Неоходима е стимулираща среда за социалното предприемачество у нас
28 януари 2015 г.
Българо-немски дискусионен форум за социално предприемачество се проведе на 27 януари (вторник) в столичния хотел „Света София". Домакини на събитието бяха Фондация „Национален алианс за работа с доброволци" (НАРД) и „Дружество за подпомагане на българските домове, Берлин" (ДПБД). Темата на събитието бе „Осигуряване на благоприятна нормативна среда за функциониране на социалните предприятия в България". Юристи, експерти, представители на държавата и на частния сектор у нас очертаха основните предизвикателствата, които среща социалното предприемачество и възможностите за тяхното преодоляване.
Своето мнение споделиха Надя Шабани, програмен директор на Български център за нестопанско право (БЦНП), Веселина Ботева, директор на Дирекция Социална политика към Община Пловдив, Спаска Петрова, експерт от Сдружение „Нов Път", Нина Димитрова, управител на Фондация „Пиа Матер", Георги Георгиев, председател на Националния алианс за социална отговорност (НАСО), Юрий Вълковски, менижър за България на програма „Промяната" и Юта Швенгсбир от „Дружество за подпомагане на българските домове, Берлин"
Форумът е част от финалната фаза на проекта „Социалното предприемачество-портал за иновации" на НАРД и ДПБД, финансиран по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси" и Европейски социален фонд. Целта на проекта е да изгради иновативен модел на социално предприятие, който да даде шанс на деца и възрастни в неравностойно положение да се реализират на пазара на труда.
„Небходима е стимулираща среда", около това се обединиха гост-лекторите и конкретизираха областите, които подлежат на развитие. Бяха очертани промените на нормативното и институционалното, необходими за правилното функциониране на сектора. „В момента правната рамка на социалното предприемачество не спира развитието му, но и не го стимулира", заяви Надя Шабани от БЦНП. Промените трябва да бъдат насочени към създаването на критерии, на които следва да отговаря една организация, за да получи този статут на социално предприятие. Макар че са правени опити за дефиниция, то все още не фигурира в нашето законодателство като отделен правен субект. Важно е да бъдат предвидени стимули за социалните предприятия, както и да им бъде осигурен достъп до обществени поръчки и публични средства. Председателят на НАСО Георги Георгиев призова промените да бъдат реализирани още тази година, като първо се отговори на въпроса „Що е то социално предприемачество?" и се заложи рамка на задължителна подкрепа за сектора.
Един от примерите за успешно реализиран проект даде управителят на Фондация „Пиа Матер" Нина Димитрова. Според нея е важно държавната намеса да се ограничи до създаването на благоприятна среда за развитие и контрол. "Устойчивостта не трябва да се дължи на постоянна издръжка, тъй като социалното предприятие, което не може да се издържа само, не би следвало да се определя като такова", добави тя. Възможно е този тип учреждения да създават продукти, които се търсят и имат пазарна реализация, коментира Димитрова, посочвайки примера на „Пиа Матер", които осигуряват грижа за болни и възрастни хора.
Ценен опит сподели и експертът от Сдружение „Нов Път" Спаска Петрова. Създаденото през 2000г. социалното предприятие „Пчела" предоставя възможност за временна трудова заетост на територията на община Хайредин, където безработицата е над 80%. "Волята е най-важната съставка за успеха на дейността ни. До момента сме дала възможност за реализация на 27 обучени пчелари в най-бедния регион в Европа", коментира Петрова.
За дейността на социалните предприемачи в Германия и трудностите, които срещат по пътя си, разказа Юта Швенгсбир от „Дружество за подпомагане на българските домове", Берлин. Тя дефинира ефективната държавна подкрепа като „помощ за самопомощ", изключвайки възможността държавата да поеме изцяло задачите на гражданските организации. Всяка година Германия отделя 770 млрд. евро за развитие на социалната сфера, което представлява 30% от брутния вътрешен продукт на страната. Въпреки това много от социалните проекти са скъпи, неефективни и неиновативни, заяви тя и призова към конкурентност на предприятията и финансиране на най-добрите от тях. Според нея рецептата за ползотворното функциониране на сектора е в съревнованието на социалните предприемачи и тяхното взаимно усъвършенстване.
