Протест в деня на 25-тата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето
07 ноември 2014 г.
На 20-ти ноември от 12.30 часа в пространството на „триъгълника на властта" в София по повод на 25 – тата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето ще се проведе протестно събитие срещу незачитането на нормите на Конвенцията от институциите на държавата.
На 20 – ти ноември 1989 г. Общото събрание на ООН приема Конвенцията на ООН за правата на детето. В наши дни Конвенцията е ратифицирана от всичките 193 държави - членки на ООН. В България Конвенцията влиза в сила през 1991 – ва година.
Конвенцията е глобален договор за признаване и закрила на правата на децата. Основният и принцип е зачитане на достойнството и на равните и неотменни права на всяко дете.
Конвенцията на ООН за правата на детето не е просто документ, даващ насоки и препоръки към държавите членки. По силата на Конституцията на Република България Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред всички норми на вътрешното законодателство, които и противоречат.
От горното и от факта, че Конвенцията описва най-вече задълженията на държавите в областта на правата на децата, следва: Конвенцията за правата на детето има силата на закон, който държавата е длъжна да изпълнява и който няма право да пренебрегва и заобикаля.
Тази година на 20 – ти ноември Конвенцията навършва 25 години – възраст, която налага равносметка. Логичният въпрос е: „Спазва ли държавата ни ангажиментите си по Конвенцията?" Действителността, в която живеем, дава категоричен отговор – не.
А действителността е:
Събитието се организира от: АДР Член 24 и КЗПД и е отворено за нови съорганизатори.
На голям плакат ще бъдат представени текстовете от Конвенцията, които в най – голяма степен се нарушават от държавата.
На 20 – ти ноември 1989 г. Общото събрание на ООН приема Конвенцията на ООН за правата на детето. В наши дни Конвенцията е ратифицирана от всичките 193 държави - членки на ООН. В България Конвенцията влиза в сила през 1991 – ва година.
Конвенцията е глобален договор за признаване и закрила на правата на децата. Основният и принцип е зачитане на достойнството и на равните и неотменни права на всяко дете.
Конвенцията на ООН за правата на детето не е просто документ, даващ насоки и препоръки към държавите членки. По силата на Конституцията на Република България Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред всички норми на вътрешното законодателство, които и противоречат.
От горното и от факта, че Конвенцията описва най-вече задълженията на държавите в областта на правата на децата, следва: Конвенцията за правата на детето има силата на закон, който държавата е длъжна да изпълнява и който няма право да пренебрегва и заобикаля.
Тази година на 20 – ти ноември Конвенцията навършва 25 години – възраст, която налага равносметка. Логичният въпрос е: „Спазва ли държавата ни ангажиментите си по Конвенцията?" Действителността, в която живеем, дава категоричен отговор – не.
А действителността е:
- Образование, наследено от провалил се обществен строй, в което правата и интересите на децата са поставени на последно място.
- Образование чиято ефективност не се оценява безпристрастно, не се правят дори опити за използване на чуждия опит за извеждането му на едно съвременно ниво.
- Образование, което поставя в конфронтационна среда ученици и учители и често е унизително и за двете страни.
- Образование, в което развитието на личността на децата и зачитане на индивидуалните им различия отстъпва пред налагането на унифициране на базата на посредствени норми.
- Образование, в което насилието ражда насилие.
- Деца се продават така, както се продават употребявани автомобили. И цената им е подобна. Но институциите „не знаят" за това. Въпреки че са се погрижили за законов чадър над осиновителната мафия.
- Деца се отнемат от родителите им и се вкарват в система, целяща усвояване на европейски и бюджетни средства и създаване на работни места. Естествено – „с грижа за детето". Ефектът върху емоционалното и психическо здраве на засегнатите деца не се отчита.
- Децата - жертви на родителски конфликти, които държавата не намира начин да регулира и санкционира, се увеличават. За родителското отчуждаване – едно изключително опасно явление с трайни и дълбоки негативни последствия върху психиката на детето, държавата няма работещи механизми на противодействие.
- И разбира се – „правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие". Звучи като едно добро пожелание към идните поколения... и нищо повече.
Събитието се организира от: АДР Член 24 и КЗПД и е отворено за нови съорганизатори.
На голям плакат ще бъдат представени текстовете от Конвенцията, които в най – голяма степен се нарушават от държавата.
Публикувано от:
Асоциация за детско развитие "член 24"Сходни публикации
20 ноември 2024 г.
Децата на 2050 г. ще бъдат изправени пред предизвикателно бъдеще в условията на климатични кризи, демографски промени и технологични неравенства
На Световния ден на детето - 20 ноември, започва национална фондонабирателна кампания на УНИЦЕФ в България На днешния Световен
20 ноември 2024 г.
„Eдно дете чака магия. Стани магьосник – подари му книга!" започва на 23 ноември 2024 г.
Всяко шесто дете в България няма книжки, подходящи за неговата възраст. Всъщност хиляди деца мечтаят да получат книга, но това
19 ноември 2024 г.
Уебинар: Щастливи и уверени деца: Как да подкрепяме като родители емоционалното здраве на децата ни? (28 ноември,18:30 ч.)
Замисляме ли се за емоционалното и психическото благополучие на децата? Говорим ли с тях за трудностите, с които се сблъскват?