Младежки дебат събра основните парламентарни сили, участващи на изборите за Европейски парламент

20 май 2024 г.

На 15 май 2024 г., в гр. София Център “Амалипе” и активните младежи към Център “Амалипе” организираха дебат с представители на парламентарно представените партии, които ще вземат участие в предстоящите избори за членове на Европейския парламент. Поканихме петте парламентарни сили (без Възраждане – принцип, който следваме от години е да не даваме трибуна на крайните националисти, от която и партия да са) в дебат, който е непартиен и няма за цел да “донесе гласове”, а да покаже ангажимент към младежките политики и политиките за ромите. Откликнаха почти всички поканени. Тонът на дебата бе конструктивен и съвсем различен от всички подобни събития, които гледаме по телевизии… Така политиците показаха уважение към младите хора и към Център “Амалипе” и дадоха повод за оптимизъм, че живеем в европейска държава.

Кои участваха:

Цветан Предов, ПП Има такъв народ;
Стефан Тафров, КП Продължаваме промяната – Демократична България;
Андрей Ковачев, КП ГЕРБ – СДС;
Вяра Емилова, ПП БСП за България
Покана бе отправена и към ПП „Движение за права и свободи“ (ДПС), но не бе излъчен техен представител.

Дебатът бе модериран от Синан Кадиров и Айше Расимова – дългогодишни доброволци на Център Амалипе и студенти в ШУ “Константин Преславски”, които разясниха, че дебатът не е партийно обвързан и всички участници са равнопоставени.

Целите на дебата са:

да покаже на младежите културата на съдържателния, конструктивния и основан на доказателства публичен дебат по ключови обществени политики – как се провежда дебат, в който участниците защитават тези и излагат аргументи по същество, без да нарушават личното достойнство;
да даде трибуна на младите хора, за да поставят на кандидатите за членове на Европейския парламент въпроси, проблеми и идеи, които ги вълнуват в сферата на образованието на младите хора и младежките политики, насърчаващи гражданска активност и толерантност;
кандидатите за членове на ЕП от различните политически формации да чуят гласовете на младите хора и дискутират пред тях различни визии и конкретни мерки за развитие на ефективни младежки политики, които стимулират гражданската активност и толерантност, за бъдещето на Европейския съюз и нашето място в него.

Дебатът бе открит от Деян Колев, Председател на Център “Амалипе”, който разясни, че дебатът е резултат от дейностите, реализирани от активните младежи. Център “Амалипе” работи с близо 300 училища от цялата страна, като в някои от тях има младежки групи за гражданско участие и толерантност. Те правят обучения на своите връстници и реализират кампании по граждански теми (превенция на ранните бракове, толерантност, ромска общност, европейски институции и гласуване в предстоящите избори за ЕП).

Колев поясни, че чрез дебата показваме:

Принцип на модерната демокрация е това, че ние избираме управляващите не, за да ни управляват, а за да управляват от наше име. Той се обърна към младежите с думите, че всички ние имаме право да питаме лицата, които ще управляват от наше име какво ще направят и след това периодично да искаме от тях срещи, както и отчитане на резултатите от тяхното управление.
Принцип на свободния мандат – когато бъде избран даден народен представител той представлява не само своите избиратели, а и всички граждани. Младежите имат право да питат за всичко, което ги вълнува както за България, така и за ЕС.
През март 2023 г., когато бяха предходните парламентарни избори Център “Амалипе” проведе дебати на областно ниво с кандидати за народни представители. За наша радост, в тях откликнаха водачите на съответните партии. Радваме се, че сега също се реализира дебат. Чрез тези дебати се показва на младите хора, че политиците могат да водят един качествен, аргументиран европейски дебат.

