Професионалната директорска общност за интеркултурно образование обсъди приоритетите си за учебната 2024/2025 г.

Професионалната директорска общност за интеркултурно образование „Всеки ученик ще бъде отличник“ се обедини около искането за създаване на повече условия за качествено образование в малките населени места (включително чрез намаляване на броя на учениците в паралелка и увеличаване на стандарта за паралелка), подобряване на координацията между различните институции за привличането и задържането на всяко дете и обвързването на завършването на втори гимназиален етап с получаването на шофьорска книжка. 

През месец октомври 2024 г. се проведоха три ключови регионални срещи на професионалната директорска общност за интеркултурно образование „Всеки ученик ще бъде отличник“ (На 4 – 5 октомври, 11 – 12 октомври и 16 – 17 октомври). Те събраха на едно място директори и заместник-директори от различни краища на България, обединени от стремежа си да подобрят качеството на образованието в училищата в малките населени места, в училищата, обучаващи деца от уязвими групи. Всички те са част от Мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник”. Тя се администрира от Център Амалипе с подкрепата на Тръста за социална алтернатива и обединява над 240 училища. Срещите създадоха пространство за свободно обсъждане на най-належащите предизвикателства, но и за възможни решения, обмен на опит и идеи. Споделените предизвикателства и успехи показаха силата на колективната работа и на общността като двигател на положителните промени.

Дискусиите по време на срещите не се ограничаваха само до местните проблеми, но се разглеждаха и като част от по-широките национални образователни политики. Участниците не само се фокусираха върху конкретни мерки за намаляване на отпадането на ученици и подобряване на резултатите от НВО и ДЗИ, но и предложиха иновативни идеи. Събитията бяха пример за това как обединената енергия и ангажираност на образователните лидери могат да доведат до трайни промени в българското образование.

Участниците се обединиха около мнението, че първата цел е да повишим мотивацията на ученици и родители за образование, за да бъдат в училище и ключово за това е включването им в дейности, които развиват тяхната гражданска активност. Анализите на резултатите от предходната учебна година категорично показаха, че учениците, които са включени в обучение на връстници, дебати, кампании и различни извънкласни дейности показват много по-малък брой на безпричинните отсъствия и съответно по-високи резултати, особено на НВО и ДЗИ. Друг извод от проведените дискусии бе, че зрелостниците, които завършват и се явяват на ДЗИ през настоящата учебна година, показват много по-високи резултатите от ученици, завършили през предходните години. В тази връзка, предложение, около което се обединиха всички участници в срещата е за обвързване на получаването на шофьорска книжка със завършен втори гимназиален етап.

Активна беше дискусията и около темата за превенция на вторичната сегрегация и насърчаване на десегрегацията. Участниците споделиха, че е необходимо в тази битка да не бъдат оставени сами, тъй като десегрегацията е преди всичко общинска политика. Някои от директорите със съжаление споделиха, че продължава практиката някои от образователните институции, а на места подпомагани и от общините, да провеждат негативна кампания спрямо училищата, обучаващи ученици от уязвими групи. Определението ‚цигански училища“ с горчивина беше споделено от участниците.  

Оживена дискусия предизвика въпросът за завършващите средно образование. Всеобщо беше мнението, че образованието все повече се обезценява, принос за което имат също така държавните институции, както и част от бизнеса. Директорите споделиха, че от една страна, в момента, в който навършат 18 години, младежите са принудени да започнат да работят. Част от работодателите обаче насърчават тази тенденция, взимайки младежите на работа веднага след като навършат 18 години без да се интересуват дали имат диплома или не. Това е и една от причините някои от дванадесетокласниците да не се явяват на ДЗИ (освен яко нямат намерение да продължават образованието си) или дори да не поискат удостоверенията си за завършен втори гимназиален етап. Много по-тревожна обаче е практиката, за която споделиха директори от различни региони на България, че понякога представители на МТСП и Бюрата по труда насърчават младежите, навършили пълнолетие, да прекъснат образованието си и да се запишат в програмите за младежка заетост, за да изпълнят индикаторите по програмите.

Подкрепа за регионалните директорски срещи показаха и Министърът на образованието проф. Галин Цоков и началникът на кабинета Наталия Михалевска, които бяха във Велико Търново на 11 октомври 2024 г. Министър Цоков още веднъж заяви ангажимент за подкрепа на училищата в малките населени места и училищата с маломерни паралелки в резултат от демографските причини. Той подчерта, че силно насърчава автономността на училищата и инициативността на директорите, които обаче са съпроводени със съответните отговорности. От своя страна Деян Колев постави въпроса, че е важно това послание да бъде комуникирано вертикално през всички нива на образователната системата и регионалните структури на МОН да имат наистина подкрепяща, а не само контролираща и наказваща функция.

Срещата продължи с обсъждане на финансовите въпроси относно разходването на средствата за уязвими групи по чл. 52 а, финансирането на образователните медиатори и други специалисти, наети по проект „Успех за теб“ и други важни за училищата въпроси.

Презентацията, представена на срещите, свързана с Мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник” можете да намерите тук.

Какво правим и какво успяхме да постигнем можете да видите тук

 

 

Вижте ТУК повече за Мрежата “Всеки ученик ще бъде отличник”

Срещите се реализират с подкрепата на

Тръст за социална алтернатива (ТСА) е неправителствена организация, чиято мисия е да се прекъсне порочния кръг на бедността чрез насърчаване на възможности, които помагат на най-непривилегированите граждани на България да постигнат образователен и икономически успех. ТСА подкрепя програми, които със своите почтеност, потенциал за разрастване и прозрачност спомагат за подобряване благосъстоянието на най-бедните хора в България, със специален фокус върху ромите.