Дал бизнес добро

26 ноември 2014 г.

"Събудих се една сутрин и осъзнах, че не виждам. Тогава бях на шест години. В началото си мислех, че е игра и шокът не беше от това, че не разпознавам нищо около мен, а от ужаса на родителите ми и останалите хора. Ретините ми бяха отлепени. Направиха ми две операции, но те бяха неуспешни", започва да ми разказва Даниела Димитрова. Не знам какво да отвърна на вече порасналата, 38-годишна незряща жена срещу мен.

Седя безмълвна, в този момент телефонът й звъни – гласът отсреща иска помощ за син на негов приятел, "за съжаление сляп". "Без съжаление, моля" - веднага твърдо, но с чувство за хумор му възразява тя: "Не искам да се чувствам като жертва и да ме съжаляват, радвам се, ако отсрещният прояви емпатия и разбиране, но това е друго." Даниела работи в централата на социалния бизнес, наречен "Диалог на тъмно" в Хамбург, където в така наречените изложби посетителите са водени от слепи водачи в специално конструирани тъмни стаи, в които аромат, звук, въздух, температура предават характеристиките на ежедневните среди в например парка, из градските булеварди, баровете. Ролите се разменят: зрящите хора са извадени от познатата им среда, а незрящите им предоставят сигурност и чувство за ориентация. През последните 25 години методът на "Диалог в тъмното" е представен в 38 държави и 130 града из цял свят и освен от билети се издържа и от такси за франчайз. Работата на Даниела е да наема и обучава хора, както и да избира какви нови изложби да се организират. "Много исках и в България да направим такива, но таксата за франчайз е висока." Затова заедно с Евгени Митев (който отговаря за лансирането на "Диалог на тъмно" у нас) в момента подготвят отварянето на подобна форма в България, която ще се казва "Вечеря в тъмното".

"Вечеря в тъмното" ще се реализира под формата на социално предприятие – най-разпространеният през последните години модел за неправителствените организации да постигнат устойчивост. Те произвеждат стоки или предоставят услуги, а печалбата от стопанската цел използват за постигане на целите си и за издържане на организацията си. Ако разчитат единствено и само на благотворителност, дарения или временни субсидии по проекти, често каузите им остават недовършени поради изчерпване на средствата и вместо последователна работа в една насока усилията се прекъсват, защото днес има пари, а утре – не. Разбира се, и социалният бизнес може да не печели достатъчно, но дори и да подпомага частично дейността на дадена неправителствена организация, пак е осигурява добър допълнителен доход.

Даниела и Евгени искат да развият "Вечеря в тъмното", защото според тях в България никой не наема незрящи хора на работа. След като завършва английска филология, Даниела работи като преводачка: "Чужденците в България също са с "увреждане" – не знаят български. Реших, че повече солидарност ще срещна сред тях. Действително имах клиенти за превод, но ми беше много самотно, защото ми липсваха незрящите, а тях просто ги няма в обществото, изолирани са." Целта на Даниела е проектът "Вечеря на тъмно" да промени ситуацията на безработица и изолираност – както се разбира от името, клиенти ще бъдат поканени в ресторант, но по време на консумацията ще бъдат обслужвани от хора, които не само не виждат, но самата вечеря ще протича в абсолютна тъмнина. По този начин зрящите гости ще разберат поне за кратко какво представлява животът, лишен от светлина и цветове и как да се осланят на другите си сетива: слуха и сетивността на пръстите. Мястото вече е осигурено – кулинарно училище "Амюз Буш". Приходите от инициативата ще отиват за заплати на незрящите и за други уъркшопи, които да запознават българите с непознатата за тях вселена на тъмнината. А че има желаещи да разберат повече, става ясно от дългата опашка чакащи за трийсетминутните сесии, водени от Даниела по време на форума в Пловдив - Empatheast, организиран от 14 до 16 ноември, на който лектори от цял свят споделиха опита си в социалните иновации и социалното предприемачество.

Социалното предприемачество е като ходене по въже, най-важен е балансът: да не се забравя защо се започва даден бизнес и че той е само допълнително средство за постигането на цели от обществено значение. Същевременно с това в самия бизнес е важно да се спазват търговските принципи, а не както споделя Даниела от опита си в "Диалог на тъмно" - "когато някой няма пари да плати за франчайз за диалога, да му казваме – ами добре, нищо", защото тогава бизнесът няма да е устойчив и ще е на загуба. Нужни са хора, които имат едновременно опит в социалните сфери, в маркетинга и бизнеса, както и да се спазват три основни правила: стопанската дейност да е само допълнителна към основната дейност на организацията, приходите да отиват за финансиране на самата организация, а не да се разпределя печалба, и предприемачеството да е свързано с дейността на НПО-то.

