English   14429 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Кристина Цветанска, Българска асоциация на консултантите по европейски програми: Европрограмите за бизнеса се провалиха накрая

 

Кристина Цветанска, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми, пред "Капитал Daily"

В ключовите месеци, в които България трябва да подипише последните договори по проекти за бизнеса от изтичащите програми "Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони", се случиха няколко скандала, показващи както системни слабости и проблеми, така и политически битки. Управляващият орган на програма "Конкурентоспособност" спря последната процедура за одобрение на проекти за технологична модернизация, а след серии от публични взаимообвинения между земеделския министър Димитър Греков и вече бившия директор на фонд "Земеделие" Мирослав Николов, в институцията има ново ръководство, което ще трябва да наваксва забавянето при договарянето на проекти. За това какви ще бъдат отраженията от последните събития върху усвояването на средствата и какви грешки допусна България в изтичащия вече програмен период, разговаряме с Кристина Цветанска, председател на управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми.

Каква е оценката ви за изминаващите програми, насочени пряко към бизнеса- "Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони"?

- За съжаление оценката ни изобщо не е положителна. Считаме, че в края на програмния период и двете програми се провалиха много грандиозно. И двете програми, особено тази за развитие на селските райони, започнаха много силно. През 2008-2009 г. се подаваха, приемаха, одобряваха много проекти. И тогава наистина се виждаше една работеща администрация, въпреки всички нейни специфики и затруднения, например спомняме си Калина Илиева (бивш директор на фонд "Земеделие" в кабинета на ГЕРБ - бел.а.) и нейните залитания в определени посоки. Това, което се наблюдава в нашите програми, е, че наистина няма устойчивост и се залита от едната в другата крайност. Трябва да се намери баланс между това да се работи бързо, качествено и добросъвестно. Задължително трябва да има контрол върху работата на експертите във всичките администрации от страна на управляващите органи, както и от страна на неправителствения сектор.

Какво конкретно се случва според вас в програмата за развитие на селските райони?

- Програмата за развитие на селските райони последните години не работи изобщо. Реално погледнато един проект по нея може да разглежда за един ден, при някакви по-сложни случаи - за два дни. Във фонд "Земеделие" работят хора, които имат опит и които би следвало да успяват да си свършат работата. Моята оценка обаче е, че там максимум 20% от хората работят и реално "носят на гърба си" всички останали, откъде се получава и такова забавяне при оценката на проектите. Същевременно министерството на земеделието също има вина в това да не се обработват проектите навреме, тъй като те са управляващият орган, който дава насоките и правилата за работа, както и становища, когато има спорен или неясен въпрос. Не може управляващият орган да бави с месеци становища, за които отдавна е изтекъл срокът за разглеждане на проектите. Трябва да има санкции към администрацията, която не изпълнява сроковете и нейните задължения.

В последните седмици има много мнения за очаквани загуби на пари от тази програма. Каква част от бюджета й реално ще успеем да усвоим?

- В момента в асоциацията правим един много сериозен анализ, в който разглеждаме всичките 1100 проекта на общините по мерки 313, 321 и 322. Проверяваме на какъв етап на договарянето на изпълнението са, дали са възложени строителните работи или не са. В момента, в който го приключим, ще имаме реална оценка каква е картината и ще можем да дадем обективна оценка за размера на загубата. Моето мнение е, че половината от общинските проекти са застрашени, ако срокът за приключването им остане през 2015 г. Преди години по САПАРД се поиска от Брюксел да удължи срока за изпълнение на общински проекти пак по същата причина и искането беше удовлетворено. Сега съществува възможност отново да се поиска удължаване на срока на програмата.

Последната информация от земеделското министерство е, че се предоговарят проекти за бизнеса, които са били забавени и неподписани от предходния директор на фонд "Земеделие" Мирослав Николов. Възможно ли е те да бъдат реално изпълнени (крайният срок е юли 2015 г.- бел.а.)?

- Много малко е вероятно. Ние от асоциацията говорим абсолютно всяка година с администрацията на тази тема и още в началото на всяка година им казваме: "Имате определена сума да разплатите, готови ли сте за това, направи ли ли сте си анализ на каква стойност ще постъпят заявки за плащане и прочие". Всяка година и всяко правителство ни казва "не се притеснявайте, имаме план как да разплатим средствата". И това е до месец ноември. Тогава се казва "ама ние ще изгубим пари". Преди години така започнаха да се прехвърлят средства към общинските мерки под формата на аванси. Това беше временна и удачна мярка, за да се "спаси" бюджетът за съответната година, но трябва всеки управляващ да си даде сметка, че ако тези проекти не се изпълнят, размерът на платените аванси ще представлява загуба за програмата. Защо не се изпълняват проектите - фонд "Земеделие" бави с месеци предварителния и последващ контрол на тръжните процедури по общинските мерки и така общините не могат да стартират изпълнението на проектите си.

