Как гласуваха младите на последните избори. Доклад на НМФ за избирателната активност

На 24-ти юни 2024 г. в Дома на Европа се проведе заключителното събитие от инициативата „Гласът ми първа стъпка към участие", част от кампанията “Лигата на младите гласоподаватели”. На него бяха представени Доклад за участие на младите хора в европейските избори, с резултати за това как са гласували младежите и каква е тяхната избирателна активност. Събитието и проекта се осъществи с подкрепата на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). Запис от събитието може да проследите тук: https://www.youtube.com/watch?v=kcZsmft5D5c&t 

Целият доклад предстои да бъде обобщен през каналите на Национален младежки форум. Докладът идва след проведени обучения за младежка активност по време на избори и дебати между кандидат-депутати из страната.

Доклада представиха :

Водещ и модератор на събитието беше Камен Киров - ресурсен обучител от Звеното обучители на НМФ. Яница Петкова посочи, че по данни на НСИ, към 2023 младежите в България (15-29) са 872 339 души - 13,5 % от населението на страната ни. Гласували на изборите са 2 073 000 души. От тях 12,8% са хора на младежка възраст (18-29) Тези 265 000 младежи са малко над 30% от всички гласували на изборите.

„Активността на младите кореспондира с активността на цялата страна, която е 30%. По отношение на това, не отбелязваме спад. Младите хора, които гласуваха през 2021 г. бяха около 606 000, а това са 2/3 от всички младежи. Т.е., не е чак толкова по-ниска избирателната активност, но е по-ниска от тази 3 години по-рано. Това което носи повишаване на избирателната активност е появата на нов политически проект или глобално събитие (като пандемията от 2020 г. и протестите“, обясни Петкова.

Заключението е, че конкретно общата активност пада, а с нея пропорционално и младежката.

„По отношение на опцията „Не подкрепям никого" - 30% от всички гласували с нея са млади хора”, добави още социологът.

Друг извод от доклада е, че се запазва тенденцията за дясно либерални младежи. Традиционно ЕС е институцията с по-голямо обществено доверие, но това доверие също спада.

„През последните 4 години си говорим много за младите хора и тяхното участие. Протестната кампания повдигна въпроса за тях. Това, което стана ясно за младите хора е че те използват свободното си време без страх да изразят своята политическа позиция.”, напомни Атанас Г. Радев.

„Това, за което трябва да се замислим е гражданското образование и образователният елемент. Младите може да са от 15 до 29 г., но щом си на 15 се очаква вече да си изградил мнение, което да ти помогне да разбереш демократичния процес. От Министерството на младежта и спорта задължително ще проведем разговори с Министерството на образованието и науката относно часовете по гражданското образование, за да се разбере по-добре какво е политическия процес и какво са институциите, за да се избегнат негативните сравнения.”, коментира Петър Младенов, заместник-министър на младежта и спорта.

Своите виждания сподели и Михаил Балабанов, изпълнителен директор на Център за развитие на човешките ресурси.

Докладът представи ценна информация за участието на младите хора в изборния процес. Представените данни и проведените дискусии подчертаха необходимостта от пряката комуникация и активното участие на младежите в политическите процеси. Организаторите благодариха на всички участници и добавиха, че завършеният вариант на доклада ще включва препоръките, които ще бъдат изпратени до Централна избирателна комисия, политическите партии и младежките крила към тях, както и към заинтересованите институции.