Борис Чеширков: За децата бежанци влизането в клас е връщане към нормален живот
23 септември 2014 г.
Борис Чеширков, говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците: Случаят в Калище трябва да ни подейства отрезвително
- Г-н Чеширков, как ще коментирате бунта на някои родители в село Калище срещу децата бежанци?
- Нека имаме предвид, че самите деца бежанци са потърсили закрила у нас, защото искат да са на сигурно място. В същото време не бяха допуснати да посетят училище. За мен това е недопустимо. Всяко дете има равен достъп до образование. В началото на годината едва 10% от децата бежанци са започвали учебни занятия в български училища. Това е много тежка статистика. Все пак влизането в класната стая е завръщане и към нормален живот. Това е възможност да се общува с връстници, да се възстанови един ритъм на живот, след както месеци, за някои години наред тези деца са били подложени на трудности, за да достигнат до страната на убежище. Още повече че са били свидетели на ужаси. Не мога да си обясня как може учител да откаже да преподава на което и да е дете.
- Не е ли обаче опасно възрастни хора да насаждат омраза в малки деца?
- Изключително опасно е. Трябва да проявяваме толерантност. Начинът, по който възпитаваме нашите деца, трябва да е основан на ценности, зачитане на човешки права. А когато говорим за правата на детето, е необходимо да бъде взет предвид техният най-добър интерес. Недопустимо е деца да бъдат дискриминирани. Случаят в село Калище трябва да ни подейства отрезвително. Показва, че се нуждаем от още по-задълбочен диалог. Не бива да обвиняваме никого - нито местните власти в Ковачевци, нито родителите или пък администрацията в Калище. Това е споделена отговорност между всички нас, тъй като повече от година говорим по тази тема. Тя е една от основните в България и все още се колебаем кога да подадем ръка, кога да дадем възможност на човек, изпаднал в трудно положение.
- Случаят малко напомня на този в с. Розово. Не е ли странно наистина, че една година след като заговорихме за бежанците, все още имаме предразсъдъци спрямо тях?
- Според мен не е толкова странно, защото темата продължава да е относително нова. Нищо че говорим за нея вече година. България беше капсулирана десетилетия наред и от няколко години приема по-активно чужденци. Нямам предвид американци или европейци, а хора, които идват от Близкия изток или Африка. Понякога са с различен цвят на кожата или религия. Това е нов феномен - страхът от непознатото е общ. Той се среща често, и то не само в България, но и в други страни в Европа. Трябва да научим уроците си от Розово и от Калище. Може да се направят някакви съпоставки, но все пак става дума за два различни случая. Тук говорим за деца и за мен е странно как не се стремим да интегрираме, да приемаме, напротив - създаваме бариери, изолация и маргинализация.
- Непрекъснато говорим за интеграция. Дори се изтъкваше, че самите бежанци не искат това, че отказват да учат български език, а в същото време възпрепятстваме тези деца от училище. Как тогава да се приобщят в обществото?