След разясняване на регламента за протичане на дебата думата се даде на всеки участник в дебата, за да представи основните си тези. Какво казаха участниците:

Андрей Ковачев – „Организирането на този дебат е точно начина, за връзка с младите хора. Младежките политики се правят не отгоре надолу, а отдолу нагоре. Да чуем гласа на младите, да разберем какво ги движи, както и политиците да обърнат внимание не само преди избори, на желанията на младите хора, защото те са тези, за които е най-важно да формират политиките и да дадат своя глас за тези политики, които искат да видят за себе си, за кариерното развитие, за своите семейства, за своите деца, образование, здравеопазване и превенция.“

След въвеждащата част младежите задаваха своите въпроси към кандидатите за членове на ЕП:

„Какво бихте направили, за да приключи езикът на омразата?“

Андрей Ковачев – Огромен проблем, който води до дискриминация. ЕС е пионер в тази област. Ние приехме цифровият акт (Цифровият пазарен акт и Цифровият акт) за първи път в света. Това са два законодателни акта, в които вменяваме огромни нови отговорности на големите платформи, които влияят върху милиони европейски граждани, за абсолютно недопускане на такъв говор на омраза, на дискриминация независимо на каква основа. Това е не само глобален въпрос. В нашето общество трябва да направим, че този вид говор на омразата да не бъде допускан, да не се приема като нещо нормално. С добри примери – политиците трябва да имат добро поведение в Народното събрание, когато правят дебатите да не се обиждат с вулгарни думи, да не се нападат. Спортисти, хора от академичния свят, медиите – да не допускат такъв говор. Тук имаме много работа, включително в училище – учителите имат и семейството имат огромно влияние.

Вяра Емилова – Езикът на омразата тръгва от възпитанието, образованието. В много случаи тръгва от липсата на отношение на родителя към детето вътре в семейството…. Четящите хора, образованите хора, хората, които се стремят да развиват себе си, не толерират езика на омразата. В социалните мрежи, в ежедневието си, ние сме част от този процес. Аз ви моля като млади хора като срещнете този език на омразата да бъдете стопиращата линия. Да не разпространявате клипове в социалните мрежи, да не препредавате лоша история, когато чуете такава. Ние можем да бъде част от целия процес. С все по-разширяващото се нарастване на интернет се разширява използването на този език.

Стефан Тафров – Едно от нещата, които можем да направим, е да видим как действат тези нови регламенти, засягащи социалните мрежи. Социалните мрежи действат като мегафони на езика на омразата, но ЕС няма юрисдикция върху тях. Аз като евродепутат ще следя как се прилагат тези европейски регламенти и ще правя предложения да се въведат нови, ако не са достатъчни, така че речта на омразата да не бъде засилвана от социалните мрежи. Разбира се, че трябва ние като общество да се борим с корена на проблема. Да казваме ясно, че расизмът е нещо абсолютно неприемливо, че всяко различие има място в едно общество, че то обогатява обществото. Да забраним грубия език и ние политиците да не даваме пример с грубиянски тон, с неприлично поведение.

Цветан Предов – Има много външни фактори, които влияят, които показват това отношение. Един човек може да ви говори с усмивка и в същото време от него да струи омраза. Какво е първото нещо, което трябва да направим? Личният пример. Личният пример винаги във всяка ситуация е избор. Ние избираме дали ще държим езика на омразата или ще бъдем такива, каквито сме създадени. Двете основни неща, с които се контролира обществото, са страх и любов. И двете, когато се свържат, става много тежко. Средствата за масова информация, телевизии, обществения живот – всичко това допринася. Когато ние изберем страна, защото съвременното общество има един огромен плюс – че информацията е достъпна за всеки един от нас и ние можем да решим какви искаме да бъдем. Не съм съгласен, че това е само от семейната среда, само от образователната или ниския статус. Да, те играят роля, но преди всичко обществената нагласа, която е като цялостен модел на поведение. Това, което ни очаква в бъдещия съвременен свят, е да си отворим сърцата и да бъдем изключително толерантни, защото дори хората, които използват езика на омразата, имат нужда от толерантност и разбиране.

“Обмисля ли се да се осигури някаква добра основа както в Европа повече млади хора да се развиват в собствената си държава, да не се ограничават, да не бъдат потискани?”

Андрей Ковачев – Стартовите позиции не са равни, за съжаление. Това трябва да е цел на цялата политическа класа, образование, семейства. Трябва да работим за това младите хора, родени в България да намират своето щастие тук, да могат да се развиват в страната си, да могат да чувстват своя роден град, своята улица, площад, квартал, махала, където живеят като нещо привлекателно, добро и да могат да получат обрзование където поискат, но да се върнат на своето родно място. Политическата класа е длъжник на много млади хора в България за възможностите за равен старт, за това да остават в училище, да са достатъчно добре образовани и информирани, че едно младо дете не може да става майка на 1-13 години, трябва да получи своето образование и възможност за кариерно развитие.

