Духът на времето, в което живеем
15 януари 2015 г.
С публикацията "Грешка в системата или система от грешки", започнахме да представяме различни гледни точки за случващото се в МВР. Започнахме, един процес на отваряне и споделяне - разбиране, което все още не се споделя от самото МВР. В следващите няколко публикации ще представим споделени преживявания на представители от НПО, синдикални и професионални организации, в процеса на реализиране на проект "Професионалният стрес: най-голямото предизвикателство за достойните условия на труд". Проект, който в началото бе ориентиран към служителите в МВР и се превърна в нещо повече - превърна се в споделена потребност от реформа в МВР и промяна на услугата "сигурност", която институцията доставя на гражданите. Превърна се в амбициозна цел, която си поставихме и която се надяваме да постигнем заедно.(бел. ред.)
Книгите са като хората,които ги създават. Те имат своя съдба и живот сред читателите, за които са сътворени. Всички събития в този живот са огледален образ на мислите ни. Животът ни е точно такъв, какъвто си го представяме,искаме и създаваме.
В близко бъдеще "сигурността „ ще бъде най-дискутираната тема. Защо? Защото интуитивното ми усещане подсказва, че устоите на сигурността - вътрешна ивъншна, все повече се подкопават. Ще цитирам една мисъл на Джоузеф С. Най: "Сигурността е като кислорода - не я забелязваш, докато не започнеш да я губиш. Ала тогава вече ти не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея".
„Да учиш, означава да се променяш"
В процеса на личната ми професионална и синдикална изява научих доста неща, както за себе си, така и за околните и продължавам да уча. Докоснах се до много истини и гледни точки, до проблемите, болките, стремежите, до егоизма, алчността,лицемерието, намерило израз в професионалните ни среди. И стигнах до извод какъв не трябва да бъда. Задавах си множество въпроси кое стои в основата на конфликта между хората, независимо дали са облечени във власт.
Мисля че, това са човешките желания намерили израз, чрез формите на интересите. А желанията са продукт на ценностната система, заложена във всеки човек в процес на възпитание, учение и осъзнаване на представите за добро и зло. Доброто и злото са само показателиза мястото, до което всякочовешко същество е достигнало в процеса на своето духовно, интелектуално и професионално развитие. „Доброто и злото имат свойството да заразяват с примера си" и в крайна сметка стремеж и копнеж за всеки е да бъде щастлив. Това, което правим всекидневно определя нашата реална стойност.
Всички ние живеем в бурно,безнравствено време, в напрежение, стрес, недоволство изразено чрез съпротива, криза в отношенията, безправие и безперспектива. При наличието на закони живеем в безаконие. Погазваме не само християнските ценности, но и европейските въплатени в Харта и Директиви, Конвенции. Кой генерира и толерира този процес? Как това ни се отразява и в каква посока ни променя? Не сме ли ние хората, които смедопуснали това да ни се случва? При наличието на Концепция и Стратегия за национална сигурност, живеем в несигурност. Какви са критериите за сигурност в България и кой ги съблюдава? Живеят ли гражданите в правова държава? Има ли Конституцията върховенство и законът издигнат ли е на пиедестал? Важат ли законите в еднаква степен за всички български граждани? Как функционират държавните институции и не е ли застрашена държавността? Поставени ли са корупцията, организираната и битовата престъпност в поносими за обществото граници? Гарантирани ли са конституционните права и свободи на българските граждани? Какъв е жизнения ни стандарт и качеството на живот? Какво става и какво се случва в държавата в която живеем, служим, отглеждаме децата си? Какви ще бъдат те утрешния ден и какво ще им обясним?
Бъдещето е обвито в мистична мъгла, която плаши с неизвестността си, но идва и слънчев лъч надежда. Ние днес създаваме утрешния ден. Дали можем да бъдем далновидни дали можем да направим нещо, за да бъде бъдещето на децата нисветло, сигурно и спокойно.
