Колко е важно да бъдеш финансово грамотен
12 януари 2015 г.
"Мобилните телефони актив или пасив са?" Въпросът на Ивайло Пеев хвърля в лек смут десетокласниците от А клас на софийското 108-мо СОУ. Скоро обаче дискусията в класната стая се връща, учениците коментират месечните си сметки, обсъждат бюджетите си и попълват следващата графа в баланса. Те вече са минали темите за спестяване и разумно харчене и днес се занимават със създаването на бюджет. Но не просто на теория, а през реални казуси и лични примери, които срещат в ежедневието си. Трябва да изберат например дали да си купят сега рокля за 300 лв., или да си разпределят парите във времето.
Часът е част от проекта "Знания, които променят живота", който "Джуниър ачийвмънт България" организираха в края на миналата година в партньорство с "МетЛайф България" и с финансовата подкрепа на фондация "МетЛайф". Идеята му беше да повиши финансовата грамотност на младите хора, така че те да придобият практически умения за управление на финансовите средства и да могат да взимат адекватни решения в бъдеще.
В продължение на няколко седмици ученици от четири училища от София и региона обсъждаха с доброволци - практици от "МетЛайф", теми от програмите на "Джуниър ачийвмънт", като например какво са приходи и разходи, как да изберат правилната инвестиция, кои са рисковете при теглене на кредит, какво да правят, когато са на "нула" и как да си направят финансов план. Всичко това беше под формата на "учене чрез правене" - дискусии по време на всеки урок, състезания, а накрая и финансов лагер. И с една изключително важна крайна цел - да подобри тези знания и умения, които помагат на учениците да взимат съзнателни и информирани решения за личните си финанси и така да се справят по-добре в живота.
Колко имаш по финанси?
Това, че на голяма част от хората в България им липсва добра финансова грамотност си личи непрекъснато. По големия брой необслужвани бързи кредити, по влизането в капана на неадекватно високи лихви, по необмислените покупки, по незнанието къде отиват парите за пенсии, по отсъствието на култура за застраховане. Едва ли са много българите например, които могат да си обяснят причините за злочестата съдба на Корпоративна търговска банка и които знаят как да се предпазят от подобни ситуации. Основата на тази липса на информация идва на първо място от семейството, но в голяма степен и от училището - младите хора, които излизат на пазара на труда, нямат представа от базови финансови знания и не умеят да взимат адекватни решения. Последиците са както за личните финанси и качеството на живот на всеки един човек, така и за развитието на икономиката на страната въобще.
"Липсата на финансова грамотност я виждаме в реакцията на обществото по отношение на това какво се случва във финансовата сфера", категоричен е Венцислав Арнаудов, мениджър "Човешки ресурси" в "МетЛайф България". Той допълва, че добре образованите хора имат по-високи изисквания към финансовите организации, които в крайна сметка подобряват самите институции. Ясна е и ползата за бизнеса - при всички случаи той би оперирал в по-продуктивна среда, ако хората разбират повече от финансови дела, смята още Арнаудов.
И разказва, че целевата група на проекта са били учениците в такива училища, където няма подобни занимания или пък са в райони, в които средата и семейството често не могат да предаде адекватни финансови умения на децата. "Бихме искали да видим ефекта от тези познания и в самите семейства и общности", споделя Венцислав Арнаудов. "Искаме да подкрепим училищата във финансовата грамотност и предимно уменията за живот. Защото това не е само тяхна роля, а най-вече на семействата, както и на организации като нашата", коментира и изпълнителният директор на "МетЛайф България" Евгени Бенбасат.
Организаторите на проекта избират малко на брой училища, за да могат да обърнат внимание на всеки ученик. "Ако още утре тези млади хора започнат да взимат по-добри решения, те наистина могат да променят живота си", смята Светослава Стоянова, мениджър "Маркетинг и продажби" в "Джуниър ачийвмънт България". И дава пример с играта "Избери своя живот", с която е започвал всеки урок - учениците е трябвало да вземат едно финансово решение, а в края на часа да си зададат отново същия въпрос и да помислят дали са подходили разумно към него в началото. В немалка част от случаите се оказва, че десетокласниците променят мнението си на базата на това, което са чули по време на урока.
