Младите в България четат предимно фентъзи романи, по-възрастните - криминални
20 август 2014 г.
На българския книжен пазар се издават все повече български автори, които освен това оглавяват и класациите по продажби. Това коментира в интервю за БТА заместник-председателят на асоциация "Българска книга" Василка
Ванчева по време след петото издание на най-голямото пътуващо книжно
изложение "Алея на книгата" във Варна.
Според нея голямо развитие има скандинавската литература и към писателите от този район на Европа има голям интерес и у нас.
За сметка на това през последните години е намаляла продажбата и издаването на езеторика. Според издателката сред по-възрастните читатели най-търсена продължава да е криминалната литература, а младите предпочитат фентъзи романите. Ванчева коментира, че при дамите се наблюдава и тенденция да търсят нещо "по-любовно".
Наблюденията й показват, че сред подрастващите има и групи, които са много четящи, търсят книги и обменят. В по-малките населени места обаче много от младите не четат почти нищо и то не по своя вина, нито по вина на родителите си, смята Ванчева. Причината е в липсата на достъп до книги и компютри, както и занемареното отношение на държавата спрямо училищните и читалищните библиотеки.
Електронното пиратство пречи
Издателката допълва, че един от основните проблеми пред издателствата в момента е електронното пиратство. За разлика от други държави, ситуацията у нас е законово неконтролируема, смята Ванчева.
Според решение на Европейския съд качването в Интернет на информация без разрешение на авторите е вид кражба. Това не е споделяне на информация, а разпространение, защото стига до хиляди и милиони, допълва тя.
От съществено значение е и становището на европейските магистрати, че сайт, който позволява качването на такива данни, се явява съучастник в престъплението и достъпът до него трябва да бъде преустановяван. Това технически е много лесно изпълнимо, но в страната ни няма такива правила, посочи Ванчева.
Пиратските сайтове за книги в България не са повече от 5-6. Има и още 15-ина, които освен другата си дейност се занимават и с качването на книги, смята заместник-председателката на Асоциация "Българска книга".
Липсват интернет библиотеки
Европейско законодателство обаче липсва по въпроса за откриването на интернет библиотеки. Не е решен и казусът с изплащането на дивиденти за авторите при такива. През пролетта на 2014 г. се проведе първата среща на европейско ниво между издатели и библиотекари, които заедно да потърсят път към създаването на директива за дигитално заемане на книги, обяснява Ванчева.
В другите държави всички библиотеки плащат т.нар. права за обществено заемане на книги, посочва издателката. Това е съвсем малка сума, която се отделя при всяко заемане на определената книга, която е предназначена за автора. У нас такова нещо няма, издателите сами се отказахме от тези права, защото смятаме, че това ще облекчи библиотеките и те ще купуват повече книги, обяснява Ванчева.
По отношение попълването на фондовете на библиотеките ситуацията в страната се влошава все повече. Много малко общини заделят пари за тази цел. Читалищните библиотеки остават извън полезрението и ситуацията там е тотално извън контрол. Проблемът е, че не е ясно кой има ангажименти към тези библиотеки - държавата, общината или читалището? Парадоксалното е, че законът не вменява никакви задължителни дейности на читалищата, те трябва да правят нещо, само ако имат желание, посочва Ванчева. Тя допълва, че от асоциация "Българска книга" се борят от години за въвеждане на правила и промяна на закона за читалищната дейност.
Българските читалища в момента не са добър стопанин на библиотеките
Има читалища в страната, които работят добре, това е безспорно, но масово практиката далеч не е положителна. Като цяло в момента българските читалища не са добър стопанин на българските библиотеки и затова от асоциацията те да се отделят като юридически самостоятелни лица. За такива вече има положителни примери в страната.
Изисквания за стандарти трябва да има и към училищните библиотеки, за които според издателката най-подходящи ще са тези на ЮНЕСКО. Спрямо тях всяка училищна библиотека трябва да разполага с минимум 2500 книги, а за нуждите ? всяка година да се заделят 5 процента от издръжката на всеки ученик.
Според нея голямо развитие има скандинавската литература и към писателите от този район на Европа има голям интерес и у нас.
