50 години Евробарометър

В продължение на 50 години Евробарометър измерва динамиката на общественото мнение в Европейския съюз (ЕС). За този период  са направени повече от 1200 проучвания, организирани във внушителна база от данни. Евробарометър се е превърнал в основно средство за отчитане на мнението на гражданите на ЕС и в надежден инструмент за управлението на обществените процеси.

В предговора към първото стандартно проучване Евробарометър #1 от 1974 г. се казва: 

Това кратко пояснение остава валидно и днес. Евробарометър прави периодични проучвания от името на Европейската комисия (ЕК) и други институции на ЕС по теми, засягащи страните членки и целия Съюз. Проучванията проследяват промени и тенденции в мнения, нагласи и очаквания по въпроси от обществено значение за Съюза. Той е своеобразно око и ухо на ЕС, а събраните данни, които са на разположение на експерти, изследователи, политици и широката публика, са надеждна основа за анализи и съответни политически действия.  

Европейският съюз във вида, в който го познаваме днес, е създаден чрез поредица от стъпки, като хронологията им обхваща близо 40 значими събития. В тази историческа линия намира мястото си и Евробарометър. 

Първото проучване на нагласите към обединението на Европа датира още от 1962 г. и обхваща първите шест страни членки на Европейската общност – Белгия, Федерална република Германия, Италия, Франция, Нидерландия и Люксембург. 

През 1970 и 1971 г. ЕК прави нови проучвания, търсейки общественото мнение за общите функции и организации на ЕС, Общия пазар и индивидуалните приоритети на шестте страни членки. 

От 1973 г. започва пилотният етап на Евробарометър с проучвания на всеки шест месеца, които включват и новоприсъединили се страни. През юли 1974 г. тази проучвателна дейност на Съюза приема името Евробарометър. Така той започва съществуването си – 17 години след Договорите от Рим, с които са създадени Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия, и 18 години преди Договора от Маастрихт, с който през 1992 г. официално е създаден ЕС. 

Идеята за средство, което „запознава европейците един с друг“ тръгва от Жак-Рене Рабие, който е специален съветник към Европейската комисия до 1986 г. В интервю от 2002 г. Рабие очертава в няколко едри щриха раждането и развитието на Евробарометър.  Първите проучвания на общественото мнение се извършват от национални организации, избрани с конкурс. Тяхната цел е да дадат на европейските институции възможно най-точна представа за нагласите на населението на Съюза към различни аспекти на европейската интеграция. Въпросниците са стандартизирани и се прилагат социологически техники, използвани в Америка и въведени в Европа непосредствено след Втората световна война. Първите въпросници са съставени от самия Рабие с помощта на различни европейски институции. 

Стъпка по стъпка Евробарометър става програма с бюджет от Генерална дирекция „Комуникация“ и в началото се ръководи от Рабие, който й дава основната посока на развитие. Членовете на Европейския парламент са първите, проявили голям интерес към Евробарометър, като изискват периодични проучвания по определени теми. Постепенно броят на въпросниците и обхватът на темите се разширяват и Евробарометър израства като инструмент за управление – достъпен, необходим и надежден.

Историята на създаването на ЕС е свързана и със степента на обществено, политическо и икономическо развитие и националните истории на страните членки.  Основното предизвикателство пред това огромно политическо обединение е функционирането му като жив организъм. В този смисъл вслушването в мнението на гражданите на ЕС за техния живот в рамките на Съюза и очакванията им за бъдещето е много необходимо. Евробарометър позволява политиките на Европейския съюз да се основават на факти, анализи и доказателства.

Стандартният Евробарометър е основното и водещо проучване на общественото мнение на Европейската комисия. На всеки шест месеца се събират данни за ключови тенденции и приоритети в целия ЕС и за съвременни политически събития. От 34-тото издание на Евробарометър през 1990 г. започват и допълващи проучвания по определени теми. Периодичността на Стандартния Евробарометър и стандартизираните въпросници, които внимателно се разширяват, позволява натрупването на данни и сравнението им като основа за дългосрочни прогнози.

Стандартните проучвания се правят по метода „лице в лице“ във всички държави членки на Съюза.

Специалните проучвания на Евробарометър са  задълбочени проучвания по разнообразни теми от значение за ЕС и неговите институции. В тази категория влиза и поредицата от проучвания на Европейския парламент (Parlemeter), осъществявани редовно от 2007 г. насам. Последните проследяват нагласите и очакванията на европейските граждани по отношение на ЕС и предизвикателствата, които стоят пред него. Parlemeter измерва ежегодно имиджа и ролята на ЕП и различни аспекти на членството в Съюза. Евробарометър на Европейския парламент прави и специални проучвания на обществения интерес към европейските избори на всеки пет години.

Методологията на проучванията не се различава от тази на Стандартния Евробарометър. 

Експресните проучвания на Евробарометър са тематични и бързи. Използват се телефонни или онлайн интервюта. Те са особено подходящи за проучване на теми в рамките на определена целева група.

Качествените изследвания на Евробарометър дават по-подробен и задълбочен поглед към нагласите, очакванията и опасенията на определени групи, като в някои случаи се използват и индивидуални интервюта. Те не са представителни за гражданите на Съюза като цяло, но дават ценни информация.

Евробарометър за Централна и Източна Европа прави проучвания между 1990 и 1997 г. Той проследява икономическото и политическо развитие и нагласите към Европейския съюз в страните от региона.

