Представители на НПО сектора и държавните институции обсъдиха промените в ЗЮЛНЦ

14 януари 2015 г.

Историята

През ноември 2014 г. Министерство на правосъдието публикува на сайта си проект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Според промените за първи път трябва да се създаде Съвет за развитие на гражданското обществото, който да включва равен брой представители на третия сектор и държавните институции.
Друг съществен момент от проекта за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ е създаването на Фонд за подкрепа развитието на гражданските организации. Предвижда се отпускането на средства да става на конкурсен принцип. Сред предложенията за промени е опростяването на процедурите по вписване и отчитане на НПО в Централния регистър към Министерството на правосъдието.

„Тази година се навършват 15 години от приемането на ЗЮЛНЦ и идва моментът, в който ситуацията за гражданския сектор трябва да се промени", това заяви Любен Панов от Български център за нестопанско право (БЦНП) при откриването на публична дискусия, посветена на промените в закона. След публикуването на проекта за изменение и допълнение на ЗЮЛНЦ БЦНП бързо се свърза с представители на държавните институции и седмица по-късно вече има среща с двама вицепремиери. „Това е положителна реакция и за мен тази дискусия поставя началото на сериозен дебат по темата", коментира Панов.

Нуждата

„Удължихме срока за приемане на предложения до края на февруари и ако трябва, ще го направим още веднъж, за да чуем още повече мнения", заяви Христо Иванов, министър на правосъдието. „Колкото повече едно управление може да отдава власт, толкова по-дълго то ще бъде на власт. Държавата има нужда да използва ресурсите на гражданския сектор, за да осигурява социални услуги, за да навлезе в някои по-деликатни теми, както и за правенето на политики", добави още той. Според него негативни коментари за промените ще има, точно както има и негативни мнения за НПО сектора, но организациите биха могли да се легитимират пред обществото, като се опитат да бъдат прозрачни.

В този контекст д-р Атанас Славов, съветник в кабинета на министъра на правосъдието, маркира някои от основните предизвикателства, с които държавата и третият сектор предстои да се справят. „Трябва да бъдат прокарани ясни принципи и процедури за избиране на представители на НПО в Съвета, а не „удобни организации". Трябва да бъде предотвратен всеки конфликт на интереси, работата на двете нови структури да бъде прозрачна и публична", заяви той.

Партньорството

"ЗЮЛНЦ е резултат от партньорство между държавата и гражданските органзиации. Не съм привърженик на догматичните схващания за много ясната демаркационна линия между гражданско общество и политическа държава", коментира д-р Славов. Той посочи, че инициативата и предложенията за промени са дошли от самите НПО още през 2013 г. и 2014 г., когато Министерството на правосъдието е сформирало работни групи, с участието на неправителствени организации. Същите предложения са заложени и в един от основните документи за политика на държавата спрямо третия сектор – Стратегията за развитие на гражданските органзиации. „Тук не става дума за инициатива на изпълнителната власт. По никакъв начин не се опитваме да се намесим в сферата на гражданската свобода", обясни д-р Славов. Според него и Съветът и Фондът биха функционирали на базата на представителството на гражданските организации.

Вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев се включи в дискусията, като направи три концептуални маркера: „Минахме през фазата на просвещението, когато събирахме знание и опит. Минахме и през фазата на осъзнаването,но по-важно е в каква фаза се намираме сега?" Според него ролята на третия сектор е да поправя дефектите на демокрацията. „Ужасно ми липсва по-силна роля на НПО сектора по отношение на производството на политики, които да бъдат „кроени" заедно с държавните институции", добави той.

Примерът на Естония

В дискусията взе участие и Марис Йогева, изпълнителен директор на Мрежа на естонските неправителствени организации. В Естония функционира Съвет, сформиран от правителството и неправителствени организации, в който поне 50% от представителите са от НПО сектора. Според дамата от изключително значение е при подобно партньорство да има високо равнище на представителност и от двете страни. Цялата презентация на Марис Йогева можете да намерите в секция библиотека на www.ngobg.info

Предложенията

В залата имаше представители на над 100 НПО, които много активно дискутираха предвидените промени. Първата тема, която участниците имаха възможността да обсъдят, бе „Създаването на съвет за гражданско общество". На няколко пъти в залата се чу мнението, че липсва национална мрежа, която да обединява всички неправителствени организации в България. Някои споделиха своите опасения, че съществува риск не всички организации да бъдат представени в Съвета, особено по-малките местни НПО. В този контекст беше изказването и на Георги Богданов от Национална мрежа за децата, който призова всички мрежови организации да стигнат до всеки свой член, дори в най-малките населени места.

Друг оспорван въпрос бе как да бъде избран състава на Съвета за развитие на гражданските организации. Някои от участниците предложиха да бъдат включени държавни институции, бизнес и медии, и разбира се, представители на НПО. „Да се избират личности, а не организации", предложи пък Евгения Волен от Тръста за социална алтернатива.

Присъстващите представители на НПО се обединиха около идеята, че за да бъде създаден, Фондът трябва да се изясни откъде и как идват средствата в него. Също така, бе предложено за функционирането на Фонда да не се създава отделна администрация, а отделената сума да бъде дадена за управление на външен оператор, избран с конкурс, подобно на българо-швейцарската програма за сътрудничество или програмата за подкрепа на НПО по ФМ на ЕИП. Сред хората, които се включиха в дискусията с конкретни предложения, бе Алексей Христов от Американска фондация за България: „Редно е да се предвидят специални вноски за Фонда, които да бъдат дългосрочно планирани и гарантирани от държавата. Половината от тези вноски биха могли да формират т.нар. „вечен капитал" (endowment), който да се управлява и инвестира разумно, подобно на пенсионните фондове. Парите могат да идват още от благотворителни лотарии или като процент от печалбата на държавни предприятия.

Дискусията около съдбата на Централния регистър се съсредоточи около това, регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел да бъде преместена в Агенцията по вписванията. Някои от присъстващите предложиха преразглеждане на статута на организациите в частна полза и въобще необходимостта от такова деление.

Българският център за нестопанско право пое отговорност да систематизира и обобщи направените предложения по време на дискусията и да ги изпрати до Министерство на правосъдието. Организаторите на публичната дискусия призоваха всички, които все още на са качили своето официално становище на www.strategy.bg, да го направят. До тогава можете да давате своите мнения и предложения по 4 основни теми на платформата за свободно гражданско участие www.glasatni.bg.

Материалът е подготвен в рамките на проект „Къщата на гражданското общество – общност за развитие" (BG05/576), изпълняван от БЦНП и Фондация ПроИнфо. Проектът „Къщата на гражданското общество – общност за развитие" (BG05/576) се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009–2014 г., приоритет Насърчаване на повишаването на капацитета на НПО и развитието на благоприятстваща среда за работа на неправителствения сектор – www.ngogrants.bg