Очакват се ключови решения за отворените данни

17 декември 2014 г.

Новата 2015 г. ще модернизира значително процеса, благодарение на който данните, генерирани от държавните институции, могат да бъдат свободно използвани, обработвани и разпространявани от гражданите. Това стана ясно на конференцията, която се проведе на 16 декември (вторник) в Сохо. Събитието на тема „Отворените данни: Допинг за реформи" организира екипът на НПО Линкс.

Конференцията откри Васил Величков, съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова и съосновател и управител на IT компанията „Грамма системс". „През последната година сме изпаднали с 31 места в Индекса за отворено управление. За да се сравняваме с други държави-членки като Великобритания, която е известна с изключително лесния достъп до данни са необходими сериозни промени в Закона за достъп до обществена информация", заяви той.

До момента в България достъпа до отворени данни е познат като една изключително тромава процедура, често посрещана с недоверие от администрацията. Една от пречките е, че липсва каквато и да е била модернизация на системата, която поддържа базата с данни. Но все повече млади IT специалисти имат желанието и ентусиазма да помогнат безвъзмездно за създаване на свободен интернет достъп до данни. Така от Общество.бг създават портала Open Data България, който има за цел да се превърне в място, на което институции ще публикуват събраната от тях информация в удобен за обработка вид.

Това, което ще даде тласък на по-ефективната работа с данни, е транспонирането на европейската Директива за повторно използване на данните. „В момента тече процесът на транспониране. Когато тя влезе в сила за България гражданите ще могат да се позовават на нея, а самата директива ще принуди законодателите да преработят ЗДОИ", обясни Величков.

Друг основен проблем е, че темата за отворените данни не е особено популярна. Гражданите не са добре ориентирани как точно използването на този тип информация би им помогнала. За отворените данни "на практика" разказа Атанас Карашенски, софтуерен архитект и създател на БЛУБОРД.

„Ще Ви дам пример с Лондон от времето, когато избухва епидемия на холера. През епохата, когато Интернет далеч не е бил познат, един лекар решил да нарисува карта на града, на която да отбележи местата, където има най-много болни. Така бързо открил от кои кладенци е тръгнала заразата и е успял да спре коварната болест. Ето защо е важно данните да са предоставени навреме и да са в разбираем вид", разказа Карашенски.

Едни отворени, актуални и достъпни даннибиха направили ежедневните ни решения много по-лесни. Достъпа до данни би могъл да се използва, за да се разбере в кои училища учениците са се представили най-добре на матурите, в кои квартали престъпността е най-висока, къде има най-много транспортни връзки и т.н. Тези данни биха помогнали на всеки един от нас да вземе едно правилно и обосновано решение за това къде да закупи жилище или коя гимназия да избере за своето дете.

Освен да помага във вземането на житейски решения, достъпът до данни гарантира по-голяма прозрачност при вземането на политически решения и предотвратява скриването или изопачаването на факти. Отворените данни значително ще облекчат работата на разследващите журналисти, като им позволят да стъпят на конкретни цифри. „По този начин никой няма да може да каже, че материалът съдържа неверни неща", обясни Давид Джамбазов, журналист на свободна практика. Той разказа подробно за репортажите, в които като основен източник е използвал отворени данни. „Доста дълго и упорито търсех информация за проведените през последните 5 години матури след дванайсети клас. В крайна сметка успях да ги получа и скоро ще бъде публикуван материал по темата", заключи той.