Отговорът е Можем!
„Времето ражда нов ред"
Всички ние смеобединени около идеята, която отразява основното желание на служителите от МВР.
1. Поставяне на обективна и точна диагноза, с цел подрежданена сектор„Сигурност", чрез нормативна уредба.
2. Реформиране на системата, като се даде възможност на обществото да участва в този процес, защото гражданите са потребителите на услугата „сигурност". Сигурността е базисна човешка потребност и е необходимо всички ние да се обединим.
3. Институционализиране на механизмите за гражданскоучастие, чрез публично обсъждане на проблемите и вземане на решения за политиките на МВР и услугата„сигурност".
4. Създаване на функциониращ обществено-консултативен съвет с представители на: държавни институции, Синдикати в МВР и сродни неправителствени организации.
Затова апелираме за обединяване на усилията и единодействие на държавата, синдикатите, гражданското общество, за постигане на синергичен ефект в работата за осигуряване на гражданската сигурност в Република България.
Всички заедно можем да разгърнем безценния ресурс, на който сме носители. Това е доброто заложено в нас. Съзнаването на възможността да творим добро бележи силата във взаимоотношенията ни. „Светът се премества пред тези,които знаят на къде отиват."
Поднасям искрена Благодарност къмпрекрасния мениджърски екип по проекта и към представителите на СФСМВР, защото идеите, които генерират са в съзвучие с моята душа. Благодарност поднасям и от името на Синдикат на служителите в затворите в България/ССЗБ/, благодарение на който се докоснахдо едни прекрасни хора с висок морал и стабилна ценностна система, отговорни, съвестни с готовност да помагат, лоялни към държавата и обществото. Служители които изковават със знания, опит имъдрост визията на МВР. Благодарност поднасям и към неправителствените организации, имащи отношение към проблемите по вътрешен ред и сигурност, чрез направените от тях проучвания и експертизи за състоянието на сигурността в България.
Радослав Мартинчев
Член на УС на Синдикат на служителите в затворите в България
Книгите са като хората,които ги създават. Те имат своя съдба и живот сред читателите, за които са сътворени. Всички събития в този живот са огледален образ на мислите ни. Животът ни е точно такъв, какъвто си го представяме,искаме и създаваме.
В близко бъдеще "сигурността „ ще бъде най-дискутираната тема. Защо? Защото интуитивното ми усещане подсказва, че устоите на сигурността - вътрешна ивъншна, все повече се подкопават. Ще цитирам една мисъл на Джоузеф С. Най: "Сигурността е като кислорода - не я забелязваш, докато не започнеш да я губиш. Ала тогава вече ти не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея".
„Да учиш, означава да се променяш"
В процеса на личната ми професионална и синдикална изява научих доста неща, както за себе си, така и за околните и продължавам да уча. Докоснах се до много истини и гледни точки, до проблемите, болките, стремежите, до егоизма, алчността,лицемерието, намерило израз в професионалните ни среди. И стигнах до извод какъв не трябва да бъда. Задавах си множество въпроси кое стои в основата на конфликта между хората, независимо дали са облечени във власт.
Мисля че, това са човешките желания намерили израз, чрез формите на интересите. А желанията са продукт на ценностната система, заложена във всеки човек в процес на възпитание, учение и осъзнаване на представите за добро и зло. Доброто и злото са само показателиза мястото, до което всякочовешко същество е достигнало в процеса на своето духовно, интелектуално и професионално развитие. „Доброто и злото имат свойството да заразяват с примера си" и в крайна сметка стремеж и копнеж за всеки е да бъде щастлив. Това, което правим всекидневно определя нашата реална стойност.
