English   14429 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Училището не е само учене

 
Трима директори от малки населени места разказват как задържат учениците в класните стаи

Преди година пред седмокласничката и отличник на класа Ралица* стоят два пътя - да продължи образованието си в гимназия или да прекъсне, да се върне в тежките условия, в които живее семейството й, и най-вероятно скоро да се омъжи. Тръгва по първия - благодарение на учителите си, усилията на местната общност и един далечен дарител. Сега Ралица е ученик в едно от престижните училища в Пловдив и има реални шансове да стигне и до университет.

Ралица е един от хилядите ученици, които всяка година са застрашени от отпадане от училище. По данни на НСИ през учебната 2012/2013 г. общообразователните училища са напуснали над 17.5 хиляди ученици, от които над 11.5 хиляди са били в основните класове между първи и осми. Най-голяма част от тях са се отказали по семейни причини, други заради заминаване в чужбина, трети поради нежелание да ходят на училище. Макар делът на ранно напусналите леко да намалява през последните години, проблемът продължава да е сериозен и има директен ефект върху икономиката и обществото. Мерките, които взема държавата по този въпрос, са основно бюрократични - наказания като спиране на детските надбавки или формални писма до родителите. Те обаче не засягат истинските причини - изключването на голяма част от ромските деца (които са преобладаващият дял сред отпадащите) от училищния живот, остарелите обучителни практики и липсата на координирани съместни действия между институциите. Отпадането от училище всъщност е много повече педагогически проблем и решаването му минава през методите на преподаване, училищната среда, връзката с родителите и местната общност. Добрата новина е, че вече има достатъчно примери, които показват какво работи.

Всеки има роля

Всяка сутрин учениците наставници от средищното ОУ "Васил Левски" в пловдивското село Караджово, което завършва и Ралица, минават през домовете на някои от съучениците си и ги взимат със себе си по пътя за училище. Идеята е неформалните лидери сред децата да отговарят за връстниците си, които са в риск от отпадане, и да им помагат с уроците. Така едните се чувстват по-ангажирани, а другите получават специално внимание - и то от ученици, които в очите на децата имат по-голям авторитет и на които искат да приличат. С тази и още няколко добре работещи практики през последните години броят на напусналите ОУ "Васил Левски" деца е сведен почти до нула. "Не е нужно всички хитринки да бъдат нови", споделя директорът Красимира Благоева, "важното е за конкретното училище да се намери правилният метод и работещ модел".

По пътя към него им помагат от неправителствената организация "Амалипе", чийто екип разказва на учителите спецификите на различните ромски групи и на какво трябва да се наблегне при всяка една от тях. В проектите си срещу отпадането на ученици "Амалипе" акцентират върху интеркултурното образование, овластяването на ромските родители и подкрепата за учители, които работят в трудни условия.

Красимира Благоева е горда, че заедно с колегите си са успели да убедят семейството на Ралица, че тя трябва да продължи в гимназия, макар да произлиза от групата на калайджиите, които имат по-патриархални традиции. Включват се и училищното настоятелство и родителската общност, а историята на Ралица кара университетски преподавател от САЩ да финансира обучението й до завършването.

"А какво ще предложим на децата в риск, когато ги доведем", сами питат учениците наставници в СОУ "Цанко Церковски" в шуменското село Никола Козлево. Директорът Катилиян Костадинов има отговор - "опитваме се всяка година да бъдем различни". Той е създал природоматематически профил и професионална подготовка в производството на облекло. В училището учат ученици до 12 клас от няколко населени места, повечето от семействата живеят в изключително трудни социални условия, а безработицата в региона е много висока. Затова за директора е било ключово училището да помогне на децата да се реализират по-добре в бъдеще.

"Започнахме от нулата", спомня си Катилиян Костадинов, но резултатът си заслужава усилията. Докато в края на 90-те в училището учат под 200 деца, днес те са над 330, а отпадащи няма. Около 40% от тях влизат във висше учебно заведение, а някои от завършилите се връщат в СОУ "Цанко Церковски" като учители или започват работа в общинската администрация на Никола Козлево. Костадинов обяснява, че профилираните и професионалните предмети мотивират учениците да посещават училище, защото така виждат връзката с това накъде ще продължат, като завършат. Освен това учителите работят индивидуално с всеки ученик, предлагат им различни форми на учене и търсят решението за всеки поотделно. Свободата на преподавателите да избират сами методите на преподаване и да структурират учебния план има огромно значение за всички ученици, но при тези с риск ефектът е може би още по-голям. "Когато започнем да се сравняваме със самите себе си - в началото и в края, и видим нашите резултати, а не с тези, които по принцип са с 20 крачки пред нас, децата имат желанието да продължат напред", обобщава Красимира Благоева.

