Скъсяване на дистанцията: да поставим ромските здравни въпроси по-високо в дневния ред за обществено здраве

03 декември 2014 г.

Общностния мониторинг като един от инструментите за преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването

7-мата европейска конференция на общественото здраве, проведена в Глазгоу в периода 19 - 22 ноември 2014 г. отново се превърна в най-големият годишен форум на експерти и практикуващи в областта на общественото здраве от различни страни . Тя събра над 1400 участници от 72 страни по целия свят и 10 международни институции като Европейската комисия, Световната здравна организация, Европейската асоциация за обществено здраве и др. Те обмениха знания, споделиха опит и насърчиха дискусии по темата "Запълване на празнината - намаляване на неравнопоставеността в здравето и здравеопазването в Европа".

Една от подтемите на конференцията на високо равнище бе отново "Маргинализирани групи: здраве на имигрантите и етническите малцинства", в която бяха включени и здравните въпроси на ромите. В сравнение с предишни години, ромските здравни въпроси бяха много по - широко обхванати, като присъстваха във всички сесии на конференцията. Нещо повече, специфичните ромско-ориентирани сесии, организирани от Програмата за обществено здраве на фондации Отворено общество включиха много повече експерти, които имат по-широк интерес към мигрантите и здраве на малцинството, вместо "обичайните заподозрени", които сме свикнали да виждаме на тези срещи. Това ясно показва, че ромската тема става все по-важна в дневния ред на общественото здраве, което е довело до едно от предложенията по време на заседанието на раздела за здраве на малцинствата и мигрантите на EUPHA следните дейности и конференции да имат много по-ясен фокус върху ромите.

По време на конференцията България бе представена от само двама експерти: Пепа Караджова, студент по стипендиантска програма за студенти роми по медицина, която представи съвместен плакат с д-р М. Камбурова на тема "Анализ на въздействието на недоносеност на търсенето на здравни и социални услуги на деца в град Плевен, България" и Теодора Крумова от Център Амалипе, която представи "Въздействие на Общностния мониторинг за подобряване на здравето и достъпа до здравни грижи на ромските жени(България)". Г-жа Крумова представи подхода за общностен мониторинг като инструмент за засилване на застъпничеството, което ще даде възможност на местните общности и особено на жените, вузможност да участват в местните политики и процесите на управление на местно ниво, като по този начин биха подобрили здравните услуги и статус на ромите в дългосрочен план.

Моделът следва методологията на общностния мониторинг, чрез така нареченото "обществено анкетиране", включващо периодични (два пъти в годината) консултации с местните общности за здравните услуги, които получават, както и тяхното качество. Анкетата се прави и се обработва от доброволци от самата общност и се допълва с още два елемента. Първият от тях е мобилизиране на общностите и изграждане на групи от активисти в общността, който предшества "общественото анкетиране". През последните години, програмата е постигнала целта си да създаде, тества и оцени механизъм за мобилизиране на местната общност. Вторият елемент са дейностите по застъпничество пред местни и регионални здравни институции, както и общностни кампании за подобряване на осведомеността за здравето. Всички дейности са придружени от работата на младежките и женските групи, които са важна част както от мобилизирането на общността, така и от застъпничеството.

Освен конкретните примери за подобряване на достъпа и качеството на здравните услуги, значителна илюстрация на успеха на метода е, че местните власти вече го признават за ефективен и показват желание да го подкрепят в бъдеще (включително чрез пряка финансова подкрепа). Община Павликени, например, поема заплатите на общностните модератори от ноември 2014 г. Теодора Крумова посочи, че методът е много успешен и лесно приложим в други общности и може да е методът, който да се използва за запълване на здравните празнини по отношение на други мигранти и малцинствени общности в държавите-членки, което привлече интереса на много от участниците в сесията.

Някои от другите въпроси, повдигнати по време на сесиите, отнасящи се до ромите, бяха как бихме могли да определим ромите и кой трябва да бъде идентифициран като ром в дейности за преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването. Друг извод бе, че дейностите в областта следва да надхвърлят чисто научните изследвания, а университетите и изследователските центрове имат обща отговорност, заедно с организациите на гражданското общество, да подобрят изследванията, като включат дейности и да ги използват за оформяне и оказване на влияние върху мнението на създаване на политики; промяната е възможна, тя е там, но само комбиниране на усилията ни ще ни помогне да се случи по-бързо, отколкото "да преоткрием колелото" - посочи Теодора Крумова в едно от изказванията си.

Усиленият интерес към поставяне на здравните проблеми на ромите по-високо в дневния ред беше ясно подчертано по време на заключителната пленарна сесия на 22 ноември, когато една от двете изказвания беше точно на тема "Здравето на ромите в Европа: Политическа диагноза, грижа на Общността" от Марин Бусониер, директор на Програмата за здравна грижа на Отворено общество. Презентацията й дойде в отговор на въпросите на някои от учените, повдигнати по време на конференцията, какви са резултатите от досегашната работа в областта на здравето на ромите и как всички тези усилия са повлияли на живота на местните общности и начина на мислене на политиците. Примерът, който тя посочи бяха резултатите от подхода общностен мониторинг, прилаган от Център Амалипе в няколко ромски общности в България: както по отношение на запълване на пропастта между общности и институции, така и по отношение подобряването на качеството на здравните услуги, от една страна, и влияние върху местните политики, от друга.