ЕСПЧ осъди България за нечовешко отнасяне към затворник
18 декември 2014 г.
На 16 декември 2014 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди за пореден път България по жалба за нечовешко отнасяне към затворник, прикован за девет дни към легло във Варненския затвор през 2008 г.
ЕСПЧ намира две нарушения на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека (забрана за изтезания, нечовешко и унизително отнасяне и наказание) – материално и процесуално. Съдът приема, че приковаването на жалбоподателя към леглото за девет последователни дни е било нечовешко отнасяне. То му е причинило
силна болка и страдание, особено предвид здравословните проблеми, които е имал. Методът за имобилизация, чрез белезници, е бил унизителен, а продължаването му след като жалбоподателят е декларирал, че се отказва от намерението си за самонараняване е било прекомерно и му е причинило силно психическо страдание. Поради това жалбоподателят е бил подложен на нечовешко отнасяне в нарушение на
член 3.
Според Съда разследването, разпоредено от прокуратурата, е било с тесен обхват. Почти всички доказателства, които са събрани, са били от администрацията на затвора. Свидетелите на жалбоподателя не са били разпитани. Не са били разпитани и други затворници, които са били очевидци. Тесният обхват на разследването не е дал възможност за проверка на пропорционалността на мярката. Поради това то е било
неефективно в нарушение на процесуалния аспект на член 3.
ЕСПЧ намира и нарушение на член 8 от Конвенцията поради системния контрол на кореспонденцията на жалбоподателя с Български хелзинкски комитет, осъществяван по силата на член 33 от стария Закона за изпълнението на наказанията. Общата оторизация, която законът дава, отваря път към произволна намеса в неговия личен живот.
ФАКТИТЕ
Жалбоподателят изтърпява осемнадесетгодишна присъда лишаване от свобода. На 23 май 2003 г. той е преместен в затвора във Варна. Периода между октомври 2008 г. и юни 2009 г. той прекарва в затвора Враца.
През 1989 г. жалбоподателят е получава фрактура на дясната ръка. След инцидента способността му да движи дясната си ръка е значително намалена. През май 2008 г. е направена операция на ръката му заради възникнало усложнение. Жалбоподателят страда също от дископатия, гастрит, дуоденит, болка в кръста и често губи съзнание.
Между 20 февруари и 24 април 2007 г., той е приет в психиатричното отделение на болницата към затвора в Ловеч. Констатацията на неговия лекар е, че психическото му състояние се характеризира с поведенчески разстройства под формата на агресивни реакции и склонност към самонараняване.
Жалбоподателят посочва, че след многобройните му жалби до администрацията на затвора по повод условията в затвора и влошаването на здравословното му състояние, надзорните органи започнали да проявяват враждебно отношение към него. Между 21 декември 2007 г. и 9 Април 2008 г. той е поставен за 14 дни в изолация за наказание за неподчинение на затворническата администрация.
През април 2008 г. жалбоподателят започва гладна стачка в знак на протест срещу лошите битови условия в затвора във Варна. На 29 април 2008 г. той поисква среща с окръжния прокурор по надзора, отговорен за въпросната пенитенциарна институция, като заявява, че е готов да се самонарани. Същия ден няколко надзиратели обездвижват жалбоподателя в лежаща поза върху леглото му. Китките и глезените му
са закопчани с белезници към металната част на леглото по такъв начин, че тялото му образува кръст.
На следващия ден жалбоподателят се оплаква от силни болки в дясната ръка, гърба и десния крак и поисква да бъде прегледан от лекар. Моли надзирателите да го освободят от леглото и подписва декларация, с която се отказва от намерението си за самонараняване. Молбите му остават без отзвук: надзирателите му обясняват, че служителите на затвора, които могат да разпоредят освобождаването му от леглото, ще отсъстват по време на празничните дни в началото на май месец.
На 1 май 2008 г. жалбоподателят е прегледан от лекар, който го инжектира с лекарство. Надзирателите свалят белезниците на жалбоподателя единствено по време на медицинския преглед. След това той отново е заключен за леглото.
Жалбоподателят остава обездвижен с белезници за леглото си през следващите шест дни. Три пъти на ден белезниците са сваляни за двадесет до тридесет минути – за хранене и ползване на тоалетната. Освободен е от леглото на 7 май 2008 - първия работен ден от месеца.
След освобождаването си жалбоподателят подава жалба до прокуратурата, но тя отказва да образува досъдебно производство. Постановленията за отказ са потвърдени пред по-горните инстанции.
През 2008 г. и 2009 г. затворническата администрация отваря няколко писма до Български хелзинкски комитет, който го представлява в производството пред прокуратурата и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Писмата са подпечатани с печата на затвора във Варна, а две от тях са придружени от писмени
бележки на администрацията.
С решението ЕСПЧ присъжда 12 000 евро за неимуществени вреди на жалбоподателя и 4 000 евро разноски на неговия процесуален представител – Български хелзинкски комитет.
Източник: БХК , 17 декември 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 август 2024 г.
Във Велико Търново проведоха информационна акция за Международния ден на трафика на хора
По повод 30 юли – Международен ден за борба с трафика на хора, в парк „Марно поле“ във Велико Търново се проведе информационна
31 юли 2024 г.
„Просто плувай“ или терапевтичната сила на водата
В желанието ни да включим в работата си допълнителни терапии, които да облекчат състоянията на децата и младите хора, за които
22 юли 2024 г.
SOS Детски селища България с нова социална услуга в Русе – Кризисен център за непридружени деца
На 19 юли между Община и Русе и сдружение SOS Детски селища България беше сключен договор за предоставянето за управление на
