Европейски столици на културата

01 август 2024 г.

Кадри от Европейските столици на културата за 2024 г. Снимка: Европейски съюз

През 2024 година отбелязваме 39 години от създаването на инициативата „Европейска столица на културата“ (ЕСК) и 10 години от обявяването на Пловдив за ЕСК за 2019 г.

Разказваме за раждането на инициативата, за нейния смисъл, за приноса й към развитието на градовете, които печелят титлата, за програмите в културните столици за 2024 г. – Бад Ишъл (Bad Ischl) в Австрия, Бодьо (Bodø) в Норвегия и Тарту (Tartu) в Естония. И за това какво се промени в Пловдив след обявяването му за Европейска столица на културата за 2019 г.

Снимка: Мартин Тодоров

Раждането на идеята

През 1985 г. тогавашният министър на културата на Гърция – Мелина Меркури – се застъпва за избора на Европейски град на културата и първият носител на титлата става Атина. 14 години по-късно инициативата вече носи името Европейска столица на културата и се превръща в основно средство за изразяване на богатството на европейската културна идентичност.

За смисъла

Европейските столици на културата са своеобразен прожектор, насочен към националните и градски култури, които са в сърцевината на съвременния културен живот на континента. Смисълът на инициативата е да даде възможност за преживяване на споделени културни ценности, обичаи, практики и форми, да съживи чувството за принадлежност към обща културна среда, да подкрепи богатството и разнообразието на националните и градски култури в ЕС, да изтъкне приноса на културата за икономическото, политическо и социално развитие на градовете и да създаде мрежа от културни връзки между градовете в ЕС.

Какво печелят градовете:

За 39 години повече от 60 града в ЕС са били Европейски столици на културата. Техните програми и представяне са обект на различни оценки и изследвания, които показват реалното въздействие на инициативата.

Градското обновление (city regeneration) е може би най-сериозният, желан и дългосрочен ефект за европейските столици на културата. Включване в градския живот на всички групи жители, използване на изоставени или пренебрегнати места и ресурси, преразпределение на възможности за създаване и участие в културни събития и създаване на нови, замогване на градовете, по-добро качество на живот, запазване и включване на историческото наследство в градската култура – всичко това става възможно благодарение на публични и частни инвестиции в културната тъкан на градовете.

Международната известност, която придобиват Европейските столици на културата, има особено благоприятен ефект за осъществяване на програмите им, за създаване и поддържане на перспективни културни връзки в цяла Европа.

Местните жители променят възприятието и оценката си за града благодарение на положителните промени, които виждат в градската среда. Те се превръщат от пасивна публика на културни събития в жители, които активно допринасят за културното богатство на града и се грижат за него.

Нов живот за градската култура.Някои от европейските градове имат вековна, а понякога и хилядолетна история и в съвременната им култура се преплитат пластове от по-стари културни практики и форми. Европейските столици на културата имат специален фокус върху присъствието на градското минало в градското настояще. Редица вече установени културни събития придобиват нов живот и нови публики, наред с нови и експериментални форми.

Туризмът е пряко свързан с икономиката на много европейски градове и ЕСК допринасят особено много за процъфтяването на културния туризъм.

Как се избират Европейските столици на културата

6 години преди един или повече градове да получат титлата Европейска столица на културата, страните членки, избрани за домакини на инициативата, обявяват конкурс чрез националните Министерства на културата, които отправят покана за участие към всички градове в съответната държава. Кандидатурите се оценяват спрямо определени критерии, а в края на тази предварителна фаза на избора – и от жури, определено от Европейската комисия и включващо независими международни и национални експерти в културата и културното развитие на градовете. В следващата фаза от процедурата се съставя кратък списък на избраните градове, които подготвят подробни проекти. Журито разглежда тези окончателни кандидатури и определя по един град за всяка страна домакин на инициативата, който става Европейска столица на културата. ЕК следи за спазване на правилата за избор на градовете през целия процес.

През 2017 г. инициативата разширява обхвата си и с решение на Европейския парламент и Съвета на Европа дава възможност за кандидатстване на градове от страни, които са кандидат-членки на ЕС, потенциални кандидати или са от т.нар. страни от ЕАСТ (Европейската асоциация за свободна търговия), които се присъединяват към Европейското икономическо пространство (ЕИП). Те могат да домакинстват инициативата всяка трета година – 2021, 2024, 2028, 2030 и 2033. Участието им се решава с открит конкурс, в който градове от различни страни се състезават за титлата Европейска столица на културата. Процедурата на избор е сходна с тази в страните членки, с тази разлика, че конкурсът се обявява от ЕК, а не от националните министерства на културата.