Резултатите от проекта се виждат и от входящите и изходящите тестове, които учениците попълват - докато в началото на проекта успеваемостта е под 50%, в края му тя се вдига на 70%. Най-същественият ефект обаче идва от личния пример на хората от практиката, които изнасят уроците. "Доброволците повлияха изключително вдъхновяващо на децата", казва Светослава Стоянова и допълва, че те са били пример за учениците за това какви могат да бъдат самите те след пет или след десет години. Хората от бизнеса успяват да грабнат и да задържат вниманието на десетокласниците през целия час - благодарение на много лични разкази от професионалната си работа и от живота си, както и с кариерни съвети. Това се забелязва и от учителите, участвали в проекта.
Преподавателят в 108-мо СОУ "Никола Беловеждов" Ели Руменова споделя, че при всяка възможност в училището и на училищните лагери се канят ментори и хора от практиката, защото учениците се впечатляват от тях, копират поведение и личният пример им е полезен. "Нашето училищно образование все още е откъснато от практиката - едно си говорим на теория, а друго се случва", въздъхва Ели Руменова. Често подобни инициативи на неправителствени организации са единствените, които се опитват да доближат закостенялата образователна система до реалния живот. Такива проекти разчупват "тотално традиционния модел на българското образование", съгласна е и Цветомира Георгиева, преподавател в 117-то СОУ "Св. Кирил и Методий" в Бухово.
"Не мисля, че образователната система в България изобщо предоставя адекватни знания, особено по отношение на финанси", коментира и Ивайло Пеев, директор "Корпоративни решения" в "МетЛайф" и един от доброволците в проекта. По време на уроците той е срещнал много будни и интелигентни деца, които имат ясно усещане какво правят в час, но на които им липсва връзката между реалните нужди на бизнеса и преподаваната материя в училище. Пеев е категоричен, че въвеждането на дори само един специализиран час на седмица, в който информацията да се представя през реални казуси и ситуации от ежедневието, ще се усети осезаемо.
Как тези теми да влязат в училищата
А как обучението по финансова грамотност може да стане масова практика в българските училища? С много структурирани и осигурени с ресурс усилия, смята Венцислав Арнаудов. "Начинът, по който учебните програми се създават, е въпрос на решение. Ако се реши, че тези познания са такива, които могат да повлияят нечий живот, това би било стъпка в тази посока", допълва той. За учителите решението е в изрично включване на финансовата грамотност и предприемачеството като част от задължителната учебна програма за всички класове. В момента те се преподават по-скоро в свободно избираемите предмети или пък само в профилираните паралелки и така не достигат до всички ученици. Често зависи и от директора на училището дали ще одобри и намери място и време за такива часове.
Другият ключов момент е как точно се представя финансовата информация. Ако е само под формата на термини и зазубряне на икономически теории, ефектът за развитието на младите хора ще клони към нула. Учениците трябва да усетят как точно тези знания влияят на собствения им живот. Или както дава пример Венцислав Арнаудов, "искам да отида през лятото на море" да престане да бъде просто изречение, а да се преведе на езика на финансовата грамотност. Ако тези умения не се представят адекватно в училище и в семейството, единственият вариант остава да дойдат на принципа проба - грешка.
"Противно на това, което се говори - че учениците нямат мотивация, когато им се предложи възможност да се изявяват, те участват", забелязала е Ели Руменова. Тя допълва, че им е интересно да развиват умения лично за себе си, като това да се изказват пред публика, важно им е да стават уверени и да придобиват опит. Да научат например как да започнат някакъв малък бизнес и да го направят успешен. Обичат да се занимават с упражнения, практически дейности и проучвания.
Затова в 108-мо СОУ организират иновационни лагери, проекти по бизнес етика и седмица на предприемачеството, в която дават воля на всеки учител и ученик да представят проекти, каквито сами си изберат. Колко успешни са тези занимания се вижда от многобройното участие на учениците - дори тогава, когато часовете са само пожелателни. "Идеите на учениците трябва да се насърчават", смята Ели Руменова и допълва: "25 години се мъчим да правим пазарна икономика, а всъщност учениците, които излизат от училищата, трябва да я правят, а нямат никакво понятие."
