Стратегия ще насърчи повишаването на грамотността като национален приоритет
23 октомври 2014 г.
Министерският съвет прие Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020). Целта на документа е функционалната грамотност да се изведе като национален приоритет и да се гарантира сътрудничеството в областта на инициативите за ограмотяване, които да се реализират от местните, регионалните и националните власти, социалните партньори, учителите и родителите.
Предвидени са мерки за повишаване на грамотността и за преодоляване на причините за липсата на задоволителна грамотност. Особено внимание се обръща на застрашените групи – тези, при които ниските доходи ограничават възможностите за учене и намаляват мотивацията, както и тези, при които езикът е съществена пречка за придобиване на образование. Поставя се акцент върху създаването на среда за насърчаване на грамотността, в която специално място се отделя на съвременните информационни средства и на ролята на учителите. Предвидена е специализирана квалификация на всички учители за съвременните методи на преподаване и диагностика на четенето.
Очертани са целеви индикатори в областта на образованието и обучението, към които Европа се стреми с „Хоризонт 2020" – до 90% дял на обхванатите в детска градина деца от 4-годишна възраст до постъпване в първи клас и до 30% намален дял на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг от PISA (Program for International Student Assessment) при 39,4% през 2012 г.
PISA & PIRLS
Резултатите от друго международно изследване PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study), насочено към измерване на уменията за четене на 10-годишните (учениците в IV клас) сочат, че страната ни е с 16-ти резултат от 48 участващи страни от целия свят и постиженията на българските четвъртокласници е 532 т. при среден резултат на участващите страни 500 т. Резултатите са респектиращи и говорят за високо равнище на качеството на обучението в началния етап.
Обяснението в чувствителната разлика при представянето на 10-годишните и 15-годишните български ученици е в същността на двете изследвания – PIRLS е ориентирано към измерване на основни умения за възприемане и обработване на информация от различни видове текст, a PISA – към извличане и интерпретация на информация от текст, към тълкуване и осмисляне на съдържанието и формата му. Българските ученици във висока степен са постигнали необходимата базова грамотност, но все още немалка група от тях не притежават необходимата функционална грамотност.
Данните за страната ни за дела на преждевременно напусналите училищната система са на равнището на средните за ЕС (12,5% за България при 12,8% за ЕС през 2012 г.). Необходими са целенасочени политики за достигане на националната цел от 11% към 2020 г. като Стратегията за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020) е сред ключовите в тези усилия.
Ограмотяване на възрастните
В Стратегията е заложено да се увеличи броят на завършилите курсове за ограмотяване на възрастни, които да могат да продължат обучението или образованието си.
Стратегията предвижда периодично провеждане на стандартизирано външно и вътрешно оценяване, които да дават ясна картина за постиженията на учениците, за нуждите от оптимизирането на методите на обучение и от осъвременяване на образователната среда. Оценяването следва да се съобразява със спецификите на конкретния учебен предмет и на класа и с очакваните резултати в края на всеки етап от една страна, а от друга – с наложилите се международни оценявания.
Финансирането на предприеманите дейности по Стратегия ще става чрез Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж".
Предвидени са мерки за повишаване на грамотността и за преодоляване на причините за липсата на задоволителна грамотност. Особено внимание се обръща на застрашените групи – тези, при които ниските доходи ограничават възможностите за учене и намаляват мотивацията, както и тези, при които езикът е съществена пречка за придобиване на образование. Поставя се акцент върху създаването на среда за насърчаване на грамотността, в която специално място се отделя на съвременните информационни средства и на ролята на учителите. Предвидена е специализирана квалификация на всички учители за съвременните методи на преподаване и диагностика на четенето.
Очертани са целеви индикатори в областта на образованието и обучението, към които Европа се стреми с „Хоризонт 2020" – до 90% дял на обхванатите в детска градина деца от 4-годишна възраст до постъпване в първи клас и до 30% намален дял на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг от PISA (Program for International Student Assessment) при 39,4% през 2012 г.
PISA & PIRLS
Резултатите от друго международно изследване PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study), насочено към измерване на уменията за четене на 10-годишните (учениците в IV клас) сочат, че страната ни е с 16-ти резултат от 48 участващи страни от целия свят и постиженията на българските четвъртокласници е 532 т. при среден резултат на участващите страни 500 т. Резултатите са респектиращи и говорят за високо равнище на качеството на обучението в началния етап.
Обяснението в чувствителната разлика при представянето на 10-годишните и 15-годишните български ученици е в същността на двете изследвания – PIRLS е ориентирано към измерване на основни умения за възприемане и обработване на информация от различни видове текст, a PISA – към извличане и интерпретация на информация от текст, към тълкуване и осмисляне на съдържанието и формата му. Българските ученици във висока степен са постигнали необходимата базова грамотност, но все още немалка група от тях не притежават необходимата функционална грамотност.
Данните за страната ни за дела на преждевременно напусналите училищната система са на равнището на средните за ЕС (12,5% за България при 12,8% за ЕС през 2012 г.). Необходими са целенасочени политики за достигане на националната цел от 11% към 2020 г. като Стратегията за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020) е сред ключовите в тези усилия.
Ограмотяване на възрастните
В Стратегията е заложено да се увеличи броят на завършилите курсове за ограмотяване на възрастни, които да могат да продължат обучението или образованието си.
Стратегията предвижда периодично провеждане на стандартизирано външно и вътрешно оценяване, които да дават ясна картина за постиженията на учениците, за нуждите от оптимизирането на методите на обучение и от осъвременяване на образователната среда. Оценяването следва да се съобразява със спецификите на конкретния учебен предмет и на класа и с очакваните резултати в края на всеки етап от една страна, а от друга – с наложилите се международни оценявания.
Финансирането на предприеманите дейности по Стратегия ще става чрез Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж".
Източник: Морето , 22 октомври 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
31 юли 2024 г.
Заключително събитие за разпространение на информация по проект „Музикален Балкански влак за мир“
На 30 юли 2024 г. в Пазарджик партньорите от България организираха заключително събитие за разпространение на резултатите
24 юли 2024 г.
Покана за младежки лагер в с. Мраченик 2 - 24 септември 2024 г.
От името на фондация „Смокиня" бихме искали да ви уведомим, че през периода 2-24 септември 2024 г. ще проведем младежки лагер в
22 юли 2024 г.
Започна програмата „Забавно лято, грижовна есен“ за 10-а година в тютюнопроизводителните региони на България
Програмата на Фондация BCause за подкрепа на местните общности в отдалечени тютюнопроизводителни райони, която се осъществява с