- Реално няма предпоставки за това. Нека само припомня, че курсовете по българските език към центровете са по наша програма. Те не са сертифицирани, но са направени с цел да се покрие нуждата, тъй като държавата все още няма приета програма за интеграция, която да се изпълнява. Става дума за първоначално подпомагане за намиране на достъпно жилище и възможност да се сертифицират качества, които притежават бежанците, или да придобият нови. Тази стратегия се изготвяше дълго време. Тя се гласува от кабинета „Орешарски", но в последното заседание към Министерски съвет не се прие Националният съвет, който да я администрира, и тя не е в действие. Надяваме се да бъде сред приоритетите на новото правителство след 5 октомври. Наистина сме чували мнения, че самите бежанци не искат да се интегрират, но това не е точно така. Съждението е прекалено общо. Тези хора искат да започнат живота си наново. Масово тръгват на Запад от България. Много от тези, които пристигнаха миналата година по това време, и с които съм общувал, вече се намират в Германия. Действително голям брой семейства заминаха, но има и такива, които искат да останат тук. Има европейска директива за условията на прием, която гласи, че всяко дете, подало молба за закрила, в рамките на три месеца трябва да постъпи в училище. Тази директива обаче още не е в сила за нас, защото не сме хармонизирали законодателството. Много от децата бежанци обаче са тук по-дълго и още не могат да започнат годината. Сега, след Калище, става ясно, че ще бъдат преместени в София, вероятно ще учат в „Овча купел". Надяваме се скоро да са в класната стая. По-големите деца говорят добре български език, гледат и новини. С подобни инциденти създаваме предпоставки за ново травмиране. Не бива отношението ни към тях да е такова. Напротив, трябва да им подадем ръка. Разбира се, има и положителни примери. Около 20 деца са записани от центъра в „Овча купел", още 4 от Враждебна, в Харманли и Нова Загора също има. Също така знам за 17-годишно момче в Хасково, което само е научило български език и е успяло да легализира документите си за завършен клас в Сирия. Само че повечето деца нямат този лукс. Затова е нужен друг ред за бежанците. Признавам, че сега сме обнадеждени, тъй като миналата седмица излезе информация, че се сформира междуведомствена група, в която ще участват МОН, ДАБ и други институции. Целта е да бъде изготвен всеобхватен план за децата бежанци.
- Споменахте, че много от бежанците вече са в Германия. Преди време излезе информация, че от там искат да ни върнат 3500 души, впоследствие властите се отказаха. Каква е последната ви информация?
- Информацията, с която разполагаме, е, че няма постъпили искания България да приема обратно хора от Германия. От началото на 2014 година до 16 септември общо 21 граждани на трети страни са приети обратно от България по регламента Дъблин.
- Има ли опасност от нова бежанска вълна. Наскоро бяха изказани подобни опасения, или вече сме подготвени да се справим?
- Може би наистина трябва да започнем от там, че обстановката в България е далеч по-различна в сравнение с миналата година. Държавната агенция е много по-подготвена, разполага с по-голям състав. Той е добре обучен, регистрират пристигналите в рамките на три дни, а не както преди за няколко месеца. Статути се издават изключително бързо, особено за някои националности. За тази година ДАБ е издала над 4500 статута, това е изключително добро постижение. Наистина има дни, в които идват повече хора. Например само преди ден МВР отчете за 24 часа у нас са влезли 88 души, което е рекорд за тази година. Но подобни случаи са рядкост.
- На какво се дължи това? Можем ли да направим връзка със събитията в Ирак?
- Може. Повече бежанци се опитват да достигнат до Европа. Има например рекорд и в броя на пристигащите по море в Италия. Най-вече тръгват стари неподготвени кораби, препълнени с хора. До момента над 100 000 души са преминали Средиземно море и са пристигнали в Италия. Бяха регистрирани и много смъртни случаи. Над 2900 души загубиха живота си, опитвайки се да достигнат Италия. Това е черна статистика и показва, че хора в безнадеждно положение търсят всяка една възможност, за да избягат. Дори с риск за живота си. В контекста на България, тук все още има разположена полицейска сила по протежението на сухопътната граница с Турция и потокът към страната е ограничен. Построи се частична ограда и от началото на годината до сега около 3600 души са влезли в страната. Сравнено с 11 000 за миналата година виждаме, че темповете са по-ниски. През миналия септември имаше над 2300 пристигнали, а сега са под 350 души. Като вземем предвид капацитета на Държавната агенция за бежанци да приема 6000 души, няма опасност от извънредно положение.
- Можем ли да кажем, че и оградата по границата има ефект и изобщо как се отнасяте към подобни съоръжения?
- Изграждането на огради и бариери не е решение. Това само измества проблема на друго място. Създава се напрежение по други части на границата. Самите каналджии променят маршрутите и пътуванията са често по-опасни. Цената на каналджийството се вдига. Така хората, които бягат, рискуват живота си, за да достигнат до своята цел. Ние смятаме, че са необходими добре работещи механизми вместо бариери. Така още от границата ще се разпознават хората, които искат да подадат молба за закрила, да им се даде възможност за бърз достъп по справедливи процедури.
