Като порасна, ще стана човек

Как разбираш кой си и какво искаш да правиш с живота си, ако растеш в дом, лишен от родителска грижа и подкрепа

Роса иска да ви покаже това, което тя вижда. Това, което пропускате, когато раменете ви са потънали в грижи, а главата - натежала от задачи. Всичко е изкуство наоколо. Уличният стълб дори. И Роса иска да го снима за вас. Да ви го нарисува. Да ви го изсвири на китара. Тя е само на шестнадесет и знае, че иска да прави това с живота си - да ви открива света.

Има дълбоки и любопитни очи, които казват "здрасти" още преди тя да си отвори устата. А когато го направи, говори за "любимия ми Сервантес", за английския, който малко й куца, и други разни ученически работи. После иска да учи хем история, хем изкуство. Например в Дания, защото там е хубаво.

Има само един проблем. За да продължи образованието си, й трябват пари и подкрепа, а Роса няма ни едното, ни другото. Живее в дома за деца, лишени от родителска грижа в село Доганово, на 30 километра от София. За родителите си нищо не знае, само че са били разведени. И че има по-големи сестри и брат, които май живеят в Дания. 

След две години, когато Роса навърши пълнолетие, директорът на дома ще я повика в кабинета си и ще й връчи заповед за освобождаване. И тогава тя вече няма да е дете на държавата, а ще е Роса - сама за себе си. Когато нямаш родители, при които да отседнеш дори за малко, докато си стъпиш на краката като нея, отиваш в преходно жилище. Там можеш да останеш най-много шест месеца, понякога година. След това, ако си учил и имаш късмет, все ще си намериш някаква работа и квартира. Ако не си успял да завършиш училище и трудно четеш, какъвто най-често е случаят, ще се озовеш на улицата. Ще крадеш, проституираш, просиш. Може би ще родиш дете и ще го оставиш на свой ред в дом.

В България няма статистика, която да казва какво се случва с младежите, които излизат от институции - какво работят после, как се реализират. Благовеста Пугьова, основател на фондация "Подарете книга", обаче знае. Нейната организация работи с над десет дома в страната и опитът й сочи, че посоките са няколко - проститутка или сервитьорка, ако си момиче, и общ работник или крадец на коли и дърва, ако си момче. Благовеста и доброволците в "Подарете книга" се опитват да променят това. Те от години правят живота на децата, растящи в институции, по-шарен и смислен. Събират книги, четат заедно с младежите, помагат им с домашните. Говорят си за разни всекидневни неща като какво, ако момчето, което харесваш, не ти обръща внимание или ти е тъпо и не ти се ходи на училище и предпочиташ да избягаш да пушиш цигари с гангстерите от квартала. Понякога тези разговори променят животи. Защото в крайна сметка са за това кой искаш да бъдеш и какво искаш да правиш, когато вече не си дете от дом.

Тъкмо с идеята да помогне на младежите, израснали в институции, да си отговорят на тези нелеки въпроси Благовеста си взима отпуска от работата си като данъчен консултант в "Делойт" всеки септември, за да им организира "Училище за работа". Това е едноседмичен курс в София за 40 деца на възраст между 16 и 19 години от различни домове в страната, който съчетава стаж в истинска фирма с обучение как да пишеш CV и да си търсиш сам работа и мотивиращи вечери с доброволци, на които можеш да разкажеш деня си. Тази година младежите от домовете в Доганово, Варна, Враца, Берковица и Якоруда имат възможност да правят стаж като бармани, готвачи, козметици и строители. А също да се научат как се прави сайт в IT курса на програмата и да упражняват английския и българския си следобедите. Във втория етап на "Училище за работа" младежите могат да посещават курсове от сертифицирани школи и в градовете, където живеят.

Да ставаш в осем

От миналогодишния отбор младежи вече има такива, които са наети на работа от фирмите, в които са стажували. Като Найден например, който оставя добро впечатление в строителната компания, в която се труди миналото лято, и когато завършва училище през юни, се мести в София вече като част от екипа. През първите три месеца фирмата поема разходите му за квартира, а днес вече се справя сам със заплатата, която изкарва. Натрупал самочувствие и опит, Найден е пръв отговорник по ориентация на новата порция стажанти и им показва как се бърка бетон.

Разбира се, не всеки ще започне работа според стажа, който е направил. Но не е и това идеята. Смисълът е по-скоро е младежите да придобият навици, като например да стават рано за работа. Да се приучат на отговорност - да свикнеш, че някой разчита на теб да се появиш и да свършиш задачите си добре. Да придобият смелост и опит да общуват в непозната за тях среда. Шестнайсетгодишната Марияна от дома в Доганово например посещава курса за козметички. Интересно й е, но стажът по-скоро й дава увереност да преследва целта си да учи за кинезитерапевт. Знае, че ще трябва да наблегне на биологията и химията през следващите две години в училище, за да се подготви за изпитите в Националната спортна академия. "Като малка исках да стана лекар и да спасявам животи. Сега искам да правя лечебни масажи, които успокояват болката на хората", казва тя.

