Обществени нагласи към дейността на гражданските организации

03 октомври 2024 г.

Резултати от национално представително проучване 2024

Четвъртото поред проучване на обществените нагласи към неправителствения и граждански сектор, провеждано от Алфа Рисърч по поръчка на Български център за нестопанско право потвърждава поредицата от позитивни тенденции, регистрирани още през 2022 г.

Позитивните тенденции са в следните направления

Постепенно, но непрекъснато повишаване на гражданската активност сред пълнолетното население. Дарителство, доброволчество, участие в петиции, подписки, общи събрания с фокус решаването на конкретни проблеми бележат най-съществен ръст. Същевременно е налице общо снижаване в дела на хората, които не са имали никаква форма на гражданско участие през последната година – от 51% на 41%. Т.е. определено може да се говори за цялостен ръст на гражданската активност, за излизане от един критичен минимум, отвъд който при благоприятни условия може да се очаква по-нататъшно разширяване на обхвата и интензивността на тази активност.
Увеличаване на усещането за представителство – за първи път хората, които се чувстват представени от някоя неправителствена организация доминират над тези, които не се чувстват представени (38%:25%). Това е един от най-силните противодействащи фактори на пропагандата, насочена срещу неправителствения сектор, макар, за жалост, представителството не винаги да се артикулира публично, поради което остава скрито и подвластно на т.нар. „спирала на мълчанието“. Ето защо в своите публични комуникации ГО в много по-голяма степен трябва да подчертават кого представляват, какви проблеми се опитват да решават, за кого те биха били от полза и пр.
Съществен ръст в оценките за експертизата и капацитета на неправителствения сектор (от 8 до 17 на сто). Като обща тенденция, представителите на гражданското общество и бизнеса акумулират нарастващо доверие. Точно обратният процес се наблюдава при политически обвързаните длъжности, които на фона на управленската криза през последните две години губят доверие. Завоюването на този добър стартов потенциал задължава експертите от сектора не само да поддържат висока професионална експертиза, но и да бъдат изключително активни, за да компенсират дефицитите, които нестабилното и конфликтно управление произвежда.
Подобряване на публичния имидж на гражданските организации. В характеристиките, които хората свързват с тях и като количество, и като обхват, и като интензивност започват да доминира позитивното съдържание. Отрицателните черти не са изчезнали, но са значително притъпени, в резултат и от известно отслабване на негативизма срещу тях, изместен от конфронтацията между политическите протагонисти. Този „прозорец на възможностите“ би следвало да се използва много по-активно от ГО в публичната им комуникация за популяризиране на ясни и конкретни послания за ефекта от тяхната дейност върху живота на различни обществени групи.
Цялостен ръст на доверието към гражданските организации – достига 47% доверие (повишение от 12 процентни пункта). Мониторингът през следващите години ще покаже доколко стабилни са тези нагласи и дали могат да служат като изходна база за формиране на системно по-висока гражданска ангажираност, но 28 към момента могат да бъдат откроени четири групи фактори, които определят този позитивен развой: 1/ систематичната и последователна дейност на ГО в поредицата от кризи през последните години; 2/ отслабване до известна степен на оглушителния негативизъм към тях; 3/ регулярност и социална значимост на поредица от кампании и инициативи, които се утвърдиха като модел на действие, станаха разпознаваеми за обществеността и повишиха доверието в гражданския сектор; 4/ по-силно публично оповестяване на поредица от постижения на гражданския сектор, за които малко се знае и говори, но които имат ключово значение за осъзнаване и разбиране ролята на сектора.

Предизвикателства пред гражданския сектор

Въпреки тези позитивни тенденции, пред сектора остават значително на брой социални предизвикателства, само преодоляването на които може да гарантира устойчиво доверие към него и цялостно нарастване на обществената активност и ангажираност.

По-долу са откроени по-важните от тях:

Продължаващо относително слабо приемане и идентифициране с либералните демократични ценности, сред които тези за правата на личността, свободата на изразяване на мнение, правото на глас, върховенството на закона пред традиционните ценности. Същевременно, се засилва тенденцията, регистрирана още през 2022г., част от тези ценности да се „вземат на въоръжение“ от десни, консервативни, или близки до националистически идеологии привърженици и изпразнени от демократичните им предпоставки, да се обръщат срещу автентичните им носители (на принципа, че всеки има право на публично мнение, независимо дали се базира на факти, лъжа, или манипулации).
Много ниска степен на доверие между членовете на обществото. Многобройни проучвания през последните години показват, че едно общество е толкова поуспешно, колкото по-силен е социалният капитал в него, т.е. равнището на доверие между неговите членове. В България доверието остава ограничено практически единствено до членовете на най-близкия семеен и роднински кръг, което подхранва затварянето в традиционните ценности и подозрителността към всякаква външна, незаинтересована и неориентирана към лично благо дейност, на каквато се опират гражданските организации. Допълнително, чисто манипулативното поддържане на поляризация, противопоставяне и недоверие през годините на политическа криза е par excellence механизъм за упражняване на неправомерна власт върху индивида. В такава среда работата на гражданските организации, които по презумпция и по правило се основават на граденето и поддържането на социални общности между хора, обединени около кауза и ценности, а не на роднински връзки, е изключително трудна. Поради това, извън конкретните каузи, за които се борят, мета задачата пред тях е да работят за възстановяване на доверието в обществото, за сцепление и изграждане на смисъл от общите действия.
Анализът показва, че в обществото са налице два противоположни процеса – увеличаване на обхвата и интензивността на групите, които по един или друг начин са ангажирани с каузи (активните хора живеят и в активна среда, имат референтни кръгове, които имат същия тип гражданско поведение), но и 29 съществуването на огромни пространства, своего „социални пустини“, където не само липсва подобна активност, но няма и примери, които да доведат до заразяване и ентусиазиране на нови съмишленици.
Сериозно предизвикателство продължава да бъде активността, или по-точно, пасивността и апатията на младите хора, които за разлика от поколението на сегашните 40-60 годишни, участвали в своята младост в големите политически протести и промени (1989 – 1997) никога не са били масово въвлечени в ярка политическа и гражданска кауза, нито пък като връстниците си в западните университети, участва в дебатите по големите актуални социални проблеми. Без политическа и гражданска социализация на младото поколение е налице сериозен риск от силно стесняване на демократичната гражданска база в следващите години. Другата очевидна слабост са силните регионални разлики, особено видими в местата с най-възрастно, намаляващо и зависимо население.
Етатистките настроения в обществото продължават да бъдат силни, макар и гражданските организации вече да са си извоювали определено поле на видимост– и като подпомагащи решаването на проблеми, с които държавата не може сама да се справи, и като упражняващи натиск и контрол за гарантиране правата на личността и отделни социални групи. Дългосрочното предизвикателство пред неправителствения сектор е влошаващата се демографска ситуация в България, която увеличава дела на икономически зависимите от държавата хора. Част от младите хора, особено тези с по-ниско образование, също проявяват подобна склонност, което освен че снижава солидарността с други уязвими групи (бежанци, хора в неравностойно положение и др.), прави по-трудно привличането им за граждански каузи, изискващи по-висока политическа и гражданска култура. Което още веднъж потвърждава необходимостта гражданските организации да работят за (и ясно да показват публично) промяната на средата, на разбирането за общност и на ангажираността на хората. Без активна публична комуникация на тяхната дейност, регистрираните в момента позитивни тенденции, могат лесно да бъдат отслабени и дори да претърпят регрес.

Целия доклад

Изследването е изготвено с помощта на фондация „Америка за България“, като част от проект „Устойчив растеж на гражданските организации“.