Тайните, които планината ще пази
16 декември 2014 г.
През октомври тази година 16 младежи с девиантно поведение от България и Белгия участваха в проект на сдружение „Ре-Акт" в родопското село Гудевица.
Възпитатели и „ре-активатори" прекарват 10 дни с децата в планината, опознавайки ги посредством различни занимания. Замисълът е участниците (между 16 и 18-годишна възраст) да придобият социални и практически знания, да преодолеят травми от миналото и да прескочат социалната си изолация - настояща и бъдеща, в която обществото ги поставя. Планинското приключение включва и покоряване на местен планински връх – метафора за физическо и психологическо постижение.
От сдружението сами изготвят проект и кандидатстват за финансова помощ. Реализацията му става възможно благодарение на подкрепата на Еразъм+ и денонощните усилия на „ре-активаторите". „Разкрий своя потенциал" е първият по рода си реализиран модел в България, ако не се броят донякъде подобните инициативи през социализма.
Сдружението е сред малкото НПО у нас, занимаващи се с младежи с девиантно поведение, с анализ на потребностите им, методите за мотивация, както и с работа със самите институции. Един от основните фокуси в дейността на „Ре-акт" е работата с възпитателно училище-интернат „Ангел Узунов" в Ракитово (настанените там варират между 55 и 80 души).
Според доклад на Агенция за закрила на детето през последните години броят на интернатите за младежи с противообществени прояви у нас намалява. През 2000г. социално-педагогическите интернати и възпитателните училища са 24 на брой. Към днешна дата функционират само девет от тях. Там, с решение на съда, се настаняват деца над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили или за които съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви. Според експерти обаче дефиницията за „противообществена проява" е твърде неясна. С децата се работи в насока „корекция на поведението" – формулировка, която също се тълкува нееднозначно и води до настаняване на едно място на деца с девиантно поведение и деца с „риск" то да бъде проявено. Самата законова регулация в сферата съществува от края на 50-те години на миналия век и въпреки реформирането й, е обект на критика.
„Ре-акт"
Сдружение "Ре-Акт" е създадено през 2010 г. от млади хора, много от които са завърнали от чужбина, с решимост да генерират социална промяна.
Любен Георгиев, Йоана Станева и Евелина Спасова участват от създаването на цялостната визия на проекта до снабдяването със спални чували. Любен Георгиев, е председател на Управителния съвет на сдружение "Ре-Акт". Той е млад мъж с опит в бизнеса и иновативните социални практики. Евелина изучава актьорско майсторство и режисура в Нов Български Университет и същевременно рисува. Организира кръжоци и работилници за възрастни и деца и е сътрудник на „Ре-акт". Йоана е един от основните инициатори на проекта в Гудевица. Тя работи с младежи в риск като обучител и организатор.
„От стартирането на дейността на Ре-акт се стараем да оборим стереотипите", обяснява Любен Георгиев в отговор на въпрос дали на него, или на другите се е случвало да изпитват страх от младежите. Думите му са илюстрация на статистики, сочещи, че сред децата, настанени в училища от интернатен тип, има не само „извършители", но и жертви на престъпления и насилие. През 2009 г. оценителните комисиите констатират, че 8,4% от децата са обект на насилие, а вероятно този дял е дори по-висок. Данните показват, че най-висок е делът на децата от непълни семейства – близо 42% от настанените в интернатните училища. Голям процент са децата, чиито семейства са с нисък социален статус, както и тези от многодетни семейства.
Подслон в планината
Програмата в Гудевица е динамична, от сутрин до вечер. Състои се от уъркшопове, разходки и разговори. Времето е предминио студено, но това не пречи да бъде органзиран палатков лагер. Снегът натрупва дебела покривка и осуетява плановете за същинското изкачване на върха в района, но остават разходките, упражненията и историите.
„В началото наистина имаше нещо като културен шок особено от страна на българите, които дотогава не бяха попадали в международна среда и намериха различия между себе си и белгийците. Става въпрос за разлики в начина на общуване и в културата. Впоследствие шокът премина и прерасна в любопитство", разказва Любен.
Много от занятията се провеждат в местното читалище, което подкрепя проекта. Евелина организира т.нар. Българска вечер, на която присъстват и белгийските участници .
За младежите се грижи готвач, който приготвя нещо крайно непознато за тях – аюрведична кухня (без месо, с невиждани за момчетата продукти). В началото те категорично не харесват храната, намират я странна (според правилниците на училищата – интернати, те участват в избора на седмичното меню, което все пак, логично, не е аюрведична кухня). Евелина разказва как на момчетата е било обяснено, че ако някой не харесва храната си, то може да я предложи на някого, преди да побърза да я хвърли. Постепенно храната започва да им допада.
В Гудевица взимат участие по двама възпитатели и от двете страни – хора, от които организаторите и младежите са силно впечатлени. Българските възпитатели са Свилен Топчиев и Иван Ковачев – хора с дългогодишен опит.