Вяра Емилова – Във въпроса има една дума и тя е “родина”. Основният проблем младите хора да не остават в нашата родина, е липсата на перспектива в страната ни. Липсата на работа веднага след като завършат своето образование, липсата на възможности веднага да закупят апартамент, за да могат да отгледат своите семейства, липсата на бъдеще и на перспектива в България. Затова и много млади хора след като завършат своето образование първият им поглед е извън нашата страна, защото там държавите са устроени по такъв начин, по-добре социално осигурени и те намират по-бързо своята реализация особено ако знаят няколко езика. Какво трябва д анаправим ние? Няколко основни неща, които залагаме в нашата програма. Да има държавна жилищна политика и безлихвено кредитиране на младите семейства. Много е важно младите хора след като навършат определена възраст да могат да вземат кредит, с който много лесно да си купят жилище, за да могат да се установят в нашата държава, а не да търсят бъдещето си навън. Договори трябва да има и между университетите и работодателите. След като младите хора завършат университет веднага да има сключен договор с работодател, за да може да се започне работа, а не безкрайно да ходи да се подписва в Бюро по труда. Това е изключително важно и по този начин могат да се задържат младите хора в нашата страна. Да има младият човек сигурност, да има надежда. Това са само малка част от програмите, т политиките, които залагаме, но също така ние предвиждаме и младите хора да могат да стартират по-лесно своя бизнес. До 29 години режимът за младите хора, които искат да започнат собствен, частен бизнес да бъде изключително лесен. Разширяване на програмите Еразъм, по-голяма достъпност на всички вас към тези програми.

Стефан Тафров – Основна цел на ЕС е сближаването между по-развитите и по-неразвитите страни-членки. За съжаление, България е от по-неразвитите и това дава отговор на този въпрос защо ЕС помага на младите хора да получат перспектива. Как помага? Като помага на България да се приближи към равнището на по-развитите страни. България внася в бюджета на ЕС нещо като три пъти и половина по-малко средства отколкото получава. Трябва една независима съдебна система да осигури, че тези пари, които постъпват в Европа, които не са малки за България, се изразходват по най-прозрачния и най-ефективния начин, така че да създадат перспектива за младия човек. Затова е много важно, когато говорим за перспектива на младите хора да опрем и до това какво правим ние в България, за да можем да се възползваме от перспективите, възможностите, включително материалните ресурси, които ни предоставя ЕС. В следващия мандат на ЕП в България трябва да настъпи тази радикална промяна по отношение на спазване принципите на правовата държава, защото в противен случай България ще изостава и няма да има перспектива за младите.

Цветан Предов – За да имаме тази стабилност Българската държава трябва да има гарант от раждане на детето до навършване на неговото пълнолетие и след това, когато той вече е стъпил здраво на краката си. Вие познавате хора, които едва оцеляват. В такова семейство как ще накарате неговото дете да се чувства значимо? Как ще накарате неговото дете да приеме, че то, когато завърши с всички усилия средното обрзование и когато отиде да кандидатства и ако той няма родител – депутат или баща бизнесмен – как ще започне работа? не смятах, че толкова рано ще започнем с с този тип на говорене. Ще ви обърна внимание, че ние в България имаме Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. През 2011 г. ЕС създава Европейска рамка на Националната стратегия за интеграция на ромите. Ние досега трябваше да имаме прекрасна, развита мрежа за подпомагане не само на ромския етнос, но на всички деца, живещи в България или децата на гостите, живеещи в България. Нищо от това не се случи. Ние можем да го поправим, когато сме единни, когато разбираме тежестта на това ти да си дете и да оцеляваш сам, защото родителите се борят за оцеляване, физическо и социално оцеляване. Отношението като гаранция към вас и политическо, и национално, и регионално липсва.

Последваха и въпроси, задавани във Фесбук страницата на Център “Амалипе”:

„Какво мислите за купуването на гласове и по-скоро какво бихте направили, за да спре, защото предполагаме, че никой няма да каже и да одобри това?”

