкажа как  е създадена тази декларация, тъй като много хора знаят за нея, но са по-малко запознати с нейната история. Ще започна обаче с едно друго име – това на Жан Моне.

Жан Моне е бил изключително интересен човек, с бизнес в производството и търговията с коняк и с много широки интереси. Още по време на войната той започнал да пише план какво трябва да се направи  в Европа след приключването й. Когато войната  свършва, той се опитва да намери политическа подкрепа за своя план и най-напред се обръща към тогавашния френски министър-председател  Жорж Бидо, чието име може би сега почти не се помни. Той не обърнал внимание на плана и Жан Моне решил да потърси друг политик на висока позиция, който да има смелостта и мъдростта да предложи плана за помирението на Франция и Германия. Припомняйки си този период, Жан Моне пише в мемоарите си: „Имах нужда от някой, който има силата и смелостта да го използва, за да предизвика такава голяма промяна неочаквано“.

На 10 май 1950 г. трябва да се проведе специална среща в Лондон, на която да се решава съдбата на Германия след войната. Там ще  присъства френският министър на външните работи Робер Шуман, който също е личност с много интересни възгледи. Самият той казва: „Аз съм от Люксембург по рождение, по образование съм германец, по религия съм католик, а по сърце съм французин“. Възниква възможността френската инициатива да бъде представена на този форум. А Робер Шуман търси идея за да намери решение на въпроса за реинтегрирането на Федерална Германия.

Жан Моне прагматично използва тази ситуация и предава плана си на  началника на кабинета на Робер Шуман в края на април. А какъв е бил планът всички знаем – да се обедини производството на въглища и стомана на Франция и на Германия с цел да се предотврати нова бъдеща война, тъй като тези въглищата и стоманата са в основата на производството на оръжие. Планът съдържа и условието, че Франция и Германия, обединявайки това производство, действат на равни начала, т.е. това е нещо, което би било желано и от самата Германия. Шуман харесва  идеята на плана, веднага свиква своите сътрудници и заедно оформили Декларацията, като я пазят в тайна до последния момент. Едва сутринта, преди да я прочете, я споделя с Конрад Аденауер, който по това време е канцлер на Германия и който, разбира се, се съгласява с нея. Робер Шуман прочита Декларацията на пресконференция на 9 май 1950 г. Така че краят на Втората световна война и връзката с тази декларация са очевидни.

Разказвам всички тези подробности, за да подчертая значението на Декларацията Шуман като първа стъпка към обединена Европа. Аз лично не разделям двете дати. 9 май е както денят на Европа, и то денят на обединена Европа, така и денят, в който са победени фашизмът и нацизмът, победено е наистина това, което всички отричаме – войната – и идва времето на  помирението. Този ден не може да бъде разделян. Както виждате, общото е много и добре , че мъдри политици са достигнали до идеята, чийто израз е  декларацията Шуман, че шест европейски държави са тръгнали по пътя на обединението и че е пресечен пътят на реваншизма и възраждането на стремежите към доминиране. Визията на Жан Моне за обединението на държавите е: „Трябва така да обединим икономиката, че войната да стане материално невъзможна“.

Тъй като говорим за празника на Европа, другият голям визионер, когото аз дълбоко уважавам за това, което е направил за европейското обединение, е Жак Делор, председател на Европейската комисия през 1985-1995. Жак Делор казваше „За да се постигне европейската интеграция, трябва да имаме посока, да имаме сърце и да имаме отвертка“. И при Жан Моне, и при Жак Делор има съчетание на тези две неща – идея и пътя за нейното осъществяване тоест  какво да направим и как да го направим.

Трудно е в едно кратко интервю да се направи задълбочен анализ на реакцията на държавите от Европейския съюз.  Има бързи и точни реакции, има и проблеми. Да не забравяме, че Европейският съюз се състои от 27 държави, всяка със своите интереси. Положително е, че единството е запазено, но има и проблеми, които трябва да бъдат решавани. Но да се върнем към изначалната цел на европейската интеграция. Това, което е посочила и Декларацията Шуман – помирение и мир. Ние бяхме забравили за войната, особено по-младото поколение, което не беше преживяло Втората световна война. И аз самата мога да кажа, че в моя живот преди това, което се случи в Югославия и след това в Украйна, не съм била свидетел на опустошителна война, каквато е била Втората световна война. Забравяйки войната, някак си забравихме защо е създаден Европейският съюз. Сега го научихме, само че по много трагичен начин. Разбрахме колко важно и първостепенно е това, че ЕС осигури повече от 70 години мир (и през 2012 г. получи Нобелова награда за мир „за трансформирането на голяма част от Европа от континент на войната в континент на мира“). Чак след това идват всички останали ползи от членството в ЕС, като европейските фондове, например.