Седем момчета с възголеми бели престилки сноват между бара и кухнята в един ресторант. Един мъкне кашони с плодове, друг приема заявки на задния вход, трети реже зеленчуци и преценява грамажа за една салата. Четвърти се усмихва през бара: "Какъв фреш ще желаете? Портокал, грейпфрут или смеска?" "Смес", коригира го тихо Благовеста. Той се изпъва като струна и бързо се поправя. И фрешът е сервиран.

На другия край на града вече е започнал IT урокът. "Спомняте ли си какво е софтуер?", пита преподавателят.  "Всичко, което не можем да ударим", първо е едно от момчетата. До всеки един младеж пред лаптоп стои един доброволец от софтуерния университет, който му помага със задачата. А тя е да си направят собствен сайт, като използват платформата WordPress. Блогът на Роса ще се казва Rossi's place for art и ще е за всичко, което излиза изпод талантливите й пръсти и иска да сподели със света.

"Не чакайте да ви съжаляват"

За Благовеста Пугьова от "Подарете книга" обаче най-ценното нещо, което им се случва на тези младежи за кратка седмица, е срещата с доброволците. "Контактът с някого, който ще продължи да си говори с теб и след курсовете, който ще те мотивира и ще ти помогне да си намериш работа. Вече го има този значим възрастен, който да те бута напред, на когото да се похвалиш и когото не искаш да разочароваш", казва Благовеста.

Едната вечер ще гледат заедно "Беднякът-милионер" и после ще обсъждат на кой какво му е направило впечатление. Другата вечер ще си говорят за секс и здраве с гостуващи лекари - уролози и гинеколози. А после ще дръпнат своя приятел доброволец и ще започнат да питат, да разказват страховете си, да споделят спомени за преживяно насилие, да доверяват тайни за гаджета и любови. Третата вечер Благовеста ще ги срещне с хора, които ще говорят откровено за собствения си път и слабости, за това можеш ли да успееш в България по първия начин. Продуцентът Магърдич Халваджиян ще им каже, че не познава нито един кадърен и работлив човек, който да се оплаква. Че много от хората чакат някой друг да направи нещо за тях, но ако не мислиш с главата си и нямаш самодисциплина, няма как да ти се получи в живота. Писателят Калин Терзийски ще им разкаже как единственото, което може да те измъкне от дупката, е себеуважението. Когато алкохолът те сграбчи и повлече към пропастта, да пребориш слабостта и да издигнеш себе си. И че не е важно толкова каква е професията ти, колкото, когато си легнеш вечер, да ти е добре със себе си. Те ще го питат кои книги да прочетат и защо им е образование, ако често не работиш това, което си завършил. "Защото те учи да се справяш със себе си. С това, което ти се случва", ще им отвърне той.

Зам.-министърът на младежта и спорта Калин Каменов на свой ред ще ги пита дали ги е страх от живота. Те първо ще послъжат с групово "не", а после ще започнат да си признават: "Да, понякога." Тогава той ще им разкаже за стаята с бялата врата в дома във Враца, в която е живял. За баща му, който "го е пребивал като куче" и затова майка му го е оставила в институция. За това колко крив и чепат е растял. За редовния му спаринг партньор от дома Ачо Секса, който започва да му вика "тате", когато го спасява от опит за самоубийство. За учителката по география, която му помага да проумее, че не печели нищо, като се прави на тарикат. И че нищо от това, което му се е случило, не извинява поведението му. За това, че няма значение къде си роден и кои са родителите ти, ако имаш нещо вътре.

"Не всички ще взимате висока заплата и ще сте на висока позиция, но бъдете упорити и честни и не чакайте да ви съжаляват", ще им каже той и още: "Борете си и отстоявайте принципите си." "Аз така правя", провиква се момиче от задния ред, на което му блестят сълзи в очите и а-ха да потекат по бузите. Някои викат браво, други се интересуват дали и с него възпитателите са се държали лошо, а трети са му сърдити - защото не е успял да закрие домовете, докато беше директор на Държавната агенция за закрила на детето.

Хората в системата се сменят, а тя скърца здраво, но и бааавно се променя. Дори и защото до младежите в институции стигат доброволци, които те могат да наричат приятели. Които могат да забележат, че Явор, който учи в училище за деца със забавено развитие, всъщност може да те бие на шах от раз. Или че Роса от дома в Доганово е от породата на смелите. Тези, които казват: "Страх ме е, но няма да позволя на никой да ме мачка."