Нови аспекти на доброволчеството – проучване на нагласите сред действащи доброволци в България“
09 декември 2014 г.
Tе са активни граждани, често привърженици на екологични каузи.
Понякога са религиозни хора, известни личности, студенти, ученици и родители.
Рядко са пенсионери, безработни и заможни граждани.
Никога не са политици.
Те са като нас!
Те са доброволци.
Или поне така смятат близо 3000 души, включили се в най-новото изследване на доброволческите нагласи у нас. Проучването е проведено сред доброволческите мрежи на Български център за нестопанско право (БЦНП), Национален алианс за работа с доброволци (НАРД), Българска хранителна банка (БХБ), Time Heroes и Информационния портал за НПО в България.
„Изследването цели да представи една момента снимка на доброволческите нагласи, като разгледа следните три компонента – представи за доброволчеството, поведение на доброволците и регламентиране на доброволческата дейност", разказва политологът Елка Златева.
Профил
Данните от изследването показват, че доброволците са високообразовани хора в трудоспособна възраст. Половината от тях участват регулярно в инициативи, макар и с различна интензивност. „Обикновено хората между 30-40 години са съсредоточени върху професионалното си развитие и семейството. Това определено е една интересна тенденция, различаваща се дори в световен мащаб.", обяснява Хермина Емирян, координатор на изследването.
Приоритети
Най-често се доброволства за каузи, свързани с деца и младежи (49%), социални дейности (33.5%) и културни събития (30.4%) Уви, защитата на човешките права все още не ни е приоритет, показват резултатите. Едва под 10% от запитаните се интересуват от доброволчеството в полза на бежанци, възрастни хора и др.
Почти всички анкетирани (91%) смятат, че работата с доброволци остава запазена територия за гражданските организации. Същото мнение споделя и Ренета Венева, председател на НАРД: „Тази година ни показа, че имаме нужда от добре подготвени доброволци. Едно такова изследване е истински полезно, тъй като ни помага да разберем какво мотивира доброволците да се включват в различни инициативи. За съжаление в малките населени места доброволци почти няма. Няма, защото гражданските организации са малко."
Има обаче по-сериозни причини за малкия брой доброволци, смятат анкетираните. Не, не става въпрос за икономически катаклизми, а за нещо много по-страшно - отчуждение и липса на съпричастност между хората.
Оптимизъм
Близо 80% от запитани вярват, че доброволчеството е социално явление, касаещо самото съществуване на социума. Разбира се, най-големи надежди биват възлагани на училището и семейството, от които се очаква да възпитат на доброволчески дух подрастващите. Дори те да не успят да посрещнат това предизвикателство, шанс за „раждането" на доброволец все пак има! Резултатите показват, че ангажирането на все повече фирми в сферата на корпоративната и социална отговорност е помогнало на 4% от хората да намерят своята кауза. Така дори онези, живели във времето на „доброволните бригади", имат възможност да преосмислят значението на „доброволния труд". „Корпоративното доброволчество не само съществува, но и се развива. Все повече са големите фирми, които ангажират и своите служители в различни каузи. Около 30% от тези доброволци не чакат компанията да ги покани повторно, а сами инициират свои кампании. Корпоративната подкрепа вече не се ограничава до услуги, продукти и финансови средства. Все по-важна става личната ангажираност", коментира Цанка Миланова, изпълнителен директор на БХБ.
Песимизъм
Според 1/5 от запитаните доброволчеството не е естествено явление, а само начин да бъдат „закърпени" дефицитите в държавата. Политическите партии също получават негативна оценка в контекста на доброволчеството, а за 83% политикът-доброволец е почти митично създание.
В момента регулацията на доброволчеството в България се споменава откъслечно от Закона за управление при кризи от 2005 г., някои алинеи в Кодекса на труда и проекти за закон на доброволчеството. Отсъствието на адекватна законова уредба поражда казуси, свързани с участието на малолетни доброволци, защитата на доброволците по време на акции, финансирането на доброволчески инициативи и др.
„Няма и система за валидиране на доброволческите умения. Ако такава се създаде, това ще бъде стимул за много още в училищна възраст да вземат участие в каузи", коментира Ренета Венева от НАРД. Самите доброволци също не разглеждат доброволния труд като предимство при търсене на работа. Едва 12% вярват, че автобиографията им ще бъде „по-привлекателна" за работодателя, ако има графа „доброволчество".
Цялото изследване можете да намерите тук.
Проучването се провежда в рамките на проект „Легитимност чрез видимост, знания и споделени ресурси", финансиран от Фондация „Чарлз Стюарт Мотт".
Понякога са религиозни хора, известни личности, студенти, ученици и родители.
Рядко са пенсионери, безработни и заможни граждани.
Никога не са политици.
Те са като нас!
Те са доброволци.
