Трудната миграция – епизод 4 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)

Когато в „Канал 4“ записахме епизода за мигрантите, в медиите все още не се говореше за „криза с бежанците“. Но ето че по едни не толкова приятни стечения на обстоятелствата епизодът ни се оказа актуален. В него Влади (Владимир Станков) и Крис (Кристиян Василев) говорят за нуждата от интеграция на мигрантите в България. Какви са действащите интеграционни политики и какви са препятствията за реализирането им, научаваме от адв. Диана Радославова (съучредител на фондация „Център за правна помощ – Глас в България”, която осигурява правна помощ на имигранти и бежанци на територията на България) и Иводор Ковачев (пастор с 10-годишен опит в работата с мигранти от ирански произход). С тяхна помощ можем да си изградим една по-обнадеждаваща представа за това как може да изглежда бъдещото на мигрантите в България. Защото, въпреки че напрежението с бежанците вече отшумя, проблемът с интеграцията им остава.

Когато бяхме малки, в часовете по история ни казваха, че България е държава на кръстопът. През нея минавали много различни народи със своите култури и оставяли по нещо от себе си. Тогава това се изтъкваше като позитив. Днес важността на България като коридор между Изтока и Запада има по-скоро негативна конотация. Бежанците виждат България точно така – като коридор към Западна Европа, през който те трябва да преминат. Това е и една от причините, поради които правителство не работи активно за интеграцията на бежанците.

„Чисто статистически в международните доклади България е с нулева статистика за интеграция. Какво значи това? Няма бюджет. Няма целенасочена държавна политика, която да инвестира в интеграцията.“ – споделя Диана Радославова.

Може би, ако имаше успешно работещи интеграционни политики, бежанците нямаше да гледат на България като на транзитна територия. И ето тук се затваряме в един омагьосан кръг.

В основата на проблема не стоят мигрантите, а цялостното настроение на обществото към „другия“. Този, който идва от различна държава, изповядва различна религия, носи различна култура със себе си. Заради това се появява страхът от интеграция. Хората се боят, че интеграцията на „другия“ би довела до загубата на нашата собствена култура. Край на всички признаци на национална гордост, които българинът през последните няколко десетилетия е припознал като свои.

В края на миналата година „Свободна Европа“ публикува разследване, което техни журналисти правят съвместно с Lighthouse reports, Der Spiegel, ARD и Inews, във връзка със зачестилите случаи на открити тела на бежанци на територията на България, Сърбия и Босна и Херцеговина. Тази новина не предизвика национален дебат. Голяма част от хората не научиха за труповете на бежанци в моргите в Бургас, Ямбол и Александровска болница, но научиха за бежанския център в столичния квартал „Овча купел“ и веднага се съгласиха с хората, които настояваха да бъде преместен.

Темата за бежанците повдига много дебати – за вредите от национализма, липсата на толерантност, страха от „другия“, неспособността на правителството да се справи с проблем, който съществува от поне десетина години. И много други дебати, не само за правата на мигрантите, но и за управлението на България и настроенията вътре в държавата. Много дебати, които не се водят активно, а може би тъкмо липсата им е основният проблем.

Разговорът за мигрантите трябва да бъде балансиран и многопластов. Такъв разговор трудно би се побрал в един кратък подкаст епизод, заради което ще продължим да го водим и занапред.