Акушерка Пламена Гюрова: Майката е „фабрика“ за кърма, а бебето й е „клиент“, с когото има договор

– Работех в общинска болница, където имах чести контакти с ромски майки. Много се е палех от негативното и непрофесионално отношение на колегите към тях и от неглижирането на техните нужди. Ставала съм свидетел как медицинските работници още от вратата започват да се карат на бременната ромка, която е дошла да ражда, а в този момент на всяка жена й е нужно спокойствие, най-малкото защото ще я боли и ще бъде гола пред нас (за ромските жени това е наистина огромно притеснение). А според мен всяка една жена има право на човечно отношение и на това, посрещайки бебето си, да изпита огромното щастие, което носи майчинството.

Освен това харесвам ромската общност, защото тези хора са много открити, много прями в отношението си към мен. Аз не просто им давам информация по теми, които са важни и непознати за тях, а и за тях аз съм човек, който ги изпълва с усещане, че имат подкрепа и не са сами. А в моята професионална роля аз точно в това се целя – да се чувстват подкрепени и спокойни. Защото този период е най-важен в живота на една жена – да станеш майка, да имаш детенце и да не се луташ в страховете си.

– Теренът ми е труден.

– Защото няма добра инфраструктура, трудно стигам до домовете на хората. Бездомните кучета също са проблем за мен.

– В програмата „Заедно – здраво бебе за здраво бъдеще“ всичко се случва по точно определен ред. Целевата ни група са млади жени (до 22-годишна възраст), на които им предстои да станат майки.

Така че всъщност това са семейства, които познавам добре. Те обикновено ме чакат, защото знаят предварително, че например всеки вторник аз съм в техния квартал. С част от тях комуникираме и по телефона, но те са много малко, тъй като повечето нямат телефонен апарат и интернет. В много случаи в помощ ми е и здравният медиатор, който има добра роля в нашата програма в това отношение.

– Да, така е, ходя и в Орландовци и Малашевци, защото и там има жени, които имат нужда от консултации и подкрепа.

– Ами жените, с които работя, разказват на свои приятелки, братовчедки и роднини за мен и те после също започват да ме търсят. В Орландовци например не посещавам само момичетата, които вече познавам, защото често се случва да ми кажат: „Плам, една моя приятелка иска да говори с теб. Може ли нещо да те пита?“ Затова винаги нося със себе си сиропчета за бебенца, презервативи, витамини за бременни. Понякога меря кръвно, слушам тоновете на бебета допълнително извън програмата. Онзи ден консултирах една жена, която е с четвърта бременност, няма здравни осигуровки и е с непроследявана бременност. Единственото, което мога да направя за нея е да си поговорим за нейното здраве, да й дам витамини, да чуя бебето и така. Във „Факултета“ е същото – отивам при конкретна жена, после и нейната съседка или сестра й също иска да се срещнем.

– Да, или майка! Имам клиентка, на която се обаждам за всеки празник и тя винаги ми отговаря с: „Благодаря, мамо!“ А не сме се виждали повече от 5 години, през това време е родила още две деца. Аз познавам нейната майка и даже често се засичаме на улицата, но явно жената ме възприема като някой толкова близък, че да ме нарича мамо.

– Винаги нося със себе си т.нар. фасилитатори, т.е. информационни материали, по които да се водя в разговора, но обикновено говоря с тях на теми като играта с бебето, съня, безопасността му, храненето.

Това се случва, когато вече родили жени са получили лошо отношение в болницата. Прибират се у дома след раждането, аз отивам на посещение при тях и обикновено семействата им, а и самите момичета насочват гнева си към мен. Те не го правят целенасочено и аз не им се сърдя. Но ми е трудно да намеря думи, с които ги облекча.

– Много истории имам, но ще ти разкажа една, която се случи съвсем скоро. Представи си кв. „Малашевци“ – прах, лоши пътища, боклук и мръсотия накъдето се обърнеш. Вървя дълго в жегата по една такава улица и си казвам на ум, че остава още малко докато стигна. Влизам в двора, вдигам поглед и виждам съпруга на жената, с която имам среща, да полива една малка градинчица, буквално метър на метър, където е засадил четири рози. Насред цялата мръсотия и прах наоколо тези хора са си създали малко кътче със само четири рози, за да им е хубаво. Обичайно когато ходя на посещения, не се оглеждам по дворовете, но този път бях истински впечатлена! Където и да живее, всеки човек търси красотата, светлината и иска да му е уютно.

– Кърменето е изключително важно и за майката, и за бебето. Но Световната седмица на кърменето не е само за жените, които кърмят, а е и за тези, които изцеждат и даряват донорска кърма. Между другото в ромската общност да даваш кърма на бебе, чиято майка по една или друга причина няма, е много широко разпространено.

На всяка ромска майка, която се тревожи дали има достатъчно кърма и дали бебето й е добре нахранено, й казвам: „Виж, ти си „фабрика“ за кърма, а бебето ти е „клиент“, с когото имаш договор и трябва да го изпълниш. За да работи тази „фабрика“ добре, работниците в нея трябва да са обучени – затова съм тук и ги обучавам, включително и шефа им, т.е. теб. Но на „фабриката“ й е нужно и „гориво“. А „горивото“ е добрата храна, затова се храни редовно и добре.

Сега ще ти разкажа една история, свързана с кърменето в ромска общност. Веднъж бях на една визита при две жени, които бяха снахи в дома, и живееха заедно със свекървата. И двете кърмеха, но често едната даваше да суче на бебето на другата и обратното. А свекървата ми каза, че понякога, когато й оставят да гледа някое от бебетата, за да го успокои, когато плаче, тя му дава гърдата си, от която разбира се не тече мляко, но успокоява бебето. Няма значение чие е детето, важното е да е нахранено и успокоено, и да не плаче. Ето това, първичното, най-много ми харесва при ромите!

– Иска ми се да погледна оптимистично към този въпрос. Искам майките от ромска общност да са все по-знаещи, все по-можещи, все по-търсещи подкрепа. От година на година виждам все повече момичета с по-широк мироглед, които не искат да са затворени в общността, а искат да излязат извън нея.

– Хората, с които работя! Всеки ден работа с тях е предизвикателство! А и с колкото повече хора се срещам, толкова повече искам да ставам все по-добър и по-добър специалист, който да отговаря на нуждите им.

Интервюто взе: Анна Димитрова

Проектът се осъществява в партньорство с фондация Тръст за социална алтернатива.