Своето мнение споделиха Надя Шабани, програмен директор на Български център за нестопанско право (БЦНП), Веселина Ботева, директор на Дирекция Социална политика към Община Пловдив, Спаска Петрова, експерт от Сдружение „Нов Път", Нина Димитрова, управител на Фондация „Пиа Матер", Георги Георгиев, председател на Националния алианс за социална отговорност (НАСО), Юрий Вълковски, менижър за България на програма „Промяната" и Юта Швенгсбир от „Дружество за подпомагане на българските домове, Берлин"
Форумът е част от финалната фаза на проекта „Социалното предприемачество-портал за иновации" на НАРД и ДПБД, финансиран по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси" и Европейски социален фонд. Целта на проекта е да изгради иновативен модел на социално предприятие, който да даде шанс на деца и възрастни в неравностойно положение да се реализират на пазара на труда.
„Небходима е стимулираща среда", около това се обединиха гост-лекторите и конкретизираха областите, които подлежат на развитие. Бяха очертани промените на нормативното и институционалното, необходими за правилното функциониране на сектора. „В момента правната рамка на социалното предприемачество не спира развитието му, но и не го стимулира", заяви Надя Шабани от БЦНП. Промените трябва да бъдат насочени към създаването на критерии, на които следва да отговаря една организация, за да получи този статут на социално предприятие. Макар че са правени опити за дефиниция, то все още не фигурира в нашето законодателство като отделен правен субект. Важно е да бъдат предвидени стимули за социалните предприятия, както и да им бъде осигурен достъп до обществени поръчки и публични средства. Председателят на НАСО Георги Георгиев призова промените да бъдат реализирани още тази година, като първо се отговори на въпроса „Що е то социално предприемачество?" и се заложи рамка на задължителна подкрепа за сектора.
Един от примерите за успешно реализиран проект даде управителят на Фондация „Пиа Матер" Нина Димитрова. Според нея е важно държавната намеса да се ограничи до създаването на благоприятна среда за развитие и контрол. "Устойчивостта не трябва да се дължи на постоянна издръжка, тъй като социалното предприятие, което не може да се издържа само, не би следвало да се определя като такова", добави тя. Възможно е този тип учреждения да създават продукти, които се търсят и имат пазарна реализация, коментира Димитрова, посочвайки примера на „Пиа Матер", които осигуряват грижа за болни и възрастни хора.
Ценен опит сподели и експертът от Сдружение „Нов Път" Спаска Петрова. Създаденото през 2000г. социалното предприятие „Пчела" предоставя възможност за временна трудова заетост на територията на община Хайредин, където безработицата е над 80%. "Волята е най-важната съставка за успеха на дейността ни. До момента сме дала възможност за реализация на 27 обучени пчелари в най-бедния регион в Европа", коментира Петрова.
Юрий Вълковски разказа за „Промяната", инициатива реализирана от Фондация „Reach for change", с медийното партньорство на Нова Телевизия. Петте проекта, завършили успешно кампанията, бяха представени като социални предприятия, които тепърва ще развиват своя потенциал. „Враца е на път да стане новия IT-център на България", заяви Вълковски и пожела успех на финалистите.
За дейността на социалните предприемачи в Германия и трудностите, които срещат по пътя си, разказа Юта Швенгсбир от „Дружество за подпомагане на българските домове", Берлин. Тя дефинира ефективната държавна подкрепа като „помощ за самопомощ", изключвайки възможността държавата да поеме изцяло задачите на гражданските организации. Всяка година Германия отделя 770 млрд. евро за развитие на социалната сфера, което представлява 30% от брутния вътрешен продукт на страната. Въпреки това много от социалните проекти са скъпи, неефективни и неиновативни, заяви тя и призова към конкурентност на предприятията и финансиране на най-добрите от тях. Според нея рецептата за ползотворното функциониране на сектора е в съревнованието на социалните предприемачи и тяхното взаимно усъвършенстване.
Автор: Стела Стаменова
Източник: НПО Портал , 28 януари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
27 юни 2024 г.
Lidl и WWF поставят началото на амбициозно международно партньорство
Една от най-големите вериги търговци на дребно – Lidl и WWF (Световен фонд за природата), една от най-големите независими
03 юни 2024 г.
LET’s GO 2024: ето кои са победителите в конкурса Най-добър бизнес план на НПО 2024!
След 3-месечна интензивна обучителна програма в рамките на LET’s GO 2024, менторство и тренировки, в която се включиха 13
13 февруари 2024 г.
Търсят най-добрите начинаещи предприемачи в Благоевград
Бизнес академия BASE стъпва за втора поредна година в Благоевград, за да излъчи най-добрите начинаещи предприемачи в Югозападна
