Сблъсъкът на дезинформацията за ЕС с младите хора в България

15 юли 2024 г.

В първите три месеца на 2024 г. екипът на Фондация „Четиридесет и две" и младежкият подкаст Канал 4 реализира с помощта на експерт-социолог непредставително проучване (300 респонденти) на темите, по които дезинформацията е постигнала успехи и насадила скептицизъм по отношение на ЕС политики, ценности, послания, интеграционни процеси и др. Създадохме въпросник, който бе разпространен онлайн. В допълнение към това реализирамхе две фокус групи, които да дадат по задълбочен поглед върху аудиторията, поведението и нуждите. Модератор бе същият експерт-социолог, който в края на дейността предостави на екипа по проекта резултатите под формата на доклад, обобщаващ проучване и фокус групи с основни изводи и препоръки. Пълният текст на доклада, можете да намерите ТУК.

Какво е разбирането за демокрация според участниците в нашето проучване?

Демокрацията е лична свобода – на мнението, на словото, на начина, по който изглеждаш, права – на глас, на защита, на развитие, право да напуснеш страната, и власт на народа, в рамките на определени ограничения и правила

Какво е влиянието на фалшивите новини и дезинформацията?

Фалшиви новини и дезинформация съществуват по всички сериозни теми. Това ОПРЕДЕЛЕНО е проблем и за България, и за демокрацията – съответно за 83% и 76% от анкетираните.
Мнението категорично се потвърждава и от участниците в качественото проучване – фалшивите новини и дезинформацията влияят негативно на демокрацията в България, защото манипулират обществените нагласи.
Участниците във фокус групите категорично възприемат членството на България в ЕС за нещо добро. Причините са много, но най-вече възможността за свободно пътуване и общуване, обмяна на опит и идеи, правото на България да взема решения заедно с „големите играчи“. Икономическата подкрепа от страна на ЕС също е сред основанията за одобрение на членството. Посочват обаче и някои негативи – неприложимост в български условия на част от законодателството, лоша миграционна политика, допълнителни финансови задължения.

Кои са темите, по които участниците в нашето проучване най-често се сблъскват с подвеждаща или фалшива информация?

Според количественото проучване в топ на темите, по които се срещат най-много фалшиви новини са за общата европейска валута (ЕВРО) – в контекста на икономически срив и провокиране на бедност (65%), за общата отбранителна политика – в контекста на загуба на суверенитет и сигурност (50%) и за социалната справедливост и закрила – в контекста на равенство между половете, домашно насилие и права на ЛГБТ хората (50%).
Тези три, заедно с темата за демокрацията – в контекста на загуба на национален суверенитет и доминация на европейските институции над националните, са и трите най-вредни за възприемането и доверието към ЕС теми, като първата – за общата европейска валута е с най-много посочвания (38%), а останалите събират между 16 и 18%.
Участниците във фокус групите също смятат, че фалшивите новини и дезинформацията имат пряко въздействие върху имиджа на ЕС и одобрението на членството.

Вижте изводите от доклада:

Информиране

Прегледът на съдържание в интернет се осъществява основно през мобилните телефони. Най-често хората прекарват между 1 и 3 часа на ден пред екрана.
Участниците използват широк спектър от източници. Трите основни информационни канала са социалните мрежи, телевизията и онлайн новинарските вестници и списания. Ползваните медии и канали зависят от възрастта. Социалните мрежи играят ключова роля.
Информационните източници, към които има най-голямо доверие са подкастите, новинарските агенции и традиционните медии – телевизия и радио. Най-слабо е доверието в социалните мрежи, уеб сайтовете, хостващи видео и приложенията за съобщения. Съдържанието, независимо от мястото на публикуване и степента на доверие в източника, се възприема критично.
Обикновено новините сами „пристигат“ при потребителите, без да бъдат търсени, чрез традиционно използваните от тях канали. Предпочитани са кратките новини.
Като цяло липсва доверие в медиите. Това принуждава потребителите да проверяват информацията, която по някакъв начин представлява интерес в няколко източника, както и да търсят крайни мнения по дадена тема, за да формират своето.

Фалшиви новини и дезинформация

Дефинирането на понятията „фалшиви новини“ и „дезинформация“ е относително точно, а разграничението между тях – ясно. Някои трудности в това отношение срещат най-младите. Всички са наясно, че фалшиви новини и дезинформация съществуват.
Над 82% от анкетираните са напълно или по-скоро уверени, че могат да разпознаят фалшивите новини.
Белезите, по които фалшивите новини могат да бъдат разпознати, са посочване на по-общи факти, без задълбаване в детайлите, емоционален тон, липса на препратки към източниците на съдържанието. „Червена лампа“ е и самият информационен канал.
Въпреки демонстрираната увереност във възможностите за разпознаване на фалшивите новини, трябва да се има предвид, че бързината на показване на новините, както и големите обеми от информация, пречат на потребителя да се ориентира в съдържанието.
Дезинформацията е значително по-трудна за откриване, заради умелото поднасяне и наличието на действителни факти в съдържанието.
Прилагат се различни методи за верификация. Основните сред тях са критично мислене, проверка на източниците и сравнение на информацията от различни източници. Търсят се автори и издатели, преценява се достоверността на изданието, публикувало информацията.
Фалшивите новини и дезинформацията са изключително разпространени – дотолкова, че съществува съмнение, че повечето новини са „гарнирани“ с доза неистина или манипулация. Най-разпространени са в социалните мрежи. 72% попадат на неистина или манипулирана информация поне веднъж седмично.

