Проведе се втори доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие в България
26 юли 2024 г.
На 18.06.2024 г. в Министерски съвет се проведе кръгла маса на тема „Борба с неравенствата и бедността. Политики в областта на образованието и равенството между половете“. По покана на МТСП Марина Кисьова де Хеус, председател на Фондация „Екатерина Каравелова“ модерира панелната дискусия посветена на Цел 5: Равенство на половете. Целта на срещата беше да се превърне във форум за обмяна на мнения по отношение на постиженията и предизвикателствата на България в изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие, а именно:
Цел 1 „Изкореняване на бедността“
Цел 4 „Качествено образование“
Цел 5 „Равенство на половете“
Цел 10 „Намаляване на неравенствата“
Участие взеха 32-ма представители на неправителствени организации, работодателски и професионални организации, висши учебни заведения и държавни институции. Срещата беше открита от г-жа Наталия Ефремова - заместник-министър на труда и социалната политика, г-жа Емилия Лазарова - заместник-министър на образованието и науката и г-н Радослав Миланов - директор на дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерски съвет и др.
Г-н Радослав Миланов направи преглед на ангажиментите на страната във връзка с програмата на ООН „Да преобразим нашият свят“ и предприетите действия от страна на АМС за създаване на координационен механизъм за устойчиво изпълнение на ангажиментите и проследяване на напредъка. В този контекст беше посочена стартиралата работа по подготовката на вторият за България доброволен национален преглед на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие. В презентацията си г-н Миланов обърна внимание върху основните принципи на Програмата, като универсалност, устойчиво развитие, никой да не бъде изоставен, партньорство и отговорност.
Цел 5 „Равенство между половете“
Напредъка на България в изпълнението на Цел 5 „Равенство между половете“ представи г-жа Ани Евгениева от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), с фокус върху законовите гаранции за равнопоставеност между жените и мъжете, ролята на координаторите по равнопоставеност и стратегическата рамка на националната политика за равнопоставеност между жените и мъжете. Бяха разгледани и данните за страната в сравнителен план по Индекса за равенство на половете на Европейския институт за равенство на половете (EIGE), които за България са особено незадоволителни в сферите работа, време и вземане на решения, но страната се представя най-добре в сферите власт и здраве. Г-жа Марина Кисьова посочи окуражаващия факт, че в новият български парламент 27% от депутатите са жени, по-високо участие в сравнение с предишното НС – 24%. В този контекст се включи и г-жа Маруся Цветкова от Националното сдружение на общините в България, която представи данни от последните местни избори, където броят на жените-кметове е по-малък от предходните такива, но пък броят на жените общински съветници е увеличен и посочи, че жените са особено активни на регионално и европейско ниво.
Г-жа Соня Демирева от Съвета на жените в бизнеса в България на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) постави акцент върху нуждата от повече инициативи за равно заплащане на мъжете и жените в България. Само 16% е участието на жените в бордовете и управлението на дружествата. Оказва се, че въпреки напредъка, отбелязан в някои от сферите, представянето на България по основните показатели остава под средното за ЕС ниво. Като най-ефективен начин за преодоляване на неравенствата беше посочено образованието и прилагането на различни видове стимули - законодателни промени, които да насърчават тази политика.
Цел 10 „Намаляване на неравенствата“
По темата за намаляване на неравенствата, която е цел 10 на ООН за устойчиво развитие, г-жа Деница Голева от дирекция „Стратегическо планиране“ на АМС акцентира на резултати, идентифицирани предизвикателства и възможни решения. Специално внимание обърна на два от показателите за напредъка - дела на населението в риск от бедност и социално изключване в големите градове, малките градове и предградия и селата, където се наблюдава намаление и в трите категории спрямо 2015 г. От началото на изпълнението на ЦУР (2015 г.) близо 32 % е намалял делът на населението в риск от бедност, съответно в големите градове и селата. По отношение на малките градове и предградията след 2019 г. се наблюдава ръст на населението в риск от бедност, въпреки това се регистрира намаление с близо 24% за целия период.
Участниците обърнаха внимание и на други фактори, които влияят на коефициента на бедността в малките населени места, а именно ниското качество на средното образование и здравеопазването.
Цел 1 „Изкореняване на бедността“
В презентацията по напредъка на България в изпълнението на Цел 1 „Изкореняване на бедността“ от МТСП акцентираха върху приложения в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030 интегриран подход и комплексни мерки за адресиране на предизвикателствата чрез държавната политика. Изтъкнати бяха и предприетите от тяхна страна действия за изравняване на националната линия на бедност и линията на бедност, използвана от Европейската комисия. Като постижение посочиха и реформата, свързана с минималния доход, като е обвързано подпомагането с линията на бедност по Евростат за съответната година, предприета е регулярна актуализация на размера на помощите и е разширен обхвата на подпомаганите. Повишена е и ефективността на социалните помощи като подкрепяща мярка за противодействие на бедността.
Според г-жа Соня Демирева пътят за намаляване на бедността е чрез професионално образование за родителите, което да ги интегрира лесно на пазара на труда, тъй като най-бедни са децата на ниско образованите родители. Също така тя посочи, че здравното образование в България е на много ниско ниво, което се отразява на здравеопазването и бедността. Г-жа Тодоровска от БЧК отчете, че в България 46-48 % от хората си доплащат официално за здравеопазване и тук говорим вече за здраво неравенство на тази основа, неравен достъп до здравни услуги. Тя посочи, че организацията, заедно с АСП изпълняват програма за хранителна и материална подкрепа, като е осигурен и достъп до здравна грижа за бедното население.
Цел 4 „Качествено образование“
В края на заседанието, представителите на МОН представиха постигнатия от министерството напредък по цел 4 за „Качествено образование“, който се изразява в мерки за ранно детско развитие, професионално образование и обучение и приобщаващо образование. Сред техните приоритети са: преодоляване на неравенствата чрез осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование; увеличаване до 2030 г. на броя на младежите и възрастните, които имат подходящи умения и премахване до края на периода на неравенството между половете в образованието и осигуряване на равен достъп до всички етапи на образование и професионално обучение. България отбелязва частичен напредък по отношение на тази цел, като положителен аспект се отбелязва намаляването на рано напусналите образование и нарастването на населението с висше образование.
За финал участниците в кръглата маса изразиха мнението, че дискусиите по нейните теми са били смислени и че има нужда и полза от подобни обсъждани и съвместна работа между различните заинтересовани страни по ангажиментите и напредъка на България в изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие.
Публикувано от:
Фондация Екатерина КаравеловаСходни публикации
22 октомври 2024 г.
„Нито една повече“: Шествие срещу насилието над жени
На 25 ноември, Международният ден за борба срещу насилието над жените, отново ще излезем ЗАЕДНО по улиците, за да покажем
17 октомври 2024 г.
Социални работници ще бъдат обучени във Враца по подхода „#Мога сама“ в помощ на жени, попаднали във връзки с насилие
Обучение на социални работници, психолози, кариерни консултанти за подхода „#Мога сама“ организира във Враца неправителствената
17 октомври 2024 г.
Поезията в опит за преодоляване на травмите от домашно насилие
Инициативата "Виж ме: Силна и свободна" обединява значими имена от изкуството в обществено-значимата кауза за живот без