Какво предстои в училищното образование: послания на проф. Цоков и Кр. Вълчев на Националната среща на Професионалната директорска общност за интеркултурно образование

Непосредствените и средносрочните стъпки за развитие на училищното образование обсъдиха министър Цоков, началникът на неговия кабинет – Наталия Михалевска и Красимир Вълчев (председател на Комисия по образование и науката в 49 НС) с над 150 директори на училища от мрежата на Център „Амалипе“. Сред дискутираните теми бяха учебните програми, изработването на Стандарт за качество на образованието, оценката и подкрепата/липсата на такава за училищата с ниски резултати на НВО и ДЗИ, директорските конкурси (отминали и предстоящи), образователните медиатори, финансирането на училищата, учителските заплати и др.

Между 24 и 26 юни 2024 г. в к.к. Слънчев бряг се проведе Националната среща на Професионалната директорска общност за интеркултурно образование, координирана от Център „Амалипе“. Участие в нея взеха над 150 директори на училища от цялата страна, голямата част от които – с концентрация на уязвими групи. За да се срещнат с тях дойдоха Министърът на образованието проф. Цоков, началникът на неговия кабинет – Наталия Михалевска, а онлайн се включи и Красимир Вълчев (председател на Комисия по образование и науката в 49 НС). Проведената дискусия очерта множество общи идеи във вижданията на законодателната и изпълнителната власт, които бяха обсъдени с директорската общност и Център „Амалипе“. Въпреки перманентната политическа нестабилност от последните години, те вероятно ще рамкират бъдещето на училищното образование през следващите години.

Училищата с концентрация на уязвими групи сте най-важните институции в държавата, посочи Красимир Вълчев. Заедно с вас са и детските градини и неслучайно една от безспорните стъпки през последните години бе въвеждането на задължително предучилищно образование още от 4 г. възраст и безплатните детски градини. Учителите в тези училища и ДГ трябва да бъдат допълнително финансово стимулирани, защото те работят при по-тежки условия, със семейства с по-ниско образование.

Председателят на „Амалипе“ Деян Колев представи основните достижения и предизвикателства за училищата с концентрация на уязвими групи през предходната година. Сред постиженията той посочи финансирането за назначаване на образователни медиатори, започналите разговори за промени в ЗПУО, работните групи по езикова интеграция и качество на образованието. Като проблеми той открои закъснелия старт на част от дейностите по „Успех за теб“, ниската решимост за десегрегация на общинско и на национално ниво, засилените проверки и стигматизиране на училищата с по-ниски резултати на НВО и ДЗИ и др. Той препоръча продължаване на усилията за промени в ЗПУО, въвеждане на система за оценка на добавената стойност на училищата и ДГ като алтернатива на „хоризонталното сравняване на съвършено различни училища на базата на НВО и ДЗИ“, подкрепа (а не проверки) на институциите с по-ниски резултати, политическа решимост за десегрегация.

Както проф. Цоков, така и Красимир Вълчев бяха категорични, че са необходими промени в учебните програми, така че те да станат по-рамкови, да изискват по-малко академични знания и да формират повече практически умения. Една от сериозните грешки през последните години бе, че в учебните програми включихме повече теми и знания, посочи Вълчев. Смятахме, че щом учениците имат повече материал за изучаване, това ще ги направи по-знаещи. Така стана, че някои теми преминаха от университетското към училищното образование, от прогимназиалния към началния етап и т.н. В резултат, учениците нямат време да упражнят наученото, препускат по различни теми и не формират умения. Видя се, че това не работи. Друга грешка е, че от много години правим учебните програми спрямо нуждите на 10-20% от учениците с най-високи когнитивни способности. Необходими са програми, които трябва да бъдат насочени като скорост, като амбиция към децата със средни когнитивни способност, да позволяват възможност за адаптация, т.е. да бъдат по-гъвкави, по-рамкови. Накрая на съответния етап всички трябва да положат един и същ изпит. Най-важното за новите учебни програми, което трябва да се направи, е да се прекрати модела на възпроизвеждане на знания. За това са нужни 5-7 години.

Аналогични бяха и посланията на проф. Цоков относно учебните програми. Освен по-рамкови, той подчерта, че те трябва да бъдат ориентирани към компетентности. Вторият основен момент е свързан с интегралност на знанието. В почти всички съвременни образователни системи има такава част, която изисква определени глобални теми да се обсъждат в рамките на учебните часове и извънкласните дейности, за да се получи по – голяма интегралност на знанията. Освен това е важно да предоставят възможност те да се адаптират към конкретни училищни условия. Ако ние успеем да направим такава промяна и 25% от учебното съдържание да е съобразено със съответните местни общности, общински характеристики и политики, конкретните училища, то тогава те ще бъдат много по-добре адаптирани към възможностите на отделните ученици и на отделните образователни институции и ще доведе до по-висок успех в рамките на тези образователни институции. Това е сериозно предизвикателство, което стои пред цялата образователна система.