Андрей Ковачев – Това е един криминален феномен, който се наблюдава в България и тук трябва да има силни държавни институции (съд, прокуратура, полиция), които да следят много внимателно как и кой се занимава с покупко-продажба на гласове на хората и да бъдат санкционирани, включително да се случва това много публично, за да не могат да си позволяват другите. След като беше криминализирано купуването на гласове в България, че тази тенденция намалява и ще намалява все повече. С повече образование, повече информираност на българските граждани. Това трябва да бъде наша обща цел – да се борим за образование, за информираност, за недопускане на купуването а гласове, защото това е подмяна на вота на суверенна (българския народ). С общи усилия се надявам това да бъде преустановено.

Вяра Емилова – Разбира се, че сме против купуването на гласове. С купуването на гласове се подменя вота на българските граждани. За съжаление, в България се купуват гласове и аз като народен представител нееднократно съм подавала жалби, сигнали в самия изборен ден. Толкова е тежка процедурата, че като започнат тези проверки, в крайна сметка така се замитат нещата, че нищо не излиза на бял свят. Има райони в страната, където хората си продават гласовете малки суми. Казват “Нека да изкарам седмицата, за да имам пари, за да изкарам тази седмица”. До там сме стигнали като социално равнище, че някои хора продават гласовете си, за да имат да изкарат една седмица. Други от незнание, от ниска образованост може би, от близки, познати, семейни обвързаности, корпоративен вот. Законът трябва да се прилага в пълна сила, не като дойдат избори да си затваряме очите и да не виждаме. Ние получаваме изключително много сигнали в самия изборен ден за много изборни нарушения. Аз ви моля, когато виждаме нещо такова да не си затваряме очите. Има си закон и оттук нататък ние ще се борим да се прилага цялата сила на закона, за да се спре купуването на гласове. В две или три балкански държави се среща този проблем. В другите държави не могат да си представят как интелигентен човек или някой човек ще продаде гласа си. Така че бъдете млади европейци.

Стефан Тафров – Вчера получих три предложения на брокери на гласове, които ми пишат “Г-н Тафров, искате ли да ви съберем еди колко си преференции, еди колко си гласове?”. Искат контакт с мен и ми дават да се разбере, че са готови да ми посредничат. Разковничето е в институциите. Полиция, прокуратура. Да се разследват тези брокери, включително и представителите на местната власт. Има огромен брой села и малки градове, където хората се отопляват на дърва и ако не докажеш на кмета, че си гласувал за неговата партия, няма да ти даде бележка за дърва. Аз упреквам себе си, че досега не съм докладвал тези хора на полицията. Защото и аз съм в плен на това общо недоверие към институциите. Не съм сигурен, че като направя оплакване, като кажа на полицията “Вижте този човек, проверете го, той се опитва да ми предложи да ми купува гласове”, това ще се случи. И аз съм виновен за това. Виновни сме всички, защото нямаме доверие към институциите и вината е взаимна. А и те не са ни дали повод да им имаме пълно доверие.

Цветан Предов – Купуването и продаването на гласове е личен акт. Оставете това дали е противозаконно, дали е наказателно. Всеки решава сам какво може да направи. Но има една група хора, за които едва оцеляват. За тях наистина е въпрос на оцеляване. Държавата по какъв начин е подсигурила тяхното съществуване? Ако се вземе едно политическо, национално решение купуването на гласове ще спре до една седмица. Всеки един от вас знае или е чул в съответния регион, в който живее, за хората, които се занимават с това. Само че хората, които се занимават с това, имат някой, който е от съответната махала, който е от по-високата класа. Той обаче има на кой да се обади в София, защото всички сте чували “Парите от София дойдоха”. Толерантността е отговорност, в това, което ти казваш. Ако ти знаеш, че по някакъв начин си участвал или си бил част от политическа партия, която е участвала, смятам, че не е редно да говорим какво означава купуването и продаването на гласове. Помислете си как бяха последните избори за кмет на София. Какъв беше процентът на гласуване в съответните региони? Личен избор е, независимо в какво състояние се намираме, а държавате, че не желае да се справи с този проблем аз съм категоричен.

Още от зададените въпроси можете да видите в записа от излъчването на живо ТУК:

Дебатът приключи с обща снимка на младежите и участниците, много усмивки и позитивно настроение.

Снимки от събитието можете да видите ТУК

Дебатът се реализира в рамките на проект “EMPOWEREU: Насърчаване на участието на младежи и уязвими групи в изборите за Европейски парламент”, финансиран от Европейския парламент. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейския парламент. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейския парламент.