Формалният избор на ЕСК става 4 години преди годината, в която градовете ще бъдат Европейски столици на културата. В тези 4 години екипите на избраните градове се грижат всички предвидени културни събития да намерят своето място в по-дългосрочна културна стратегия, привличат бъдеща публика, създават връзки с европейски партньори, подготвят необходимата инфраструктура.

Журито подкрепя избраните градове в този период с насоки и съвети.

По преценка на журито в края на периода ЕК може да присъди наградата на името на Мелина Меркури (1,5 млн евро) на някои от избраните градове. Наградата се дава на всеки две години на физически лица, институции или неправителствени организации, които имат изключителни постижения в опазването и развитието на културните пейзажи. През 2019 г. тази награда получават организациите, представители на програмите за ЕСК на градовете Матера (Италия) и Пловдив.

Момент от откриващия спектакъл „Ние сме всички цветове“, с който бе поставено началото на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г. Снимка – © Иван Мандевски.

В края на всяка година ЕК започва мониторингово проучване на резултатите от ЕСК в избраните градове за съответната година. То продължава и през следващата година и включва данни, събрани от градовете през годината, в която са били ЕСК. Градовете, които носят титлата след 2019 г., правят сами тази оценка и я изпращат на ЕК.

Европейските столици на културата за 2024 са Бад Ишъл (Bad Ischl) в Австрия, Бодьо (Bodø) в Норвегия и Тарту (Tartu) в Естония.

Бад Ишъле е град в южна горна Австрия (Salzkammergut), в район със солни мини от 16 в., както и привлекателен балнеоложки курорт.

Визията на града за ЕСК е „Културата е новата сол“ (CULTURE IS THE NEW SALT). Програмата му предлага повече от 200 културни проекта и събития, като 85% от тях са създадени и се осъществяват от местни и регионални артисти, асоциации, институции и бизнес компании, а повече от 150 събития ще пътуват в региона. Бад Ишъл е третият австрийски град, избран за ЕСК, след Грац (2003) и Линц (2009).

Културната програма представя 4 големи теми:

POWER AND TRADITION (Власт и традиция). Град, в чиято история се преплитат великолепието на имперския двор, летовниците, еврейското население и унищожаването му от националсоциалистите, индустрията и туризма, се нуждае от внимателно вглеждане в миналото, за да изгради настоящето и бъдещето си.

CULTURE IN MOTION (Култура в движение) отразява разбирането, че културата и културната идентичност се променят и обогатяват непрекъснато с нови форми и практики.

SHARING SALZKAMMERGUT – The Art of Traveling (Да споделим Залцкамергут – Изкуството на пътуването) се занимава с това как един алпийски регион може да бъде отворен за туризъм през цялата година, като същевременно се запази природата.

GLOBALOCAL – Building the New (Глобалнолокално – Изграждане на новото). Тази част от програмата разглежда кое би направило привлекателен живота в региона за младите хора, как може да се преодолее разделението между севера и юга, как да се обогати пазарът на труда с творчески специалности, как мобилността и дигитализацията могат да спрат емиграцията на млади и образовани хора.

Бодьо е разположен на 67 градуса на север от Полярния кръг, в една от най-красивите области на Норвегия.

Програмата му за ЕСК е най-големият културен проект в Норвегия в последните повече от 10 години и най-големият в северна Норвегия. Над 1000 културни събития продължават през цялата година. Бодьо е първата Европейска столица на културата в Арктика. Мястото се обитава от над 10 000 години и животът сред дивата природа се отразява и във възприятието на културата и създаването на програмата Бодьо 2024. Програмата е разделена на пет сезона, които следват пътя на слънцето през Полярната година:

Here Comes the Sun (Слънцето се завръща), Spring Optimism (Пролетен оптимизъм), Midsummer Madness (Лятна лудост), Autumn Storms (Есенни бури) и ArcticLight (Полярна светлина). Няколко проекта продължават през цялата година и са своеобразни акценти в програмата:

Изложба в Център Хамсун, посветена на норвежкия писател нобелист Кнут Хамсун, литературен и културен фестивал, както и пътуващ фестивал на книгата за млади хора;
Старият Nordland Museum (Нордландски музей) показва изложби и дейности, посветени на коренното население Саами, неговата култура и изкуство;
The Trail Way (Туристическата пътека) е мащабно пътуване сред историята, културата и природата по протежение на Нордландската железопътна линия. С партньорството на Норландския театър се представят военни истории и представления, свързани с определени места по пътя;
European Cabins of Culture (Европейски хижи на културата) представя културни събития в 550 горски туристически хижи в Норвегия. През цялата година хижите ще бъдат и малки културни центрове, които предлагат изложби, концерти, представления и лекции;
Arctic Art Island (Полярният остров на изкуството) е общ проект на музиканта и композитор
Håvard Lund и организацията Бодьо 2024. Освен 4 артистични резиденции във всеки сезон, проектът е посветен и на търсенето на устойчивост сред природата със средствата на изкуството;The Extra Mile.