Другият най-посещаван уъркшоп на форума Empathiest е "Театърът на трохите", организиран от т.нар. Хлебни къщи. Надежда Савова-Григорова разказва за идеята си и това как отваря първата "Хлебна къща" в дома на прабаба си в Габрово през 2009 г. "За да е успешно социалното предприятие, то трябва да развие продукти и услуги, които носят добавена стойност. При нас има много добавена стойност: от една страна, как използваме месенето на хляб и създаваме място да се срещат хора от различни общности, които иначе никога не биха общували помежду си. На обществените месения, които правим всяка седмица освен в Габрово, но и в още 13 града (Пловдив, Велико Търново и др.) в България идват деца от домове без родителска грижа, хора с интелектуални затруднения, незрящи и всякакви други хора, които просто искат да научат повече за месенето на хляб. Така деца от семейства с родители се сприятеляват с деца, които няма такива и всички се забавляват заедно". Надежда разказва как на първите общностни месения, които правят преди години в Габрово, младо семейство осиновява едно от децата от дом, с което се запознава на място. На същите събития други три деца се запалват по занаята и след като навършват 18 години и трябва да напуснат дома стават хлебари и в момента работят в пекарната в Габрово. "Хлябът, който се продава в "Хлебни къщи", определено е с добавена стойност - меси се на ръка, постоянно се прилагат нови рецепти (правим хляб с нахут) или по стари, 100-годишни рецепти. Цената на хляба е 3 лв., защото е квасен и втасва 20 часа, следователно се правят по-малко бройки. На 29 ноември врати ще отвари и нова хлебна къща в София, която ще се намира на ул. "Бетовен" 12 срещу парка "Гео Милев".

Социален бизнес с дълга, седемгодишна история, който също доказва, че е успял да намери пазарна ниша, е работилницата за реставриране на стари мебели на "Бетел България". "Бетел" е център за безвъзмездна помощ на наркозависими и зависими от алкохол, в който работят настанените в него хора. Те живеят в защитено жилище в село Владимир и като част от процеса на възстановяване и рехабилитация, освен разговори с психолог и групови занимания, зависимите работят и по поддържането на къщата, в която живеят, занимават се с градинарство и готвене, а който се чувства готов, е поканен да се включи и в дърводелството и реставрацията на мебели. След като минават обучение, бившите наркозависими дават нов живот на стари мебели и аксесоари за дома. Диана Реча, управителка на центъра, разказва: "Приходите от продадените стоки отиват за издръжка на защитеното жилище. А за хората реставрирането е част от терапията, те се чувстват много по-добре, докато имат работа и вършат нещо с ръцете си. Така се успокояват и самото усещане, че са полезни, им помага по-лесно да се върнат към нормалния живот и обществото."

Отивам в магазина на ул. "Опълченска" 76 в София, където се продават вече готовите мебели, аксесоари за обзавеждане, книги и дрехи втора употреба. Работилницата се намира под самия магазин, някои от зависимите, които откривам в нея, не искат да говорят, други са много щастливи да споделят напредъка си. Васил Христов (33 г.) разказва: "От 15-годишен имах проблеми с наркотиците, от три години съм чист и се чувствам добре. Тук се научих на дърводелство. Когато нямаме работа в магазина, се занимаваме и с хамалски дейности и почистване и така си докарваме допълнителни доходи." Той вече е ментор в центъра и помага на новодошлите. Четиридесетгодишният Недялко Георгиев от Враца също споделя: "Бях електротехник, но дълги години имах проблеми с алкохола. Отидох да се лекувам в клиника в с. Раднево, но там станах зависим от лекарствата, които ми даваха. Баща ми чу за "Бетел" и ме насочи към центъра. Вече от шест месеца съм в него – не взимам вече лекарства и не пия, макар че в началото ми беше много трудно. Установих, че тук най-много ме успокоява да се грижа за хора и за животни и искам да се занимавам с това, като изляза от центъра."