Евробарометър за страните, кандидат-членки на ЕС започва през 2001 г. с поредица от проучвания в 13 страни, кандидатстващи за членство в Съюза – България, Кипър, Република Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Турция. След разширяванията на ЕС от 2004 и 2007 г. новоприсъединилите се страни се включват в Стандартния Евробарометър.

Методиката на Евробарометър зависи от вида и темата на проучванията. Основните методи са лице в лице, телефонни интервюта и онлайн интервюта.

Представителността на резултатите се гарантира чрез извадка от минимум 1000 души на възраст над 15 години за всяка участваща държава с изключение на страните с население под 1 млн. жители, за които  извадката се състои от 500 души. Извадките гарантират също  демографска и географска представителност. Резултатите от проучванията се организират по държави, като се изчислява средната стойност за ЕС.

Достъпът до базата данни на Евробарометър е на интернет страницата на ЕС и на страницата на Института за социални науки GESIS (GESIS – Leibniz Institute for the Social Sciences), който е най-голямата и авторитетна европейска институция за социални науки.

Основните теми, по които Евробарометър прави проучвания, са 18 –  селско стопанство и рибарство; климат и околна среда; цифрово общество и технологии; икономика, финанси, бюджет и данъчно облагане; образование и обучение; заетост; енергия; външни отношения; здраве и безопасност на храните; промишленост, конкуренция и единен пазар; международни партньорства и хуманитарна помощ; международна търговия и митници; правосъдие и вътрешни работи; политиката и ЕС; региони и регионална политика; наука, космическо пространство и научни изследвания; общество, култура и демография; транспорт и мобилност.

Най-много проучвания са правени за политиката и ЕС (476), икономика, финанси, бюджет и данъчно облагане (443), общество, култура и демография (404), промишленост, конкуренция и единен пазар (300).

Най-малко са проучванията за наука, космическо пространство и научни изследвания (34) и  транспорт и мобилност (37). 

Бърз преглед на тенденциите в общественото мнение през изминалите 50 години показва отношението на европейците към различни аспекти на Европейския съюз и към теми, които засягат европейските граждани.

Върховенство на закона (Проучване на ЕК, публикувано през юли 2024 г. по искане на ГД „Правосъдие и потребители“)

Данните показват, че европейските граждани оценяват значението на ЕС за спазване на принципите на правовата държава в тяхната страна. За мнозинството респонденти е важно зачитането на основните ценности на Съюза и защитата на свободата на медиите да работят без политически натиск. Малко над половината от интервюираните смятат, че имат достатъчно информация за върховенството на закона.

Предизвикателства и приоритети на ЕС (Проучване на ЕК по искане на ГД “Комуникация“. Публикувано през юли 2024 г.)

Европейците смятат, че основните силни страни на ЕС са в развитието на демокрацията, на икономиката, промишлеността и търговията на Съюза, както и поддържането на единност и добри отношения между страните членки.

Като приоритети за ЕС се възприемат опазването на околната среда и адекватна реакция на климатичните промени, справянето с незаконната миграция, сигурността и отбраната на Съюза, реакцията на войната в Украйна и общественото здраве.

Най-сериозните предизвикателства са на първо място войната в Украйна, следвана от незаконната миграция, климатичните промени и опазването на околната среда, цената на живота в Съюза и на последно място е сигурността и терористичните атаки.

58% от интервюираните са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз, но 64% са загрижени за сигурността на Съюза в близко бъдеще.

Отношението на гражданите към корупцията в ЕС през 2024 г. (Проучване на ЕК, поискано от ГД „Миграция и вътрешни работи“ и публикувано през юли 2024 г.)

За мнозинството европейци корупцията е неприемлива. 65% споделят за корупция в ръководството на страните си, която остава непроследена и ненаказана, а 68% – за широко разпространена корупция в страните си. Данните показват най-широко разпространение на корупцията в Гърция (98%), а най-слабо във Финландия (18%). 85% от  респондентите от България смятат, че корупцията е широко разпространена в страната.

Цифровото десетилетие (Проучване на ЕК, поискано от ГД „Комуникационни мрежи, съдържание и технологии“.)

Данните показват силно въздействие на цифровизацията в живота на европейците. 73% приемат цифровизацията в ежедневието си като улеснение, а за 23% справянето с цифровизирани публични и частни услуги е предизвикателство.

Областите, в които цифровите технологии ще стават все по-важни, включват обществени услуги, достъп до здравни услуги, онлайн търговия, достъп до образование и обучение, участие в демократичния живот, борба с изменението на климата, работата от разстояние.

Европейските граждани очакват по-добър достъп до високоскоростен интернет, по-добра киберсигурност и защита на онлайн данните, също и подкрепа от страна на публичните органи за промените в живота на хората, предизвикани от цифровите услуги (88%).

78% смятат, че развитието на изкуствения интелект и на други цифрови технологии трябва да върви паралелно със зачитането на човешките права и ценности.

Европейците се чувстват лично засегнати най-силно от злоупотребата с лични данни, фалшивите новини и дезинформация, недобрата защита на деца и непълнолетни младежи, и речта на омразата.

Въвеждане на еврото в държавите членки, които все още не са приели общата валута (Проучване на ЕК по искане на ГД „Икономически и финансови въпроси“. Публикувано юни 2024 г.)

Повече от половината респонденти смятат, че приемането на еврото има положителни последици в страните, които го използват. Приблизително същия процент (53%) очакват същото положително развитие и за тяхната страна. 57% смятат, че имат достатъчна информация за въвеждането на еврото в страната им, но 42% не знаят достатъчно. Мнозинството очакват да се приспособят лесно към смяната на националната валута с евро.

ххх