Най-върховната ценност е мирът – да живеем в наистина обединена и мирна Европа, в която хората се чувстват добре, в която пътуват свободно, живеят свободно. Това е смисълът. Трудности има, на както вече споменах в момента в ЕС има 27 държави, твърде различни и по своето развитие и по своя стандарт на живот. Но това, което е важно е, че всички проблеми се решават в диалог, в излагане на позиции около кръглата маса.  Винаги съм казвала, че това, което България спечели най-много от членството си в ЕС са столът и микрофонът. Тя може да говори, може да убеждава, може да излага своите проблеми, да защитава тези,  да дава идеи. Това е нещо много важно. И не искам да кажа, че всичко е идеално в ЕС, напротив, има  проблеми, за които не бива да си затваряме очите, но те се преодоляват именно чрез диалог, преговори, убеждаване и, в крайна сметка, с мъдри решения.

Не е случайно, че  разказах в началото за съчетанието между идеята на Жан Моне и действията на политика Робер Шуман. Името на Робер Шуман е останало в историята с това, че е проявил мъдрост и политическа смелост да направи тази крачка.

Ето от такива хора имаме нужда и в момента – от лидери, които имат визия, които знаят какво трябва да направят, кога е политическият момент да го направят и как точно да направят.

Разбира се, Европейският съюз сега е много по-различен от Европейската общност по времето на Жан Моне и Робер Шуман. Започвайки с обединяването на производството на въглища и стомана, понастоящем Европейският съюз е отишъл много, много по-напред в интеграцията. Ние вече имаме единен пазар, обща валута, общи политики. Европейската комисия е наднационален орган и вземането на решения в ЕС, разбира се, с участието на всички държави членки, става по т.нар. общностен метод. Европейската комисия предлага, държавите членки в Съвета на министрите и Европейският парламент взимат окончателното решение. Затова „наднационален“ не трябва да се възприема така, както го представят някои политици – „От Брюксел ни наредиха“. Там има наши представители. Нашите министри седят наравно с останалите, когато се обсъждат решенията. Не мога да се съглася и когато някой казва „България е малка държава“. България не е толкова малка, има много по-малки от нас. Какво ще кажем за Малта, за Кипър. България, ако има идеи, може да налага своето мнение –  ще ви дам един пример. Когато страната ни беше  ротационен председател на Съвета на Европейския съюз през първото полугодие на 2018 година, България включи Западните Балкани в приоритетите на председателството.

Реално България върна страните от Западните Балкани като приоритет в дневния ред на Европейския съюз. Това стана по наше настояване. България успя да убеди и Европейската комисия и държавите членки, че Западните Балкани са много важни – там се преплитат много интереси, не само на ЕС, но и на Китай, Русия, Турция, някои арабски държави. Това е пример, че когато имаме идея и смятаме, че тя е правилна и аргументирана, това дали България е малка или средна държава няма никакво значение.

Основната цел на Екип Европа, създаден от Европейската комисия  е  да предоставя точна и обективна информация по въпроси, свързани с Европейския съюз. Членовете на Екип Европа участват в семинари, конференции,  обучения,  дават интервюта. Той включва хора, които са подготвени да говорят за ЕС по достъпен и разбираем начин и да обсъждат европейските въпроси с широк кръг граждани. Аз с удоволствие участвам в тези инициативи. Преди десет дни ме поканиха от читалището в Куртово Конаре за среща с читалищни дейци от региона. Говорихме как функционира ЕС, как се взимат решенията, какво е участието на България.

Аз с удоволствие правя това, защото си мисля, че една от причините за някои провали, както в България, така и в други държави членки е именно липсата на достатъчно добра комуникация. И тук ще цитирам един от известните френски експерти по комуникации – Доминик Волтон – с когото имах удоволствието да разговарям в София преди няколко месеца. От него запомних нещо, което много ми хареса и което е много вярно – „Информацията е съобщение. Комуникацията е отношение“. Можеш да дадеш много информация, да има книги, брошури и т.н., но когато комуникираш, когато обсъждаш с някого, това вече е отношение, което позволява да се чуят различните гледни точки, да се посочат аргументи, дори да се преборят страховете на хората. Защо имаме опозиция спрямо еврото? Според мен една от основните причини е, че няма добра  комуникация. Истински вярвам в полезността на комуникационните дейности. За мен обединена Европа и членството на България в Европейския съюз са лична кауза. На студентите си понякога казвам: „Може да не обичате Европейския съюз понякога и аз не го обичам, например когато не одобрявам някои решения, когато се създават прекалено много регулации, от които се оплаква примерно бизнесът и т.н., но  обичайте европейската идея, защото европейската идея е идея за мир, за разбирателство, да живеем всички заедно и по възможност да живеем щастливо“.