Докато разговаряме, в магазина влизат хора, някои от които не знаят с какво той е по-специален, привлечени от изложените евтини мебели. Навсякъде обаче са поставени брошури и обяснения за естеството на този социален бизнес, така че всеки да получи информация. Тръгвам си с красива червена газова лампа за пет лева, въпреки че искам да оставя повече. Но момчетата са категорични – това й е цената. Не искат бизнесът им да се бърка с благотворителност.

"Това е една от основните грешки във възприемането на социалното предприемачество", споделя Мария Петкова от фондация "Лале", чийто екип също подпомага стартирането на социални бизнеси. "Важно е услугата или продуктът, който предлагат НПО-ата на пазара, да са също толкова качествени, колкото конкурентните услуги и продукти и вече при еднакво качество потребителят сам да вземе решение да избере техния продукт, защото зад него стои и социална кауза. Но това не е гола благотворителност. Аз самата използвам хамалските услуги на "Бетел", купувам си мед от "Самаряните" и съм ползвала обществената пералня в Плевен, в която работят жени, пострадали от насилие, но всички тези услуги са на ниво." Мария споделя, че спoред нея социалното предприемачество е важно за развитието на гражданско общество, защото "дава възможност за професионално обучение, развитие, трудова заетост и доходи, възможност за независим живот на хора, които имат нужда от подкрепа като деца от домове, хора с увреждания, младежи, бивши затворници. Но също много важно е, че този тип дейност дава публичност, адекватна информация за обществото за хората от определената група – за нуждите им, за трудностите им и заедно с това за възможностите им, за приноса им, за участието им, за възможността им да живеят пълноценно, без да зависят от услугите, помощта, милостта на другите."

Споменатата от Мария обществена пералня в Плевен се ръководи от "Център отворена врата". Управителката му Златка Мачева успява да разработи и проект за намиране на работа на младежи, излезли от домове за деца без родителски грижи и през 2012 г. открива дърводелски цех в с. Згалево. В него младежите изработват пейки и дървени катерушки за детски площадки и градинки: "Няколко общини, както и отделни частни лица, правят поръчки, но е много трудно да се надвият двата основни монополиста, които произвеждат такива уреди", твърди Мачева.

Подобно на българската среда и в Сърбия има много спешна нужда от иновативен социален бизнес. Сърбинът Маринович е в България също по покана на форума Empatheast, за да представи организацията Smartkolektiv, която учи сърбите да развиват социално предприемачество. Самите те са стартирали Dobra Torba. Невен разказва: "След разпадането на текстилната индустрия в страната ни много шивачки останаха безработни в предпенсионна възраст и нямаха шанс да си намерят работа. Поканихме тях, както и жени, пострадали от насилие, да приложат уменията си във фирма, която произвежда платнени еко торби с оригинален дизайн. За съжаление у сърбите все още липсва предприемачески дух – 80% от младежите искат да работят в публичния сектор, където си мислят, че ще имат по-сигурна заплата", коментира Маринович.

В България има още редица други успешни социални бизнеси. "Фондацията за социално включване" например цели да помогне младежите, напускащи домовете за деца, лишени от родителски грижи. Основната й дейност е изграждане на мрежа от наблюдавани жилища, в които младежите получават подкрепа за адаптация към самостоятелен живот, придобиване на трудови навици и социални умения, които да подпомогнат прехода към независим живот. Но опитът им показва, че те не могат да намерят никаква работа. Затова фондацията изгражда работилница за ароматни сапуни и сапунчета за подаръци. Някои от продуктите се поръчват като подаръци за сватби, други могат да се заявят през онлайн страницата им или да се купят от цветарски магазин Fiore на ул. "Черковна" в София. Засега бизнесът не е възвърнал първоначалната си инвестиция и не е излязъл на печалба, но все пак младежите, изработващи сапуни, получават възнаграждение, като например шофьорски курс, уроци по музика, китара или "каквото те самите поискат".

Освен набиране на дарения или приходи от награди като изброените, за да се финансира социален стартъп в Европа, съществува и заем от т.нар. Етични банки. Джейсън Нарди, един от участниците във форума Empathiest разказва за италианската банка "Етика", в която членува. "Ние сме италианска кооперативна банка с 40 000 акционери, централата ни е в Падуа и съществуваме вече 18 години. В рамките на три години събрахме необходимия капитал от 6 милиона евро, за да отворим банка. Целта ни е да се отпускаме заеми с много ниска лихва на социални предприемачи и неправителствени организация." Джейсън обяснява, че банката се нарича "етична" не защото е религиозна или подкрепя някаква идеология, а защото има ясни етични правила какво финансира: инициативи, които не вредят на природата; такива, които са полезни за обществото, не са спекулативни, не са свързани макар и косвено с мафията или се опитват да развиват местния бизнес и икономика. "Ние дори отпускахме заем на български социални бизнеси, но не препоръчваме този модел – по-добре създайте собствен кооперативна и етична банка, ще ви помогнем с обучение и напътствия".