Или поне така смятат близо 3000 души, включили се в най-новото изследване на доброволческите нагласи у нас. Проучването е проведено сред доброволческите мрежи на Български център за нестопанско право (БЦНП), Национален алианс за работа с доброволци (НАРД), Българска хранителна банка (БХБ), Time Heroes и Информационния портал за НПО в България.
„Изследването цели да представи една момента снимка на доброволческите нагласи, като разгледа следните три компонента – представи за доброволчеството, поведение на доброволците и регламентиране на доброволческата дейност", разказва политологът Елка Златева.
Профил
Данните от изследването показват, че доброволците са високообразовани хора в трудоспособна възраст. Половината от тях участват регулярно в инициативи, макар и с различна интензивност. „Обикновено хората между 30-40 години са съсредоточени върху професионалното си развитие и семейството. Това определено е една интересна тенденция, различаваща се дори в световен мащаб.", обяснява Хермина Емирян, координатор на изследването.
Приоритети
Най-често се доброволства за каузи, свързани с деца и младежи (49%), социални дейности (33.5%) и културни събития (30.4%) Уви, защитата на човешките права все още не ни е приоритет, показват резултатите. Едва под 10% от запитаните се интересуват от доброволчеството в полза на бежанци, възрастни хора и др.
Почти всички анкетирани (91%) смятат, че работата с доброволци остава запазена територия за гражданските организации. Същото мнение споделя и Ренета Венева, председател на НАРД: „Тази година ни показа, че имаме нужда от добре подготвени доброволци. Едно такова изследване е истински полезно, тъй като ни помага да разберем какво мотивира доброволците да се включват в различни инициативи. За съжаление в малките населени места доброволци почти няма. Няма, защото гражданските организации са малко."
Има обаче по-сериозни причини за малкия брой доброволци, смятат анкетираните. Не, не става въпрос за икономически катаклизми, а за нещо много по-страшно - отчуждение и липса на съпричастност между хората.
Оптимизъм
Близо 80% от запитани вярват, че доброволчеството е социално явление, касаещо самото съществуване на социума. Разбира се, най-големи надежди биват възлагани на училището и семейството, от които се очаква да възпитат на доброволчески дух подрастващите. Дори те да не успят да посрещнат това предизвикателство, шанс за „раждането" на доброволец все пак има! Резултатите показват, че ангажирането на все повече фирми в сферата на корпоративната и социална отговорност е помогнало на 4% от хората да намерят своята кауза. Така дори онези, живели във времето на „доброволните бригади", имат възможност да преосмислят значението на „доброволния труд". „Корпоративното доброволчество не само съществува, но и се развива. Все повече са големите фирми, които ангажират и своите служители в различни каузи. Около 30% от тези доброволци не чакат компанията да ги покани повторно, а сами инициират свои кампании. Корпоративната подкрепа вече не се ограничава до услуги, продукти и финансови средства. Все по-важна става личната ангажираност", коментира Цанка Миланова, изпълнителен директор на БХБ.
Песимизъм
Според 1/5 от запитаните доброволчеството не е естествено явление, а само начин да бъдат „закърпени" дефицитите в държавата. Политическите партии също получават негативна оценка в контекста на доброволчеството, а за 83% политикът-доброволец е почти митично създание.
В момента регулацията на доброволчеството в България се споменава откъслечно от Закона за управление при кризи от 2005 г., някои алинеи в Кодекса на труда и проекти за закон на доброволчеството. Отсъствието на адекватна законова уредба поражда казуси, свързани с участието на малолетни доброволци, защитата на доброволците по време на акции, финансирането на доброволчески инициативи и др.
„Няма и система за валидиране на доброволческите умения. Ако такава се създаде, това ще бъде стимул за много още в училищна възраст да вземат участие в каузи", коментира Ренета Венева от НАРД. Самите доброволци също не разглеждат доброволния труд като предимство при търсене на работа. Едва 12% вярват, че автобиографията им ще бъде „по-привлекателна" за работодателя, ако има графа „доброволчество".
Цялото изследване можете да намерите тук.
Проучването се провежда в рамките на проект „Легитимност чрез видимост, знания и споделени ресурси", финансиран от Фондация „Чарлз Стюарт Мотт".
Автор: Виктория Юлиянова
Източник: НПО Портал , 05 декември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
06 август 2024 г.
Kaufland с дарение към БЧК за пострадалите от пожарите край Ямболско
Компанията ще дари електроуреди, санитарни материали и хранителни продукти на засегнатите хора в Община Болярово Kaufland ще
06 август 2024 г.
Ученици от Ямбол отново подариха радост на деца, лишени от родителски грижи
Впечатляващ е нестихващият ентусиазъм на учениците - художници от Ямбол, работещи по проект „Мисля със сърцето си". Те
22 юли 2024 г.
Изумителна дарителска подкрепа за доброволците-огнеборци
Невиждана досега жега, невиждани досега горски пожари. През последната седмица България избухна в пламъци на повече от 100