Фалшивите новини и демокрацията

Демокрацията е лична свобода – на мнението, на словото, на начина, по който изглеждаш, права – на глас, на защита, на развитие, право да напуснеш страната, и власт на народа, в рамките на определени ограничения и правила.
Изследването Евробаротър показва, че хората в България са недоволни от начина, по който работи демокрацията (73% по-скоро или изцяло недоволни). Този дял за ЕС27 общо е 51%. България е на последно място по този показател, заедно с Унгария, Хърватия и Гърция.
Фалшиви новини и дезинформация съществуват по всички сериозни теми. Това определено е проблем и за България, и за демокрацията – съответно за 83% и 76% от анкетираните. Те влияят сериозно върху обществените нагласи и намеренията за гласуване, както и разочарованието и липсата на алтернатива.
Основни заплахи за демокрацията са пропагандата отвън и чуждата намеса в политиката и икономиката на страната.

Фалшивите новини и ЕС

Членството на България в ЕС се възприема като нещо добро по набор от причини – лични, икономически, социални и други. Резултатите от изследването Евробароменър обаче показват, че на това мнение са 48% от анкетираните българи при 61% средно за ЕС. Този резултат е почти най-ниският регистриран досега и е сигнал за сериозни промени в обществените нагласи, вероятно свързани с влизането на България в Еврозоната.
Информирането за дейността на ЕС и европейските институции не е регулярно, а само по повод или ако има професионален интерес.
Информацията за ЕС не достига спонтанно до потребителите. Новините, които стигат до хората са „филтрирани“ и са част от съдържанието, което циркулира в тяхното обкръжение.
ЕС не комуникира добре с гражданите. Информацията е трудно смилаема и огромна като обем, съдържанието не се „консумира“ лесно и новините не са „продаваеми“.
Фалшивите новини и дезинформацията са проблем и за ЕС като цяло и възприемането и разбирането на европейските ценности – категорични в това отношение са съответно за 73% и 76% от анкетираните. Новините, които достигат до потребителя, често са интерпретационно изкривени, което уронва имиджа на съюза и е сред причините за ниското одобрение на членството в България.
Според качественото проучване основните теми, по които се произвеждат фалшиви новини, свързани с ЕС, са чувствителни и засягат или всички, или големи обществени групи – GDPR, половете, Еврозоната.
Според количественото проучване в топ на темите, по които се срещат най-много фалшиви новини са за общата европейска валута – в контекста на икономически срив и провокиране на бедност, за общата отбранителна политика – в контекста на загуба на суверенитет и сигурност и за социалната справедливост и закрила – в контекста на равенство между половете, домашно насилие и права на ЛГБТ хората. Тези три, заедно с темата за демокрацията – в контекста на загуба на национален суверенитет и доминация на европейските институции над националните, са и най-вредните за възприемането и доверието към ЕС.

Препоръки към поднасянето на информацията

Информацията трябва да бъде поднасяна в достъпни и ползвани от много хора (и особено от младите хора) източници. Задължително е присъствието във всички социални мрежи. Присъствието трябва да е активно, т.е. да има комуникация.
Източниците трябва да са достоверни и да не са сред „производителите“ на фалшиви новини.
Информацията трябва да бъде поднасяна в източници, които обслужват целевите групи с най-голям потенциал.
Темата за ЕС и неговите ценности е далечна за потребителите. Затова е важно да бъде провокирана тяхната заинтересованост чрез разговор за реалното въздействие върху живота на всеки човек, поднесено с детайлни обяснения и примери, и общочовешките ценности.
Информацията трябва да бъде поднасяна на разбираем език и от хора, които комуникират добре. Когато съдържанието е поднасяно от специалисти, те също трябва да бъдат обучени как да комуникират правилно, т.е. да могат да говорят.
Тонът на новините за ЕС трябва да е неутрален – с минимум емоции да се предизвикат максимум емоции. Кратки визуални представяния с много ясни послания биха били полезни. Лесно за запомняне, ясно и приятно също е добра формула за успех.
Млади хора да говорят на млади хора, в комбинация с мнение на експерти, вероятно би било най-доброто съчетание.
Инфлуенсърите също могат да бъдат привлечени като комуникатори, за да се използват аудиториите им. Използването им обаче трябва да става внимателно и при някои ограничения. Ролята им на задаващи въпросите би била най-смислена.

Това проучване се реализира в рамките на инициатива „Какво наистина означава ЕС за теб?“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС), и се изпълнява в рамките на проект „Права и ценности“ .

Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

#праваиценности

Публикувано от:

42 тренинг