Автоцензура и корпоративни интереси тормозят журналистиката у нас
30 октомври 2014 г.
Проучване сред медиите сочи като основни проблеми в българската журналистика автоцензурата и зависимостта от корпоративни интереси. Наблюдава се и нарушена автономност заради ограничения рекламен пазар, обявиха от фондациите "Медийна демокрация" и "Фридрих Еберт". Техният Балкански медиен барометър се прави у нас за втори път и се базира на 44 критерия.
Във фокуса на критиките остават дефицитът на медийната свобода, липсата на достатъчно прозрачност в медийната собственост и недостигът на качествено съдържание. Особено безпокойство предизвиква полицейското насилие над журналисти и граждани през лятото на миналата година, когато антиправителствените протести бяха в разгара си.
Доц. Орлин Спасов от фондация "Медийна демокрация" обясни:
Един от ключовите проблеми остава автоцензурата, като тя се подхранва с различни средства, сред които външен натиск под формата на телефонни обаждания, на заплашителни писма от корпорации и рекламодатели, визиращи конкретни публикации в медиите, критика от страна на редакторите. Изследването констатира, че медийните собственици продължават често, доста брутално да се намесват в редакционното съдържание.
Докладът отчита и позитиви в медийната среда. С разрастващата се география на алтернативните информационни източници в интернет и добрите позиции на БНТ и БНР, които имат съществен принос за медийния плурализъм.
Подобни медийни барометри се провеждат в повече от 30 държави в Европа, Азия и Африка от 2004-а година насам.
Репортажа на Светослава Кузманова можете да чуете тук.
Във фокуса на критиките остават дефицитът на медийната свобода, липсата на достатъчно прозрачност в медийната собственост и недостигът на качествено съдържание. Особено безпокойство предизвиква полицейското насилие над журналисти и граждани през лятото на миналата година, когато антиправителствените протести бяха в разгара си.
Доц. Орлин Спасов от фондация "Медийна демокрация" обясни:
Един от ключовите проблеми остава автоцензурата, като тя се подхранва с различни средства, сред които външен натиск под формата на телефонни обаждания, на заплашителни писма от корпорации и рекламодатели, визиращи конкретни публикации в медиите, критика от страна на редакторите. Изследването констатира, че медийните собственици продължават често, доста брутално да се намесват в редакционното съдържание.
Докладът отчита и позитиви в медийната среда. С разрастващата се география на алтернативните информационни източници в интернет и добрите позиции на БНТ и БНР, които имат съществен принос за медийния плурализъм.
Подобни медийни барометри се провеждат в повече от 30 държави в Европа, Азия и Африка от 2004-а година насам.
Репортажа на Светослава Кузманова можете да чуете тук.
Автор: Светослава Кузманова
Източник: БНР , 28 октомври 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
22 юли 2024 г.
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на