- Г-н Чеширков, как ще коментирате бунта на някои родители в село Калище срещу децата бежанци?
- Нека имаме предвид, че самите деца бежанци са потърсили закрила у нас, защото искат да са на сигурно място. В същото време не бяха допуснати да посетят училище. За мен това е недопустимо. Всяко дете има равен достъп до образование. В началото на годината едва 10% от децата бежанци са започвали учебни занятия в български училища. Това е много тежка статистика. Все пак влизането в класната стая е завръщане и към нормален живот. Това е възможност да се общува с връстници, да се възстанови един ритъм на живот, след както месеци, за някои години наред тези деца са били подложени на трудности, за да достигнат до страната на убежище. Още повече че са били свидетели на ужаси. Не мога да си обясня как може учител да откаже да преподава на което и да е дете.
- Не е ли обаче опасно възрастни хора да насаждат омраза в малки деца?
- Изключително опасно е. Трябва да проявяваме толерантност. Начинът, по който възпитаваме нашите деца, трябва да е основан на ценности, зачитане на човешки права. А когато говорим за правата на детето, е необходимо да бъде взет предвид техният най-добър интерес. Недопустимо е деца да бъдат дискриминирани. Случаят в село Калище трябва да ни подейства отрезвително. Показва, че се нуждаем от още по-задълбочен диалог. Не бива да обвиняваме никого - нито местните власти в Ковачевци, нито родителите или пък администрацията в Калище. Това е споделена отговорност между всички нас, тъй като повече от година говорим по тази тема. Тя е една от основните в България и все още се колебаем кога да подадем ръка, кога да дадем възможност на човек, изпаднал в трудно положение.
- Случаят малко напомня на този в с. Розово. Не е ли странно наистина, че една година след като заговорихме за бежанците, все още имаме предразсъдъци спрямо тях?
- Според мен не е толкова странно, защото темата продължава да е относително нова. Нищо че говорим за нея вече година. България беше капсулирана десетилетия наред и от няколко години приема по-активно чужденци. Нямам предвид американци или европейци, а хора, които идват от Близкия изток или Африка. Понякога са с различен цвят на кожата или религия. Това е нов феномен - страхът от непознатото е общ. Той се среща често, и то не само в България, но и в други страни в Европа. Трябва да научим уроците си от Розово и от Калище. Може да се направят някакви съпоставки, но все пак става дума за два различни случая. Тук говорим за деца и за мен е странно как не се стремим да интегрираме, да приемаме, напротив - създаваме бариери, изолация и маргинализация.
- Непрекъснато говорим за интеграция. Дори се изтъкваше, че самите бежанци не искат това, че отказват да учат български език, а в същото време възпрепятстваме тези деца от училище. Как тогава да се приобщят в обществото?
- Реално няма предпоставки за това. Нека само припомня, че курсовете по българските език към центровете са по наша програма. Те не са сертифицирани, но са направени с цел да се покрие нуждата, тъй като държавата все още няма приета програма за интеграция, която да се изпълнява. Става дума за първоначално подпомагане за намиране на достъпно жилище и възможност да се сертифицират качества, които притежават бежанците, или да придобият нови. Тази стратегия се изготвяше дълго време. Тя се гласува от кабинета „Орешарски", но в последното заседание към Министерски съвет не се прие Националният съвет, който да я администрира, и тя не е в действие. Надяваме се да бъде сред приоритетите на новото правителство след 5 октомври. Наистина сме чували мнения, че самите бежанци не искат да се интегрират, но това не е точно така. Съждението е прекалено общо. Тези хора искат да започнат живота си наново. Масово тръгват на Запад от България. Много от тези, които пристигнаха миналата година по това време, и с които съм общувал, вече се намират в Германия. Действително голям брой семейства заминаха, но има и такива, които искат да останат тук. Има европейска директива за условията на прием, която гласи, че всяко дете, подало молба за закрила, в рамките на три месеца трябва да постъпи в училище. Тази директива обаче още не е в сила за нас, защото не сме хармонизирали законодателството. Много от децата бежанци обаче са тук по-дълго и още не могат да започнат годината. Сега, след Калище, става ясно, че ще бъдат преместени в София, вероятно ще учат в „Овча купел". Надяваме се скоро да са в класната стая. По-големите деца говорят добре български език, гледат и новини. С подобни инциденти създаваме предпоставки за ново травмиране. Не бива отношението ни към тях да е такова. Напротив, трябва да им подадем ръка. Разбира се, има и положителни примери. Около 20 деца са записани от центъра в „Овча купел", още 4 от Враждебна, в Харманли и Нова Загора също има. Също така знам за 17-годишно момче в Хасково, което само е научило български език и е успяло да легализира документите си за завършен клас в Сирия. Само че повечето деца нямат този лукс. Затова е нужен друг ред за бежанците. Признавам, че сега сме обнадеждени, тъй като миналата седмица излезе информация, че се сформира междуведомствена група, в която ще участват МОН, ДАБ и други институции. Целта е да бъде изготвен всеобхватен план за децата бежанци.