Теменужка Томчовска, директор на ОУ "Христо Ботев" във врачанското село Баница, е открила и важната роля на материално-техническата база. Повечето от близо 200-те ученици на средищното училище не са излизали от населените си места, нямат компютри и интернет вкъщи и възможността да ги използват в училище е силно мотивиращ фактор. Томчовска разказва, че от голямо значение е и целодневната организация, която помага за адаптирането на децата. Положителен ефект е имало и въвеждането на задължителната детска градина за 5-годишните. Училището има медицински специалист, който се грижи за здравната култура, ресурсни учители, които работят с децата със специални нужди, и стол за обяд, който общината подпомага с половината от цената на храната. Делът на записаните в средно образование ученици от ОУ "Христо Ботев" е впечатляващ - близо сто процента през последните години.

Парламент в училище

Една от успешните практики, които помагат за включването на децата в риск в образованието, е, когато им се дава възможност да се изявят. Да разкажат обичаите си, да участват в танцовия състав, да бъдат попитани какво мислят. Училищният парламент на СОУ "Цанко Церковски" например се състои от по двама представители от всеки клас, които обсъждат проблемите и ежедневието си, дават идеи за проекти и екскурзии, разглеждат случаите на свои съученици с проблемно поведение.

Важен участник са и родителите, които се събират в родителски клубове и разговарят за образованието на децата си. "Без да бъде силна връзката учители - ученици - родители, много трудно можем да осъществим каквито и да е идеи", категоричен е Катилиян Костадинов. "Родителите, свекървата", кратко отговаря и Красимира Благоева, когато я питаме откъде минават учителите по пътя към обхващането на учениците. Тя е забелязала, че за ромските семейства думата на детето е много важна и ако имат подкрепа, те могат да намерят най-доброто за него. Благодарение на тези усилия и Костадинов, и Благоева успяват да намалят случаите на ранни женитби сред своите ученици.

"Работата в общността има много голямо значение и само училището не може да постигне пълен успех", смята Теменужка Томчовска. В Баница тя се сблъсква с проблема, че много от учениците не живеят при родителите си, а са оставени на роднини, понякога дори на съседи, защото родителите са в чужбина. Или пък са натоварени с отговорности в семейството, които им пречат да посещават училище.

Директорите включват в образователния процес и местните институции - водят хора от бюрата по труда в часовете, работят с общинските комисии за борба срещу противообществените прояви, със социалните служби и кметовете. Катилиян Костадинов мотивира близките до Никола Козлево университети да дойдат на място и да представят специалностите си. Красимира Благоева насърчава доброволчеството и учениците си даряват един на друг. Теменужка Томчовска среща учениците с успели хора, за да им покаже разликите, ако завършат образованието си. А общото между тримата е желанието учениците им да успеят, дори и това да означава повече работа за преподавателите. И вярата, че всички деца могат, ако се намери правилният път към тях.

*Името на детето е променено

Автор: Люба Йорданова

Източник: Капитал , 21 януари 2015 г.

Сходни публикации

Българско представителство на Европейския фестивал „Наука на сцената”

Българско представителство на Европейския фестивал „Наука на сцената"

14 български учители и ученици ще представят креативни идеи за преподаване на STEM дисциплините на 13-ия европейски фестивал

Заключително събитие за разпространение на информация по проект „Музикален Балкански влак за мир“

Заключително събитие за разпространение на информация по проект „Музикален Балкански влак за мир“

На 30 юли 2024 г. в Пазарджик партньорите от България организираха заключително събитие за разпространение на резултатите

Покана за младежки лагер в с. Мраченик 2 - 24 септември 2024 г.

Покана за младежки лагер в с. Мраченик 2 - 24 септември 2024 г.

От името на фондация „Смокиня" бихме искали да ви уведомим, че през периода 2-24 септември 2024 г. ще проведем младежки лагер в