Например "когато държавата не дава нито лев за защита на изчезващите птици в Родопите или около защитената местност "Пода" до Бургас", както казва Петър Янков, еколог от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), египетският лешояд, ловният сокол и др. сами изкарват парите си за издръжка.БДЗП вече десет години развива социален бизнес – води групи с туристи от цял свят, които наблюдават редки птици (birdwatching). Някои от тях като индийското шаварче например могат да бъдат видени в Европа единствено при Дуранкулак, а черногърбото каменарче – само на Калиакра, египетският лешояд, който обитава Източните Родопи, е изчезващ вид в цял свят. Орнитолози експерти, които знаят правилните места за наблюдения, водят турове за наблюдение на птици и диви животни в естествената им среда и специализирани фотографски турове, като по този начин развиват туризма и в местните общности. Петър Янков разказва: "В първите години, когато създадохме LivingNature, туристите нямаше къде да отседнат в Маджарово – бивш миньорски и почти напълно обезлюден град. С времето именно заради наблюденията на птиците местните жители започнаха да отварят малки семейни хотелчета и районът се пораздвижи. Всички приходи инвестираме в природозащитната дейност на двата центъра".

БДЗП участват в програма на Българския център за нестопанско право (БЦНП) за обучение на организации как да развиват социален бизнес, която завършва със състезание за най-добър бизнес план и проект за социално предприемачество, представян пред жури. С проекта си "Природа в шепа" – класна стая на открито в защитена местност "Пода" - най-богатата на птици територия в Европа" през 2013 г., те печелят втора награда и 7500 лв. Любен Панов - директорът на програмата в БЦНП, разказва за нуждата от подобно обучение: то се провежда вече четири години и всяка година БЦНП подбират около 25 организации, които след обучението имат два месеца да разработя бизнес плана и да го презентират. През февруари 2015 г. ще бъдат оценявани най-добрите от тазгодишното обучение, които ще си разпределят 30 000 лв. награда. "Наградата не е толкова важна, по-съществено е обучението, което успява да покаже на експертите в неправителствените организации как да мислят като бизнесмени и да оценяват трезво бизнесплана си и конкурентоспособна ли е услугата или продуктът им. Международно проучване отпреди десет години в три страни показва, че основният източник на финансиране на НПО-тата са именно приходите от услуги, на второ място са приходите от държавата и чак на последно място - от даренията", казва Любен.

Софтуерният продукт на БАЛИЗ (Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения) е друг пример за успешен социален бизнес като по учебник. Соня Владимирова – изпълнителен директор на БАЛИЗ, раказва как са успели да се научат не само да мислят какво е необходимо на хората с интелектуални затруднения, но и какво ще бъде успешно като предприемачество – в софтуера IPLAN съчетават и двете. "Досега между дневните центрове, жилищното настаняване, логопедите в училището – елементи, от които всеки човек с интелектуално затруднение има нужда, нямаше комуникация. Всеки специалист правеше отделен индивидуален план, без да го съгласува с този на другите си колеги, дори понякога без да го съгласува и с човека или родителите и близките му. Затова разработихме IPLAN, за който е достатъчно да имаш компютър и интернет", обяснява разказва Соня, която е специален педагог и логопед. IT специалистът Даниел Тодоров, участвал в разработката, допълва: "Вече от една година IPLAN се използва в шест различни общини от различни центрове за 14 различни социални услуги. Центровете плащат на БАЛИЗ лиценз на база брой потребители и по този начин социалният бизнес се издържа и финансира дейностите на асоциацията".

Източник: Капитал , 21 ноември 2014 г.

Сходни публикации

27 юни 2024 г.

Дал бизнес добро

Сходни публикации

Lidl и WWF поставят началото на амбициозно международно партньорство

LET’s GO 2024: ето кои са победителите в конкурса Най-добър бизнес план на НПО 2024!

Търсят най-добрите начинаещи предприемачи в Благоевград