- Споменахте, че много от бежанците вече са в Германия. Преди време излезе информация, че от там искат да ни върнат 3500 души, впоследствие властите се отказаха. Каква е последната ви информация?
- Информацията, с която разполагаме, е, че няма постъпили искания България да приема обратно хора от Германия. От началото на 2014 година до 16 септември общо 21 граждани на трети страни са приети обратно от България по регламента Дъблин.
- Има ли опасност от нова бежанска вълна. Наскоро бяха изказани подобни опасения, или вече сме подготвени да се справим?
- Може би наистина трябва да започнем от там, че обстановката в България е далеч по-различна в сравнение с миналата година. Държавната агенция е много по-подготвена, разполага с по-голям състав. Той е добре обучен, регистрират пристигналите в рамките на три дни, а не както преди за няколко месеца. Статути се издават изключително бързо, особено за някои националности. За тази година ДАБ е издала над 4500 статута, това е изключително добро постижение. Наистина има дни, в които идват повече хора. Например само преди ден МВР отчете за 24 часа у нас са влезли 88 души, което е рекорд за тази година. Но подобни случаи са рядкост.
- На какво се дължи това? Можем ли да направим връзка със събитията в Ирак?
- Може. Повече бежанци се опитват да достигнат до Европа. Има например рекорд и в броя на пристигащите по море в Италия. Най-вече тръгват стари неподготвени кораби, препълнени с хора. До момента над 100 000 души са преминали Средиземно море и са пристигнали в Италия. Бяха регистрирани и много смъртни случаи. Над 2900 души загубиха живота си, опитвайки се да достигнат Италия. Това е черна статистика и показва, че хора в безнадеждно положение търсят всяка една възможност, за да избягат. Дори с риск за живота си. В контекста на България, тук все още има разположена полицейска сила по протежението на сухопътната граница с Турция и потокът към страната е ограничен. Построи се частична ограда и от началото на годината до сега около 3600 души са влезли в страната. Сравнено с 11 000 за миналата година виждаме, че темповете са по-ниски. През миналия септември имаше над 2300 пристигнали, а сега са под 350 души. Като вземем предвид капацитета на Държавната агенция за бежанци да приема 6000 души, няма опасност от извънредно положение.
- Можем ли да кажем, че и оградата по границата има ефект и изобщо как се отнасяте към подобни съоръжения?
- Изграждането на огради и бариери не е решение. Това само измества проблема на друго място. Създава се напрежение по други части на границата. Самите каналджии променят маршрутите и пътуванията са често по-опасни. Цената на каналджийството се вдига. Така хората, които бягат, рискуват живота си, за да достигнат до своята цел. Ние смятаме, че са необходими добре работещи механизми вместо бариери. Така още от границата ще се разпознават хората, които искат да подадат молба за закрила, да им се даде възможност за бърз достъп по справедливи процедури.
Автор: Яна Йорданова
Източник: Монитор , 18 септември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
22 юли 2024 г.
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на