Часът е част от проекта "Знания, които променят живота", който "Джуниър ачийвмънт България" организираха в края на миналата година в партньорство с "МетЛайф България" и с финансовата подкрепа на фондация "МетЛайф". Идеята му беше да повиши финансовата грамотност на младите хора, така че те да придобият практически умения за управление на финансовите средства и да могат да взимат адекватни решения в бъдеще.
В продължение на няколко седмици ученици от четири училища от София и региона обсъждаха с доброволци - практици от "МетЛайф", теми от програмите на "Джуниър ачийвмънт", като например какво са приходи и разходи, как да изберат правилната инвестиция, кои са рисковете при теглене на кредит, какво да правят, когато са на "нула" и как да си направят финансов план. Всичко това беше под формата на "учене чрез правене" - дискусии по време на всеки урок, състезания, а накрая и финансов лагер. И с една изключително важна крайна цел - да подобри тези знания и умения, които помагат на учениците да взимат съзнателни и информирани решения за личните си финанси и така да се справят по-добре в живота.
Колко имаш по финанси?
Това, че на голяма част от хората в България им липсва добра финансова грамотност си личи непрекъснато. По големия брой необслужвани бързи кредити, по влизането в капана на неадекватно високи лихви, по необмислените покупки, по незнанието къде отиват парите за пенсии, по отсъствието на култура за застраховане. Едва ли са много българите например, които могат да си обяснят причините за злочестата съдба на Корпоративна търговска банка и които знаят как да се предпазят от подобни ситуации. Основата на тази липса на информация идва на първо място от семейството, но в голяма степен и от училището - младите хора, които излизат на пазара на труда, нямат представа от базови финансови знания и не умеят да взимат адекватни решения. Последиците са както за личните финанси и качеството на живот на всеки един човек, така и за развитието на икономиката на страната въобще.
"Липсата на финансова грамотност я виждаме в реакцията на обществото по отношение на това какво се случва във финансовата сфера", категоричен е Венцислав Арнаудов, мениджър "Човешки ресурси" в "МетЛайф България". Той допълва, че добре образованите хора имат по-високи изисквания към финансовите организации, които в крайна сметка подобряват самите институции. Ясна е и ползата за бизнеса - при всички случаи той би оперирал в по-продуктивна среда, ако хората разбират повече от финансови дела, смята още Арнаудов.
И разказва, че целевата група на проекта са били учениците в такива училища, където няма подобни занимания или пък са в райони, в които средата и семейството често не могат да предаде адекватни финансови умения на децата. "Бихме искали да видим ефекта от тези познания и в самите семейства и общности", споделя Венцислав Арнаудов. "Искаме да подкрепим училищата във финансовата грамотност и предимно уменията за живот. Защото това не е само тяхна роля, а най-вече на семействата, както и на организации като нашата", коментира и изпълнителният директор на "МетЛайф България" Евгени Бенбасат.
Организаторите на проекта избират малко на брой училища, за да могат да обърнат внимание на всеки ученик. "Ако още утре тези млади хора започнат да взимат по-добри решения, те наистина могат да променят живота си", смята Светослава Стоянова, мениджър "Маркетинг и продажби" в "Джуниър ачийвмънт България". И дава пример с играта "Избери своя живот", с която е започвал всеки урок - учениците е трябвало да вземат едно финансово решение, а в края на часа да си зададат отново същия въпрос и да помислят дали са подходили разумно към него в началото. В немалка част от случаите се оказва, че десетокласниците променят мнението си на базата на това, което са чули по време на урока.
Резултатите от проекта се виждат и от входящите и изходящите тестове, които учениците попълват - докато в началото на проекта успеваемостта е под 50%, в края му тя се вдига на 70%. Най-същественият ефект обаче идва от личния пример на хората от практиката, които изнасят уроците. "Доброволците повлияха изключително вдъхновяващо на децата", казва Светослава Стоянова и допълва, че те са били пример за учениците за това какви могат да бъдат самите те след пет или след десет години. Хората от бизнеса успяват да грабнат и да задържат вниманието на десетокласниците през целия час - благодарение на много лични разкази от професионалната си работа и от живота си, както и с кариерни съвети. Това се забелязва и от учителите, участвали в проекта.
