Чуждестранните агенти – епизод 13 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)

В началото на годината политическа партия „Възраждане“ внесе проектозакон, според който всяко юридическо и физическо лице, получило минимум 1000 лв. финансиране от източник от чужда държава, трябва да се регистрира като чуждестранен агент. Проектозаконът беше отхвърлен и забравен, изместен от други проблеми и политически дебати. В началото на месец май обаче разговорът за чуждестранните агенти беше подновен вследствие на масовите протести в Грузия, провокирани от приемането на подобен закон.

В епизод 13 от рубриката „Що е то?” Александър Куманов и Владимир Станков разглеждат каква е ситуацията в Грузия, какво представлява законът за „чуждестранните агенти“ и възможността подобен закон да бъде приет в България.

По ирония на съдбата идеята за закон против „агенти с чуждестранно влияние“ е повлияна от действащ закон в Русия, който претърпява промяна през 2012 г. Според нея неправителствени организации, които получават финансиране от чужбина и се занимават с политическа дейност, трябва да присъстват в специален регистър за чуждестранни агенти. През 2016 г. към организациите, занимаващи се с политическа дейност, се прибавят и такива, работещи в сферите на здравеопазването, науката, изкуството, културата и спорта. През 2017 г., след нова промяна на закона, той вече включва и медии.

Нуждата от такъв закон в Русия е мотивирана пък със съществуването на подобен в САЩ. Американският закон е въведен 1 година преди началото на Втората световна война. Той определя „чуждестранни агенти“ като лица, които действат под ръководството на чуждестранен принципал. В него е описано какво се разбира под „чуждо влияние“, което е ограничено до политическата сфера, без да обхваща други. В Русия измеренията на чуждестранното влияние не са ясно и точно регламентирани, което му позволява да отиде отвъд политиката.

Към момента на записването на епизода законът в Грузия беше приет само на второ четене. До публикуването на епизода, 14 май, законът беше приет и на трето четене. Приемането му се смята за пречка между Грузия и Европейския съюз. Членството в ЕС е сред основните цели на държавата и дори е залегнало в конституцията ѝ. Масовото желание на хората да живеят в свободна и демократична държава е причината за протести в страната, които се водят от повече от месец.

Преди година също е имало опити за прокарването на такъв закон, които се оказаха неуспешни отново заради протести. Тази година обаче изглежда, че правителството няма да уважи исканията на гражданите.

Законът за чуждестранните агенти има за цел да набеди една група от обществото за лоши антинационалисти, които защитават чужди интереси. Ако една организация или медия е набедена за чуждестранен агент, вероятно никой няма да проучи какви са дейностите и посланията ѝ. По този начин могат да се ограничават неудобства за управляващата партия. Защото, за да получат финансиране от чуждо място, а не от собствената държава, най-вероятно причината е, че вижданията на тези организации и медии не съвпадат с тези на настоящото правителство. А заглушаването на опозицията е сред първите стъпки към антидемократично управление.

Към момента на публикуване на епизода президентът на Грузия – Саломе Зурабишвили, е наложил вето на закона и е отказал да го подпише. Това би върнало закона за преразглеждане в правителството, но колко дълго един закон може да се преразглежда и колко дълго могат да продължат протестите в Грузия?