(Всичко от себе си) е проект, който създава условия и събития, достъпни за всички. Едно допълнително усилие към сплотено общество с фокус върху младите хора и общественото здраве.

Програмата на ЕСК Тарту 2024 е главното културно събитие в Естония и най-големият съвместен регионален проект на Тарту и Южна Естония. Над 1000 културни събития представят темата „Изкуството на оцеляването“ (The Arts of Survival). Програмата представя познанията, уменията и ценностите, които ще ни помогнат да водим добър живот и в едно по-далечно бъдеще. Програмата се развива в четири посоки:

„Тарту и Земята“ е съсредоточена върху главното предизвикателство на 21 в. – адаптирането към промените в климата, предизвикани от човешката дейност, възстановяване на биоразнообразието и поддържане на неутрален въглероден отпечатък. Съчетанието на изкуства с различни позабравени области на познание и умения насърчава хората да живеят в унисон с природата.

„Тарту с човечеството“ разглежда новите дигитални умения, свързани с ковид пандемията, но също и негативните последици като социална тревожност и нарушено психично здраве. Тази линия на програмата се стреми да възстанови доверието в човешката близост, като насърчава изучаването на по-стари и нови физически умения, драма, театър и визуални изкуства, подобряване на социалните умения на децата, приобщаване на хората със специални нужди и бежанците.

„Тарту с Европа“ представя Естония като страна, която, бидейки в покрайнините на Европа, носи същността на европейския дух в местния език и обичаи, в модернизма в изкуствата, театъра и научните постижения. Фокусът е върху ценността на разнообразните културни идентичности в ЕС.

„Тарту и Вселената“ разглежда общите основи на изкуствата, социалните, природните и точните науки, както и потенциала им да намират решения на големите проблеми на човечеството и планетата. Програмата показва как футуристичното изкуство е допринесло за изследователската научна дейност, а генното инженерство и изкуственият интелект изискват уравновесяване и запазване на човешката перспектива със средствата на изкуствата и културата.

Бъдещи Европейски столици на културата

През 2025 г. Европейските столици на културата ще бъдат Кемнитц (Германия) и Нова Горица (Словения).

За 2026 г. са избрани Oulu (Финландия) и Trenčín (Словакия).

През 2027 г. ЕСК ще бъдат Liepāja (Латвия) и Евора (Португалия).

Три са ЕСК за 2028 г. – Budweis/České Budějovice (Република Чехия), Скопие (Северна Македония) и Бурж (Франция).

В момента тече изборът на ЕСК за след 2028 г. През 2029 г. домакини на инициативата ще бъдат Полша и Швеция, а през 2030 г Белгия, Кипър и една страна кандидат-членка на ЕС или от т.нар. страни от ЕАСТ(Европейската асоциация за свободна търговия), които се присъединяват към Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Българската столица на културата – Пловдив 2019

Десет години след обявяване на Пловдив за Европейска столица на културата за 2019 г. Виктор Янков, експерт „Проекти и събития" във фондация „Пловдив 2019“ споделя какво е донесла титлата на града. Той вижда няколко съществени положителни промени и преимущества за Пловдив.

Виктор Янков, експерт „Проекти и събития" във фондация „Пловдив 2019“

Преди всичко инициативата дава нова перспектива към националната култура, управлението и връзките й с другите европейски култури.

„Титлата ЕСК постави България в ситуация да мисли в дългосрочен план за култура, защото ЕСК не е механизъм на ЕК, през който тя финансира културни събития. Европейската комисия дава титлата, за да стимулира местните общности, местните власти и националните институции да инвестират и да планират култура. ЕСК показа, че инвестициите и правилното управляване на процеси в културното менажиране може да променя градската среда и имиджа на един град. Ако преди 10 години някой ми беше казал, че по пътя Пловдив-София ще виждам билбордове, които рекламират оперно представление или фестивал за съвременен танц, или че ще гледам пресконференции за оперния туризъм и какъв е икономическият принос за града – най-вероятно нямаше да повярвам“ – казва Виктор Янков.

Финансирането на култура се променя в посока към публично-частни инвестиции.

„Демократичното и прозрачно инвестиране в култура води до по-сериозни и по-големи процеси така че 10 години по-късно да кажем, че културата е водещ фактор в икономиката на града“ - допълва той.

Виктор допълва, че днес нивото на финансиране в Пловдив като обем и като модел нямат нищо общо с почти никой град в България. От десет години е създаден модел на привличане на собствено финансиране при кандидатстване, което от своя страна води до културни събития със силно международно участие.

Пловдив 2019 успя да запази и надгради културна основа, създавана от десетилетия, да създаде качествени културни продукти, които продължават да се развиват и днес.