Преподавателят в 108-мо СОУ "Никола Беловеждов" Ели Руменова споделя, че при всяка възможност в училището и на училищните лагери се канят ментори и хора от практиката, защото учениците се впечатляват от тях, копират поведение и личният пример им е полезен. "Нашето училищно образование все още е откъснато от практиката - едно си говорим на теория, а друго се случва", въздъхва Ели Руменова. Често подобни инициативи на неправителствени организации са единствените, които се опитват да доближат закостенялата образователна система до реалния живот. Такива проекти разчупват "тотално традиционния модел на българското образование", съгласна е и Цветомира Георгиева, преподавател в 117-то СОУ "Св. Кирил и Методий" в Бухово.
"Не мисля, че образователната система в България изобщо предоставя адекватни знания, особено по отношение на финанси", коментира и Ивайло Пеев, директор "Корпоративни решения" в "МетЛайф" и един от доброволците в проекта. По време на уроците той е срещнал много будни и интелигентни деца, които имат ясно усещане какво правят в час, но на които им липсва връзката между реалните нужди на бизнеса и преподаваната материя в училище. Пеев е категоричен, че въвеждането на дори само един специализиран час на седмица, в който информацията да се представя през реални казуси и ситуации от ежедневието, ще се усети осезаемо.
Как тези теми да влязат в училищата
А как обучението по финансова грамотност може да стане масова практика в българските училища? С много структурирани и осигурени с ресурс усилия, смята Венцислав Арнаудов. "Начинът, по който учебните програми се създават, е въпрос на решение. Ако се реши, че тези познания са такива, които могат да повлияят нечий живот, това би било стъпка в тази посока", допълва той. За учителите решението е в изрично включване на финансовата грамотност и предприемачеството като част от задължителната учебна програма за всички класове. В момента те се преподават по-скоро в свободно избираемите предмети или пък само в профилираните паралелки и така не достигат до всички ученици. Често зависи и от директора на училището дали ще одобри и намери място и време за такива часове.
Другият ключов момент е как точно се представя финансовата информация. Ако е само под формата на термини и зазубряне на икономически теории, ефектът за развитието на младите хора ще клони към нула. Учениците трябва да усетят как точно тези знания влияят на собствения им живот. Или както дава пример Венцислав Арнаудов, "искам да отида през лятото на море" да престане да бъде просто изречение, а да се преведе на езика на финансовата грамотност. Ако тези умения не се представят адекватно в училище и в семейството, единственият вариант остава да дойдат на принципа проба - грешка.
"Противно на това, което се говори - че учениците нямат мотивация, когато им се предложи възможност да се изявяват, те участват", забелязала е Ели Руменова. Тя допълва, че им е интересно да развиват умения лично за себе си, като това да се изказват пред публика, важно им е да стават уверени и да придобиват опит. Да научат например как да започнат някакъв малък бизнес и да го направят успешен. Обичат да се занимават с упражнения, практически дейности и проучвания.
Затова в 108-мо СОУ организират иновационни лагери, проекти по бизнес етика и седмица на предприемачеството, в която дават воля на всеки учител и ученик да представят проекти, каквито сами си изберат. Колко успешни са тези занимания се вижда от многобройното участие на учениците - дори тогава, когато часовете са само пожелателни. "Идеите на учениците трябва да се насърчават", смята Ели Руменова и допълва: "25 години се мъчим да правим пазарна икономика, а всъщност учениците, които излизат от училищата, трябва да я правят, а нямат никакво понятие."
Автор: Люба Йорданова
Източник: Кариери , 09 януари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
31 юли 2024 г.
Заключително събитие за разпространение на информация по проект „Музикален Балкански влак за мир“
На 30 юли 2024 г. в Пазарджик партньорите от България организираха заключително събитие за разпространение на резултатите
24 юли 2024 г.
Покана за младежки лагер в с. Мраченик 2 - 24 септември 2024 г.
От името на фондация „Смокиня" бихме искали да ви уведомим, че през периода 2-24 септември 2024 г. ще проведем младежки лагер в
22 юли 2024 г.
Започна програмата „Забавно лято, грижовна есен“ за 10-а година в тютюнопроизводителните региони на България
Програмата на Фондация BCause за подкрепа на местните общности в отдалечени тютюнопроизводителни райони, която се осъществява с
