Митове и ШЕНГЕНди – епизод 17 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)

Шенген – малко село в Люксембург с население малко над 1000 души. През 1985 г. името на селцето става известно с това, че на територията му е подписано споразумение, премахващо вътрешните граници на 5 държави: Белгия, Люксембург, Нидерландия, Федерална република Германия и Франция. Днес думата „Шенген“ е станала синоним за свободното придвижване в рамките на европейското пространство. Свобода, която е приветствана от някои и посрещана със скептицизъм от други.

В този епизод от рубриката „Що е то?“ Жоро (Георги Стайков) и Крис (Кристиян Василев) търсят отговор на това що е то Шенгенско пространство и оправдани ли са страховете на част от обществото.

Един от основните митове, засягащ членството на България в Шенген, е свързан с това, че то би застрашило суверенитета на страната ни. Премахването на границите и на паспортния контрол не е равносилно на липса на контрол. Всъщност държавите, които са членки на Шенген, са разработили по-добри системи за комуникация между полицейските сили, което спомага за по-добро преследване на престъпници и трансгранично наблюдение на заподозрени лица.

Ползите от пълното приемане на България в Шенгенското пространство не са свързани само със сигурността, но и с други сектори като туризъм и търговия. По данни на Европейския съюз дневно около 3.5 млн. души преминават вътрешните граници на Шенгенското пространство заради работа, образование в чужбина, посещение на семейство и роднини или просто пътуване.

По данни на НСИ за 2023 г. в България са отбелязани малко над 8.1 млн. пътувания в чужбина. Най-голяма част са до съседни държави. От петте ни съседки двете, които са в Европейския съюз – Гърция и Румъния, се подреждат съответно на второ и трето място в класацията на най-посещавани държави от сънародници с общо 2.5 млн. пътувания.

Ако продължим да цитираме проучвания на НСИ, за миналата година приблизително 6.2 млн граждани на Европейския съюз са посетили България. От тях най-много идват отново от Румъния и Гърция – 2.1 млн. румънци и 1.1 млн. гърци.

Цитирани проучвания: