Достъп до висше образование: пътят към една по-ярка България – епизод 20 на рубриката „Що е то?" на подкаста „Канал 4" (видео)

Както ученето не приключва след края на 12. клас, така и нашите дискусии на тема образование (ще) продължават.

В епизод 20 от рубриката „Що е то?“ Влади (Владимир Станков) и Жоро (Георги Стайков) разглеждат какви са пречките, които възпрепятстват немалко българи да поемат по пътя към висшето образование. Гост в епизода е Лилия Мерджанова – част от екипа на „Тук-там“, организация, предоставяща менторски програми и стипендии на младежи.

Когато говорим за пречки, няма как да не споменем финансовите препятствия. Над 40% от младежите не продължават образованието си в университет по финансови причини. Най-засегнати са младежите от малцинствените групи и по-бедните региони. За много от тях висшето образование не е приоритет, за разлика от предоставянето на финансова подкрепа на семействата си. Заради това много от тях започват да работят още докато са в училище. За младежите от тези групи биха били полезни програми за професионална квалификация и предоставяне на допълнителни курсове, както и по-добри програми за кариерно ориентиране в училище.

За учениците, които искат да продължат да учат в университет, но нямат финансовата възможност, липсват добри стипендиантски програми. По данни на НСИ едва 15% от студентите получават стипендии. На тези студенти не им остава друга възможност, освен да работят, докато учат, което отнема от времето им за учене и може да бъде сериозна пречка при определени специалности като медицина например.

В българските профилирани гимназии липсва фокус върху кариерното ориентиране. На учениците се предоставя една представа за света, която е затворена в рамките на образованието. Те трябва да учат, за да влязат в университет, но никой не им помага да вземат информирано решение за себе си кой университет или професионално направление биха били най-добри за тях. Също така липсват часове, които да обясняват промените на пазара на труда. Подготовката на учениците не е съобразена с актуалния и непрестанно развиващ се свят. Тези, които имат по-високи шансове за реализация, са тези, които посещават частни училища, които залагат на иновативни методи на обучение, или плащат за частни уроци. Подобни такси са непосилни за много български семейства.

В други европейски държави се вземат различни мерки. Например в Германия учениците се профилират тясно след 10. клас. Преди това те имат достатъчно часове по кариерно ориентиране в училище, за да могат да направят информиран избор.

Може би това е най-големият проблем на българското училище – липсата на поглед към бъдещето. Видимостта достига само до следващото контролно, класното в края на срока или матурите. Отвъд това е непозната територия, за която много ученици не са подготвени и която трябва да изследват сами.

Не пропускайте да чуете целия епизод!