Системата
Сдружението се опитва да подпомогне младежите в един от най-ключовите моменти за интеграцията им – този на пълнолетието и напускането на институцията. Това е време, в което те са изправени пред редица житейски въпроси - къде да се подслонят, каква работа да започнат и тн. За разлика от огромните трудности, съпътстващи интеграцията у нас, в Белгия младежите са подсигурени със спасителен дюшек, който съставлява плътната мрежа на многото активни НПО. Те помагат на подрастващите да се устроят, да си намерят работа и жилище под наем.
Системите за младежи с девиантно поведение в Белгия и България са различни – по отношение на подход, тактика, възнаграждение на труда на възпитателите, разпределение на брой младежи на социален работник и тн. . Ако в България се говори за това колко деца се падат на един социален работник, то в Белгия фокусът е върху това колко социални работници се падат на един младеж. В България разпределението е около 4-5 момчета на социален работник, а в Белгия едно момче работи с 4 до 7 социални работника в зависимост от проекта.
„Първият проблем, с който се сблъскват тези млади хора, е липсата на съпричастност от страна на обществото", разказва Любен.
Белгийската и българските системи се различават и по нещо друго – начина, по който приучват младежите с девиантно поведение да изразяват себе си. Според представителите на „Ре-акт" българските младежи рядко изразяват чувствата си, трудно и несвойствено им е да говорят за тях. Особено в началото на престоя, за тях е почти невъзможно да изразяват себе си, изпитват трудности да споделят. Белгийците, напротив, като че ли биват окуражавани да изразяват себе си. Атмосферата и условията подтикват и българските участници към по-голяма чувствителност.
По време на престоя в Гудевица се водят разговори – между възпитаници и възпитатели, като се разкриват истории за миналото и настоящето. По време на разговорите един от малдежите разкрива, че се е занимавал за пари с нелегална търговия, за да спре майка му да работи като танцьорка в нощни заведения.
„С тях ту се чувстваш победител, ту обезкуражен и трябва да си готов и за това, че след направените крачки напред може да има и крачки назад, после следват нови, бележещи неуспех, след който пък може да дойде победа", разказва Йоана, според която младежите много добре могат да усетят какъв човек имат насреща си и съответно да си изработят поведение спрямо него.
Снимки: Сдружение "Ре-акт"
Възпитатели и „ре-активатори" прекарват 10 дни с децата в планината, опознавайки ги посредством различни занимания. Замисълът е участниците (между 16 и 18-годишна възраст) да придобият социални и практически знания, да преодолеят травми от миналото и да прескочат социалната си изолация - настояща и бъдеща, в която обществото ги поставя. Планинското приключение включва и покоряване на местен планински връх – метафора за физическо и психологическо постижение.
От сдружението сами изготвят проект и кандидатстват за финансова помощ. Реализацията му става възможно благодарение на подкрепата на Еразъм+ и денонощните усилия на „ре-активаторите". „Разкрий своя потенциал" е първият по рода си реализиран модел в България, ако не се броят донякъде подобните инициативи през социализма.
Сдружението е сред малкото НПО у нас, занимаващи се с младежи с девиантно поведение, с анализ на потребностите им, методите за мотивация, както и с работа със самите институции. Един от основните фокуси в дейността на „Ре-акт" е работата с възпитателно училище-интернат „Ангел Узунов" в Ракитово (настанените там варират между 55 и 80 души).
Според доклад на Агенция за закрила на детето през последните години броят на интернатите за младежи с противообществени прояви у нас намалява. През 2000г. социално-педагогическите интернати и възпитателните училища са 24 на брой. Към днешна дата функционират само девет от тях. Там, с решение на съда, се настаняват деца над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили или за които съществуват предпоставки за извършване на противообществени прояви. Според експерти обаче дефиницията за „противообществена проява" е твърде неясна. С децата се работи в насока „корекция на поведението" – формулировка, която също се тълкува нееднозначно и води до настаняване на едно място на деца с девиантно поведение и деца с „риск" то да бъде проявено. Самата законова регулация в сферата съществува от края на 50-те години на миналия век и въпреки реформирането й, е обект на критика.
„Ре-акт"
Сдружение "Ре-Акт" е създадено през 2010 г. от млади хора, много от които са завърнали от чужбина, с решимост да генерират социална промяна.
Любен Георгиев, Йоана Станева и Евелина Спасова участват от създаването на цялостната визия на проекта до снабдяването със спални чували. Любен Георгиев, е председател на Управителния съвет на сдружение "Ре-Акт". Той е млад мъж с опит в бизнеса и иновативните социални практики. Евелина изучава актьорско майсторство и режисура в Нов Български Университет и същевременно рисува. Организира кръжоци и работилници за възрастни и деца и е сътрудник на „Ре-акт". Йоана е един от основните инициатори на проекта в Гудевица. Тя работи с младежи в риск като обучител и организатор.