Коментирайки бележката на Деян Колев, че през последните месеци много училища с концентрация на уязвими групи са били незаслужено стигматизирани заради по-ниските резултати на НВО и ДЗИ, Красимир Вълчев подчерта, че „ние нямаме училища, които са с ниски и с високи резултати. Ние имаме училища, които полагат повече усилия и училища, които полагат по-малко усилия. Крайният резултат е свързан с това с колко ученици работиш, социалната, семейната среда и др., дали децата ходят на частни уроци и в училища със слаби резултати имате такива, които полагат много усилия, и такива, които полагат малко усилия. В училищата с високи резултати имаме такива, които полагат много усилия, и такива, които полагат малко усилия. Най-несправедливото е да кажем, че има училища с ниски резултати, защото едно време преди вторичната сегрегация пращахме едни ученици в елитни гимназии, а сега полагаме 10 пъти повече усилия, за да докараме до Среден 3.“

Абсолютно непрофесионално и демотивиращо е да сравняваш училища по крайните им резултати. Това, че е имало две образователни системи в България е абсолютно грешна теза. Трябва да казваме, че има училища, които полагат усилия и които не полагат усилия. Ако има повече мрежи и взаимопомощ ще има и взаимна мотивация и провокиране на мотивацията. Ще има подкрепени училища, подчерта Вълчев.

В аналогична посока бе и изказването на проф. Цоков. Той подчерта, че екипът му е започнал подготовката на Стандарт за качество на образованието. Той трябва да отчита не само академичните постижения, но и индивидуалния напредък на учениците, както и техните социални, емоционални и граждански умения.

Средства за качествено образование трябва да получават не най-успешните в академично отношение училища, а училищата, които имат най-голям дял в личностният и образователен принос в развитието на всеки ученик. Това е един от основните въпроси в нашата образователна система.

Проф. Цоков подчерта, че „с нашия екип попаднахме в ситуация, при която с 3 години бе отложено разработване на нормативният документ за добавената стойност и измерване на качественото образование. Евентуално ще се отложи с година-две, за да може да се въведе този стандарт за качеството и измеритела на качественото образование като отделни индикатори в рамките на образователните институции.“

Едно от новите неща, които министърът сподели пред директорите, бе за изработени различни инструменти за установяване на качеството в образователните институции, които сега в началото на следващата учебна година ще бъдат изпробвани в 40 образователни институции – как действат, как работят, доколко образователните институции могат да съберат информация за това какви са успехите и какво е личностното развитие на децата и учениците в тяхната образователна общност, за да може след това да се види кои са най-ефективните инструменти, да се доработи рамката за качество и да се приеме един работещ стандарт за качеството в образованието.

Директорите коментираха проведените директорски конкурси и това, че при някои от тях е бил допуснат „субективен“ елемент от страна на общините, които са се преборили за назначаване на „политически удобен“ директор. Като сериозна слабост те посочиха липсата на възможност за обжалване и за преглед на записите от втория етап на конкурсите. В отговор, министър Цоков подчерта, че записите се пазят и, че отхвърлените кандидати имат правото да внесат възражения. МОН целенасочено е избегнало да контролира процеса, предоставяйки правомощия на РУО и на съответните общини. През март са били одобрени над 200 директори, а към този момент над 500 – 550 други училища имат временно изпълняващи директори. Предстои в много скоро време да бъдат проведени новите конкурси, така че и в тези образователни институции да започнат работа нови директори.

Както министър Цоков, така и г-н Вълчев подчертаха изключителната важност на образователните медиатори. Те потвърдиха ангажимента за тяхното по-нататъшно финансиране от държавния бюджет. Чрез направената промяна в Наредбата за финансирането (ПМС 98/07.07.2023 г.) всички училища и ДГ с концентрация на уязвими групи са получили специално финансиране за назначаване на образователни медиатори, с което средствата за работа с уязвими групи през 2024 г. са достигнали 53 млн. лв. Те ще продължат да бъдат предоставяни, но на тези образователни институции, които реално ги използват и в частност – назначават образователни медиатори. Ще бъдат търсени начини за по-нататъшното институционализиране на тази позиция/професия.

Всички участници се обединиха относно важността на механизма за пълен обхват. „Всички институции в държавата с всички инструменти на политиката трябва да продължим действията по обхващане и включване на всяко едно дете. Механизмът работи, когато има ангажираност и на най-високо институционално ниво и на останалите институции бъде ясно казано, че те трябва да работят и трябва да помагат на образователната система.“, подчерта Красимир Вълчев.

Министър Цоков посочи, че през изминалата година над 13 хил. ученици са върнати в класните стаи благодарение на Механизма. Той също пое ангажимент за продължаване на неговата (на Механизма) дейност.

Дискусиите и разговорите относно предстоящото в училищното образование продължиха и през следващите дни с директорът на ЦОИДУЕМ д-р Лало Каменов, екипът на Проект „Успех за теб“, Дирекция „Финанси“ на МОН и др. представители на министерството. Информация очаквайте на нашия сайт.

Презентацията на Теодора Крумова и Деян Колев можете да изтеглите от ТУК