„Фестивалът „Opera Open“ надгражда фестивала „Вердиеви нощи“, като го прави много по-голям, с много повече международно съдържание, така че през 2024 г. Античният театър да е пълен с тийнейджъри и младежи, които ходят и гледат опера. Само по себе си това е много голямо постижение“ - споделя той.

Откриване на Фестивала „Opera Open“. Снимка - Alexander Bogdan Thompson

Епископската базилика на Филипопол е друг пример за нов голям културен проект – създаване на съвременно западноевропейско музейно пространство. Той е осъществен в резултат на навременно политическо решение и мащабни публично-частни инвестиции, но най-вече като следствие от факта, че Пловдив носи титлата ЕСК.

Обновлението на Пловдив след обявяването му за ЕСК започва с културни проекти и събития, които обхващат и стимулират цялостното развитие на града и пораждат нов тип взаимодействия между бизнес, община и артисти.

„Квартал „Капана“ беше западнал район в центъра и никой не си представяше, че в момента ще бъде икономическия тигър в туристическо отношение за града. Той е първият квартал на творчески индустрии в България с целенасочени публични инвестиции към независимия сектор. Сега той дава стимул в града да се създават други подобни локации“ – разказва Виктор Янков.

Приносът на културата за икономиката на Пловдив е неоспорим и това влияе положително върху възприятието на културните събития и процеси. ЕСК показва, че развитието на културата не е въпрос само на творчески търсения, а на адекватно планиране, управление и финансиране.

„Проучванията показват, че за две години (2018 и 2019) в Пловдив само от културни събития в местната икономика са влезли над 250-300 млн. лв., които са останали в града – от близо два милиона души, посетили Пловдив от България и чужбина специално за културно събитие. Създадени са нови културни организации, заетостта в сектора е с 16% по-висока“ – добавя той.

Това променя разговора за култура и тя се превръща от област, която изисква непрекъсната държавна подкрепа, в област, която има значим икономически и социален принос.

„Това отношение към културните процеси дойде заради европейската столица на културата и професионализира сектора. Поне в Пловдив малко го доближи до това, което сме свикнали да виждаме в Грац, в Ротердам, в Хамбург“ - казва Виктор.

Десет години след обявяването на Пловдив за ЕКС градът продължава да държи титлата благодарение на постигнатите промени във финансиране, управление, а също и в промяната на нагласите към културата на различни нива. Въпреки че темпото на събитията и размерът на инвестициите сега са по-малки, решението на фондация „Пловдив 2019“ да запази част от бюджета си и наградата „Мелина Меркури“ за последваща двугодишна културна програма се оказва стратегически важно.

„Направените изследвания ни помогнаха да убедим първо на местно, а след това и на национално ниво всички засегнати страни, че всъщност продължаването на тази политика Пловдив да държи титлата си ЕСК и да насочва в момента към неправителствения и частен сектор три пъти повече средства за култура, отколкото дори столична община, ще поддържа ритъма така, че в момента туристическият поток е близо два пъти по-голям от този през 2019 г. – разказва Виктор и добавя –„Успяхме да запазим и структурата „Пловдив 2019“ като основно тяло, което задвижва тези процеси, и същевременно да гарантираме, че големите събития от наследството на ЕСК ще продължат в един обозрим срок от две до три години и можем да планираме програмата за 2025 и 2026 г. Това е особено важно за проекти като One Dance Week, които имат силно международно участие“.

След 2019 г. градът започва да инвестира не само в големите културни събития и обогатяване на културната инфраструктура, но и в няколко нови инициативи.

„Започнахме програми, насочени към по-малки културни организации и фокусирани върху теми, които са важни за Пловдив като град, но са и глобално важни. Това е програмата „Зелена култура, зелен град“, която в момента тръгва. Нещо ново, което смятам че тепърва ще се развива в бъдеще за града“ – казва той.

През 2022 г. започва и Академия за културен мениджмънт, която се радва на голям интерес, а идеята тръгва още от 2015 г. съвместно с Гьоте Институт.

Повечето събития, които ще отбележат 10-ата годишнина от обявяването на Пловдив за Европейска столица на културата за 2019 г., все още се пазят в тайна.

„Сега тук ще открехна само малко завесата, защото официално не сме го обявили. Близо една година работим върху процес на развиване на градската естетика, създаване на градски бранд. Работим върху унифицирана визуална идентичност на Пловдив. Ще обявим този проект на 5 септември на централния площад. В същия ден затваряме ул. „Иван Вазов“ заедно с фестивала Station Street за седем дни. Близо 25 банди от цяла Европа ще свирят. Фестивалът е безплатен и още от сега каня, септември е най-хубавият месец за идване в Пловдив“ - споделя Виктор.

#европаиние

Тази публикация е създадена в рамките на инициативата „Гражданските организации – демократична и европейска ценност“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз (ЕС) или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.