Хора с увреждания настояват ТЕЛК-овете да бъдат закрити
20 януари 2015 г.
Хората с увреждания настояват т. нар. ТЕЛК-ове да бъдат закрити. Така те подкрепиха идеята на здравния министър, лансирана преди дни, освидетелстването на пациенти да се прави от лекари с лиценз.
Според "Център за независим живот", организация на хора с увреждания, ТЕЛК-овете са ненужни структури, които генерират корупция. Аргументът им е, че увреждането е социален, а не здравен проблем, и в този смисъл ТЕЛК-овете пречат, а не помагат на хората.
Митко, Нина и Капка живеят и работят въпреки ТЕЛК. За лекарите и тримата са 100 процента негодни за труд. А те всеки ден доказват безсмислието, архаичността, бумащината и чиновническото бездушие на системата ТЕЛК. Митко чупи врата си преди 20 години – оттогава е прикован в количка. Това обаче не му пречи на сто процента да е корифей в работата с компютър, например.
Митко Николов – ръководител "Проекти", Център за независим живот: "Значи за мен живота си е все тая. В смисъл аз знам какво мога. Дали имам документа или го нямам – няма никакво значение".
Нина Жишева: "Вкъщи се шегуваме, че прането и готвенето не мога да го върша аз, защото в ТЕЛК-а така ми пише".
Казано накратко: в решенията на комисиите хората с увреждания не искат проценти, а предписания какво е необходимо за да могат да водят нормален начин на живот – адаптирана инфраструктура, нови инвалидни колички, транспорт и така. Според тях ТЕЛК-ът отдавна се е превърнал просто в ниша за солени корупционни практики. Тоест, хора с нисък социален статус, масово се борят за висок процент на инвалидност. Доказва г фактът, че броят на тези, които си докарват поне по една инвалидна пенсия, освен социалната расте с всяка изминала година.
Митко Николов – ръководител "Проекти", Център за независим живот: "Това означава, че от бюджета се източват много пари и не остават пари за адаптиране на средата".
Хората с увреждания изцяло подкрепят решението за отпадане на комисиите в полза на разработване на система, която да удовлетвори индивидуалните им потребности и най-вече социалното им приобщаване. Настояват за градивен
диалог и предлагат утвърдена методика на Световната здравна организация. Според която всеки човек с увреждане получава комплексна оценка от какво точно има нужда спрямо степента на увреждане.
Капка Панайотова – предс. на Център за независим живот: "ТЕЛК-ът нищо не казва по отношение на това човекът какво може и от какво има нужда, за да прави това, което може. Което е истинският смисъл, дълбокият смисъл на оценката на увреждането".
Иначе до срещата на хората с увреждания днес стигнаха малцина. Решили да я организират спонтанно, за да подкрепят здравния министър за смелото решение, стига то да бъде съвестно изпълнено. Останалите ще я гледат по телевизията – в съботно-неделните дни дори няма специализиран транспорт. Работи по заявка и срещу заплащане.
Повече по темата можете да видите тук.
Според "Център за независим живот", организация на хора с увреждания, ТЕЛК-овете са ненужни структури, които генерират корупция. Аргументът им е, че увреждането е социален, а не здравен проблем, и в този смисъл ТЕЛК-овете пречат, а не помагат на хората.
Митко, Нина и Капка живеят и работят въпреки ТЕЛК. За лекарите и тримата са 100 процента негодни за труд. А те всеки ден доказват безсмислието, архаичността, бумащината и чиновническото бездушие на системата ТЕЛК. Митко чупи врата си преди 20 години – оттогава е прикован в количка. Това обаче не му пречи на сто процента да е корифей в работата с компютър, например.
Митко Николов – ръководител "Проекти", Център за независим живот: "Значи за мен живота си е все тая. В смисъл аз знам какво мога. Дали имам документа или го нямам – няма никакво значение".
Нина Жишева: "Вкъщи се шегуваме, че прането и готвенето не мога да го върша аз, защото в ТЕЛК-а така ми пише".
Казано накратко: в решенията на комисиите хората с увреждания не искат проценти, а предписания какво е необходимо за да могат да водят нормален начин на живот – адаптирана инфраструктура, нови инвалидни колички, транспорт и така. Според тях ТЕЛК-ът отдавна се е превърнал просто в ниша за солени корупционни практики. Тоест, хора с нисък социален статус, масово се борят за висок процент на инвалидност. Доказва г фактът, че броят на тези, които си докарват поне по една инвалидна пенсия, освен социалната расте с всяка изминала година.
Митко Николов – ръководител "Проекти", Център за независим живот: "Това означава, че от бюджета се източват много пари и не остават пари за адаптиране на средата".
Хората с увреждания изцяло подкрепят решението за отпадане на комисиите в полза на разработване на система, която да удовлетвори индивидуалните им потребности и най-вече социалното им приобщаване. Настояват за градивен
диалог и предлагат утвърдена методика на Световната здравна организация. Според която всеки човек с увреждане получава комплексна оценка от какво точно има нужда спрямо степента на увреждане.
Капка Панайотова – предс. на Център за независим живот: "ТЕЛК-ът нищо не казва по отношение на това човекът какво може и от какво има нужда, за да прави това, което може. Което е истинският смисъл, дълбокият смисъл на оценката на увреждането".
Иначе до срещата на хората с увреждания днес стигнаха малцина. Решили да я организират спонтанно, за да подкрепят здравния министър за смелото решение, стига то да бъде съвестно изпълнено. Останалите ще я гледат по телевизията – в съботно-неделните дни дори няма специализиран транспорт. Работи по заявка и срещу заплащане.
Повече по темата можете да видите тук.
Автор: Косара Николаева, Денислав Кънчев
Източник: БНТ , 18 януари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
20 май 2024 г.
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
19 март 2024 г.
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
19 март 2024 г.
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23
