Колко малко знаем за хепатит С и защо не е вярно, че не може да се случи на нас

20 ноември 2014 г.

Около 107 хиляди души в България са болни от хепатит С, но само 3% от тях знаят и се лекуват. Останалите, при които симптомите не са се проявили, а може да не се появят и с години, ще се влошават неусетно, докато 90 хиляди от тях не развият хронична инфекция, а още над 20 хиляди – цироза. И при двата сценария ще е твърде късно за тези хора да възвърнат здравето и качеството си на живот, въпреки че на по-ранен етап инфекцията може да бъде излекувана напълно.

Това обсъдиха лекари, пациентски организации и журналисти на конференция във Велинград през уикенда, организирана от сдруженията за борба с хепатита "Хепасист" и "Хепактив". Най-ясното послание от двудневната дискусия и цитираните данни беше "Изследвай се за хепатит!"

Национално проучване, направено по поръчка на двете организации, което беше представено в събота, показа, че като цяло българите не са наясно какво представлява болестта, как се прихваща или до какво води. От отговорите на над 1000 българи на възраст между 18 и 60 г. ясно личи, че масово не правят разлика между типовете хепатит, нито знаят как да се предпазят. Така например 64% смятат, че ако човек спазва добра хигиена, това е достатъчно да предотврати заразяване с хепатит С, но в действителност го бъркат с хепатит А. Вирусът на хепатит С се предава по кръвен път и превенцията не е свързана с хигиенните навици.

Всъщност никой не е застрахован, увериха специалисти и пациенти, запознати с проблемите на живеещите с болестта. В световен мащаб най-честата причина (при над 60% от случаите) е интравенозната употреба на наркотици със заразена спринцовка, обаче в България продължава да съществува в голяма степен заплахата от заразяване по време на медицински процедури, в зъболекарския кабинет или в козметичното студио. Особен риск представляват и студиата за татуировки и пиърсинг, където според общата тенденция се разболяват около една четвърт от пациентите с този вид хепатит.

Още 47% от анкетираните са на мнение, че хепатит С се предава по полов път, но в действителност това се случва много рядко - при под 6% от случаите. Човек с хепатит С може да живее нормално без да подлага партньора и семейството си на риск от заразяване, стига да внимава с личните си принадлежности като четката за зъби и самобръсначката.

Около 5% са в заблудата, че има ваксина срещу хепатит С, показва още националното проучване. Върху ваксина наистина се работи и прогнозите са, че през 2016 г. вече ще я има, но за момента няма защита срещу вируса, ако не броим над 10 разработени вида имунизации, които обаче не са ефикасни.

Ваксината срещу хепатит С е много трудоемка задача, защото вирусът не предизвиква изразен имунен отговор, обясни националният консултант по вътрешни болести проф. Константин Чернев. Това означава, че след като е излекуван напълно, човек може да се разболее отново, както се е случвало в практиката и на българските гастроентеролози. Въпреки това сега се работи по изцяло нов подход, който да предпазва от вируса.

Напредък има и в лечението на този вид хепатит. Нова безинтерферонова терапия вече е регистрирана в няколко страни по света и може да премахне инфекцията почти 100%, но все още не е достъпна в България. Засега у нас се прилага двойна и тройна антиретровирусна терапия, която има много тежки странични ефекти за пациентите и е успешна само при около половината от тях. Колкото по-напреднало е увреждането от болестта, толкова по-малък е шансът.

Единственият начин да се сдобият с новото по-ефикасно и леко лечение за българските пациенти в момента е чрез т.нар. "милосърдни" или "палиативни" програми, по които чуждестранните компании даряват медикамента на хора в напреднал етап от заболяването и без други шансове за подобрение.

Така се лекува и Анита, която се бори с болестта от 4 години, но ако се съди по увреждането на черния й дроб, всъщност е била заразена преди поне 20. Тя разказва, че открила случайно при тестове на кръвта, а последвалото лечение с интерферонова терапия й се отразило сякаш била "премазана от влак". Това, в комбинацията със стигмата от болестта, за която не се знае достатъчно в обществото ни, и заради която много от приятелите й се отдръпнали, както и яда, че точно на нея се е случило неизвестно кога и къде в миналото, довели до един от най-честите симптоми, съпътстващи вестта за инфекцията - депресия. До този момент Анита се чувствала прекрасно, нямала никакви оплаквания и мислела за дете. Когато отркили заболяването й, щетите по черния й дроб вече били твърде сериозни, за да се повлияе от класическото лечение. В последствие това, което за пръв път от години й дало надежда и само за месец подобрило показателите й, било новото лекарство.

Само 10% от хората знаят, че обикновено болестта протича без симптоми, докато не порази черния дроб. Повече от половината анкетирани свързват хепатит С с жълтеница, 41% с потъмняване на урината, а една трета - с храносмилателни проблеми. Всъщност вирусът може да руши чернодробната функция дълго преди да бъде открит, като най-тежкото състояние, до което може да доведе е декомпенсирана чернодробна цироза. Една четвърт от чернодробните трансплантации в Европа през миналата година са именно заради пораженията от хроничния хепатит С.

У нас в повечето случаи заразените научават случайно при рутинни изследвания, при даряване на кръв или във връзка с други медицински манипулации, както се е случило при Анита. През 2013 г. само 10% от българите са отишли да се изследват доброволно, а още 20% са го направили по-отдавна. Но това оставя 2/3 от българите "под водата", ако диагностицираните случаи са само върха на айсберга.

Добре е хората в активна възраст да се изследват на всеки пет години, а над 50 години може и доста по-рядко, съветва проф. Чернев. По думите му в България не разполагаме с точни данни за заболелите, защото няма добър скрининг, а за целта ще са необходими огромни средства, каквито никоя институция не може да поеме финансово. Тестът за един пациент струва 20 лв., като изследване на 300 човека води до откриването на само 1 пациент с Хепатит С. Затова масовите кампании не са решението, а информираността на всеки човек и отговорността му към самия себе си да се изследва, убеден е специалистът.

Въпреки това анкетата показва, че за огромна част от българите (около 70%) повод да се изследват ще е някой да ги подсети - личният лекар, държавата или именно масова информационна кампания с простото послание: "Изследвай се за хепатит!".