За сметка на това през последните години е намаляла продажбата и издаването на езеторика. Според издателката сред по-възрастните читатели най-търсена продължава да е криминалната литература, а младите предпочитат фентъзи романите. Ванчева коментира, че при дамите се наблюдава и тенденция да търсят нещо "по-любовно".
Наблюденията й показват, че сред подрастващите има и групи, които са много четящи, търсят книги и обменят. В по-малките населени места обаче много от младите не четат почти нищо и то не по своя вина, нито по вина на родителите си, смята Ванчева. Причината е в липсата на достъп до книги и компютри, както и занемареното отношение на държавата спрямо училищните и читалищните библиотеки.
Електронното пиратство пречи
Издателката допълва, че един от основните проблеми пред издателствата в момента е електронното пиратство. За разлика от други държави, ситуацията у нас е законово неконтролируема, смята Ванчева.
Според решение на Европейския съд качването в Интернет на информация без разрешение на авторите е вид кражба. Това не е споделяне на информация, а разпространение, защото стига до хиляди и милиони, допълва тя.
От съществено значение е и становището на европейските магистрати, че сайт, който позволява качването на такива данни, се явява съучастник в престъплението и достъпът до него трябва да бъде преустановяван. Това технически е много лесно изпълнимо, но в страната ни няма такива правила, посочи Ванчева.
Пиратските сайтове за книги в България не са повече от 5-6. Има и още 15-ина, които освен другата си дейност се занимават и с качването на книги, смята заместник-председателката на Асоциация "Българска книга".
Липсват интернет библиотеки
Европейско законодателство обаче липсва по въпроса за откриването на интернет библиотеки. Не е решен и казусът с изплащането на дивиденти за авторите при такива. През пролетта на 2014 г. се проведе първата среща на европейско ниво между издатели и библиотекари, които заедно да потърсят път към създаването на директива за дигитално заемане на книги, обяснява Ванчева.
В другите държави всички библиотеки плащат т.нар. права за обществено заемане на книги, посочва издателката. Това е съвсем малка сума, която се отделя при всяко заемане на определената книга, която е предназначена за автора. У нас такова нещо няма, издателите сами се отказахме от тези права, защото смятаме, че това ще облекчи библиотеките и те ще купуват повече книги, обяснява Ванчева.
По отношение попълването на фондовете на библиотеките ситуацията в страната се влошава все повече. Много малко общини заделят пари за тази цел. Читалищните библиотеки остават извън полезрението и ситуацията там е тотално извън контрол. Проблемът е, че не е ясно кой има ангажименти към тези библиотеки - държавата, общината или читалището? Парадоксалното е, че законът не вменява никакви задължителни дейности на читалищата, те трябва да правят нещо, само ако имат желание, посочва Ванчева. Тя допълва, че от асоциация "Българска книга" се борят от години за въвеждане на правила и промяна на закона за читалищната дейност.
Българските читалища в момента не са добър стопанин на библиотеките
Има читалища в страната, които работят добре, това е безспорно, но масово практиката далеч не е положителна. Като цяло в момента българските читалища не са добър стопанин на българските библиотеки и затова от асоциацията те да се отделят като юридически самостоятелни лица. За такива вече има положителни примери в страната.
Изисквания за стандарти трябва да има и към училищните библиотеки, за които според издателката най-подходящи ще са тези на ЮНЕСКО. Спрямо тях всяка училищна библиотека трябва да разполага с минимум 2500 книги, а за нуждите ? всяка година да се заделят 5 процента от издръжката на всеки ученик.
Източник: Дневник , 19 август 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
08 август 2024 г.
Арт работилничка за деца: Опознай съседа
На 27 юли 2024 г. Мулти култи, Spectra English и Little Smarty организираха забавна арт работилничка за деца като част от
08 август 2024 г.
Светлинен спектакъл обогатява програмата на тридневния музикален фестивал на Бузлуджа
Въздействащ светлинен спектакъл ще обогати изживяването по време на Open Buzludza Festival 2024. От 8 до 11 август пред
06 август 2024 г.
Отворена покана: Резиденции за литературни преводачи в търсене на нови заглавия 2025
Срок за кандидатстване: 9 октомври 2024 г.Oбявяваме втора отворена покана за изследователски резиденции за литературни