Двете мерки 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" и 312 "Създаване и развитие на микропредприятия" (именно за тези мерки, насочени към бизнеса, е обявено, че са забавени и се предоговарят - бел.а.) също са доста рискови. Причината е, че те са свързани със строителство, т.е. при изпълнението на проектите трябва да се хване строителният сезон. Преди това обаче хората трябва да си намерят финансирането. Никоя банка не дава кредит на стартиращи предприятия, каквито са кандидатите по тези мерки, без да имат одобрен проект.

В последните седмици се разрази и скандал в програма "Конкурентоспособност", където беше спряна процедура за класиране на проекти за технологична модернизация на предприятия. Има ли изход от тази ситуация и риск от загуба на средства? - Тук нямаме спрени пари. Имаме процедура за технологична модернизация, която не се договори. Средствата по нея бяха от т.нар. наддоговоряне (по различните програми се договарят проекти с по-голям от определения бюджет по мерките като допълнителна застраховка за усвояването им - бел.а.). Ако теоретично погледнато всички проекти, които са договорени, се изпълнят, няма да има никаква загуба на средства от програмата. Въпросът е обаче колко от договорените проекти ще се изпълнят. Анализът на тази програма показва, че в годините тя подобрява нивото на изпълнение и повишава процентът на изпълнени договори спрямо договорените. При първите й процедури този процент беше 20-30% изпълнение към общо договорените проекти, при последните процедури е вече 70-80%. Това обаче важи за "лесните" процедури - технологична модернизация, внедряване на иновации, енергийна ефективност. Смятам, че има шанс да се изпълнят голяма част от проектите, които са договорени по грантовите схеми. Стои открит въпросът с парите за технологичния парк в София и газовата връзка със Сърбия.

Колкото до последния казус за процедурата по технологична модернизация – проблемът там е заради работата на оценителната комисия. Тя е въвела допълнителни критерии за оценка, докато е в ход оценката на проектите, и тези критерии не са били известни предварително на кандидатите. Не знам как е възможно такова нещо да се случи. След 10 години работа по европейски проекти, мога да кажа, че с едно такова действие, ние се върнахме много назад във времето. Чистихме години наред програма "Конкурентоспособност" и тя се подобряваше и в начина на работа с бенефициенти, и със скоростта, с която се одобряват проектите. Реално нямахме критики в последните години, но с един замах всичко се сгромоляса. В момента според мен трябва да има наказания за всички, които са виновни за създалата се ситуация. А всъщност наказани в момента са само бизнесът и консултантите.

Програма "Околна среда" е със спрени плащания от ЕК. Каква е оценката ви за случилото се?

- Тази програма трябва да ни е като обеца на ухото и грешките в нея никога да не се случват повече. Ще ви дам пример за лошото прилагане на програмата, който не е много известен на широката общественост. По тази програма в средата на програмния период бяха сменени тотално правилата. Реши се, че проектите за най-малките населени места не са приоритетни за финансиране и договорите с общините по десетки одобрени проекти бяха спрени. Проблемът идва от там, че по тези проекти изпълнителите и общините са започнали да работят, вложили са средства, програмата не възстановява плащанията и съвсем естествено самите общини не се разплащат с изпълнителите си, а в повечето случаи работата е свършена. В крайна сметка, ощетен отново е българският бизнес, тъй като в случая това са договори за проектиране на големи съоръжения и се съсипва един цял бранш.

Какви са забележките ви към новите програми за периода до 2020 г.?

- Една програма може да бъде прекрасна и да остане написан текст на хартия, ако няма кой да я приложи. В момента нито фонд "Земеделие", нито управляващият орган по програма "Конкурентоспособност" показват, че могат да прилагат добре програмите. Според мен трябва да се фокусираме да си завършим настоящия програмен период, за да имаме основание да мислим, че можем да стартираме следващите програми. Много искам да се финализират програмите за новия програмен период и да бъдат чудесни документи. Същевременно това са документи, които могат да се променят в ход, когато видим, че нещо не е написано добре и имаме достатъчно аргументи. Но преди всичко ние трябва да можем да изпълняваме тези програми.

Автор: Деница Ватева

Източник: Капитал Дейли , 03 август 2014 г.

Сходни публикации

51 са финалистите в Годишните HR награди на Българска асоциация за управление на хора за 2023

51 са финалистите в Годишните HR награди на Българска асоциация за управление на хора за 2023

Рекордно висок е броят на допуснатите до финала  в това издание на инициативата51 кандидатури са допуснати до финалния етап на

Как изглежда България през очите на наш сънародник в Мюнхен

Как изглежда България през очите на наш сънародник в Мюнхен

Пълният запис е наличен във всички платформи за слушане и гледане на подкасти тук: www.5stotinki.com/s2-e-28/С Иван Люцканов се

Интернет страници за НПО...

Интернет страници за НПО...

С идеята да помогнем все повече колеги да достигат до своите аудитории, ние от Българска Транспортна Камара поемаме ангажимент