Всички ние живеем в бурно,безнравствено време, в напрежение, стрес, недоволство изразено чрез съпротива, криза в отношенията, безправие и безперспектива. При наличието на закони живеем в безаконие. Погазваме не само християнските ценности, но и европейските въплатени в Харта и Директиви, Конвенции. Кой генерира и толерира този процес? Как това ни се отразява и в каква посока ни променя? Не сме ли ние хората, които смедопуснали това да ни се случва? При наличието на Концепция и Стратегия за национална сигурност, живеем в несигурност. Какви са критериите за сигурност в България и кой ги съблюдава? Живеят ли гражданите в правова държава? Има ли Конституцията върховенство и законът издигнат ли е на пиедестал? Важат ли законите в еднаква степен за всички български граждани? Как функционират държавните институции и не е ли застрашена държавността? Поставени ли са корупцията, организираната и битовата престъпност в поносими за обществото граници? Гарантирани ли са конституционните права и свободи на българските граждани? Какъв е жизнения ни стандарт и качеството на живот? Какво става и какво се случва в държавата в която живеем, служим, отглеждаме децата си? Какви ще бъдат те утрешния ден и какво ще им обясним?
Бъдещето е обвито в мистична мъгла, която плаши с неизвестността си, но идва и слънчев лъч надежда. Ние днес създаваме утрешния ден. Дали можем да бъдем далновидни дали можем да направим нещо, за да бъде бъдещето на децата нисветло, сигурно и спокойно.
Отговорът е Можем!
„Времето ражда нов ред"
Всички ние смеобединени около идеята, която отразява основното желание на служителите от МВР.
1. Поставяне на обективна и точна диагноза, с цел подрежданена сектор„Сигурност", чрез нормативна уредба.
2. Реформиране на системата, като се даде възможност на обществото да участва в този процес, защото гражданите са потребителите на услугата „сигурност". Сигурността е базисна човешка потребност и е необходимо всички ние да се обединим.
3. Институционализиране на механизмите за гражданскоучастие, чрез публично обсъждане на проблемите и вземане на решения за политиките на МВР и услугата„сигурност".
4. Създаване на функциониращ обществено-консултативен съвет с представители на: държавни институции, Синдикати в МВР и сродни неправителствени организации.
Затова апелираме за обединяване на усилията и единодействие на държавата, синдикатите, гражданското общество, за постигане на синергичен ефект в работата за осигуряване на гражданската сигурност в Република България.
Всички заедно можем да разгърнем безценния ресурс, на който сме носители. Това е доброто заложено в нас. Съзнаването на възможността да творим добро бележи силата във взаимоотношенията ни. „Светът се премества пред тези,които знаят на къде отиват."
Поднасям искрена Благодарност къмпрекрасния мениджърски екип по проекта и към представителите на СФСМВР, защото идеите, които генерират са в съзвучие с моята душа. Благодарност поднасям и от името на Синдикат на служителите в затворите в България/ССЗБ/, благодарение на който се докоснахдо едни прекрасни хора с висок морал и стабилна ценностна система, отговорни, съвестни с готовност да помагат, лоялни към държавата и обществото. Служители които изковават със знания, опит имъдрост визията на МВР. Благодарност поднасям и към неправителствените организации, имащи отношение към проблемите по вътрешен ред и сигурност, чрез направените от тях проучвания и експертизи за състоянието на сигурността в България.
Радослав Мартинчев
Член на УС на Синдикат на служителите в затворите в България
Facebook
TwetterСходни публикации
25 август 2023 г.
EIT Food Challenge Lab 2023 България - отворено за кандидатстване!
На 12-14 октомври 2023 г. Регионална агенция за предприемачество и иновации - Варна (РАПИВ) организира в сътрудничество с
01 юни 2021 г.
Виртуалната конференция на Българска асоциация за управление на хора стартира утре
Пролетната конференция на Българска асоциация за управление на хора ще се проведе в дните от 2 до 4 юни 2021 г. Темата на
02 октомври 2018 г.
Покана за участие в Есенната конференция на Българска асоциация за управление на хора
Споделени практики, иновативни подходи и не/очаквани предизвикателства, свързани с дигитализацията на бизнеса и HR функцията –