„От стартирането на дейността на Ре-акт се стараем да оборим стереотипите", обяснява Любен Георгиев в отговор на въпрос дали на него, или на другите се е случвало да изпитват страх от младежите. Думите му са илюстрация на статистики, сочещи, че сред децата, настанени в училища от интернатен тип, има не само „извършители", но и жертви на престъпления и насилие. През 2009 г. оценителните комисиите констатират, че 8,4% от децата са обект на насилие, а вероятно този дял е дори по-висок. Данните показват, че най-висок е делът на децата от непълни семейства – близо 42% от настанените в интернатните училища. Голям процент са децата, чиито семейства са с нисък социален статус, както и тези от многодетни семейства.
Подслон в планината
Програмата в Гудевица е динамична, от сутрин до вечер. Състои се от уъркшопове, разходки и разговори. Времето е предминио студено, но това не пречи да бъде органзиран палатков лагер. Снегът натрупва дебела покривка и осуетява плановете за същинското изкачване на върха в района, но остават разходките, упражненията и историите.
„В началото наистина имаше нещо като културен шок особено от страна на българите, които дотогава не бяха попадали в международна среда и намериха различия между себе си и белгийците. Става въпрос за разлики в начина на общуване и в културата. Впоследствие шокът премина и прерасна в любопитство", разказва Любен.
Много от занятията се провеждат в местното читалище, което подкрепя проекта. Евелина организира т.нар. Българска вечер, на която присъстват и белгийските участници .
За младежите се грижи готвач, който приготвя нещо крайно непознато за тях – аюрведична кухня (без месо, с невиждани за момчетата продукти). В началото те категорично не харесват храната, намират я странна (според правилниците на училищата – интернати, те участват в избора на седмичното меню, което все пак, логично, не е аюрведична кухня). Евелина разказва как на момчетата е било обяснено, че ако някой не харесва храната си, то може да я предложи на някого, преди да побърза да я хвърли. Постепенно храната започва да им допада.
В Гудевица взимат участие по двама възпитатели и от двете страни – хора, от които организаторите и младежите са силно впечатлени. Българските възпитатели са Свилен Топчиев и Иван Ковачев – хора с дългогодишен опит.
Системата
Сдружението се опитва да подпомогне младежите в един от най-ключовите моменти за интеграцията им – този на пълнолетието и напускането на институцията. Това е време, в което те са изправени пред редица житейски въпроси - къде да се подслонят, каква работа да започнат и тн. За разлика от огромните трудности, съпътстващи интеграцията у нас, в Белгия младежите са подсигурени със спасителен дюшек, който съставлява плътната мрежа на многото активни НПО. Те помагат на подрастващите да се устроят, да си намерят работа и жилище под наем.
Системите за младежи с девиантно поведение в Белгия и България са различни – по отношение на подход, тактика, възнаграждение на труда на възпитателите, разпределение на брой младежи на социален работник и тн. . Ако в България се говори за това колко деца се падат на един социален работник, то в Белгия фокусът е върху това колко социални работници се падат на един младеж. В България разпределението е около 4-5 момчета на социален работник, а в Белгия едно момче работи с 4 до 7 социални работника в зависимост от проекта.
„Първият проблем, с който се сблъскват тези млади хора, е липсата на съпричастност от страна на обществото", разказва Любен.
Белгийската и българските системи се различават и по нещо друго – начина, по който приучват младежите с девиантно поведение да изразяват себе си. Според представителите на „Ре-акт" българските младежи рядко изразяват чувствата си, трудно и несвойствено им е да говорят за тях. Особено в началото на престоя, за тях е почти невъзможно да изразяват себе си, изпитват трудности да споделят. Белгийците, напротив, като че ли биват окуражавани да изразяват себе си. Атмосферата и условията подтикват и българските участници към по-голяма чувствителност.
По време на престоя в Гудевица се водят разговори – между възпитаници и възпитатели, като се разкриват истории за миналото и настоящето. По време на разговорите един от малдежите разкрива, че се е занимавал за пари с нелегална търговия, за да спре майка му да работи като танцьорка в нощни заведения.
„С тях ту се чувстваш победител, ту обезкуражен и трябва да си готов и за това, че след направените крачки напред може да има и крачки назад, после следват нови, бележещи неуспех, след който пък може да дойде победа", разказва Йоана, според която младежите много добре могат да усетят какъв човек имат насреща си и съответно да си изработят поведение спрямо него.
Снимки: Сдружение "Ре-акт"
Автор: Невена Борисова
Facebook
TwetterСходни публикации
12 август 2024 г.
Проведе се Лятната академия за младежи от Русе, подкрепена от програма Pepcolandia
От 22 до 25 юли 2024 г. в Априлци се проведе лятна академия за 30 младежи от Русе, организирана от Сдружение „Вдъхновение“.По
09 август 2024 г.
X Национална конференция „Достъп на младите хора до култура“ по случай 12 август – Международeн ден на младежта
X Национална конференция „Достъп на младите хора до култура“ по случай 12 август – Международeн ден на младежта
08 август 2024 г.
Четирима българи са избрани в ТОП 30 на програма „Най-изявените млади личности на света" за 2024
Велислава Христова, Коста Каракашян, Бистра Иванова и Валентина Миланова са избрани в топ 30 на Програма „Най-изявените млади
