Закон ще регламентира доброволчеството

Неправителственият сектор приветства идеята, но се опасява от прекалено администриране

Npoterminator: Според мен няма нужда от този закон. Тази свръхрегулация убива свободната инициатива. Ако вие ме накарате да прочета някакъв закон, пък бил той и за доброволчеството, то със сигурност ще ме отегчите, ще отблъснете желанието ми и ще ме превърнете в един апаратчик, лишен от воля и инициатива. Нека спрем правния наивизъм!

Алекс: Аз мисля, че закон трябва да има. Знам за доста случаи, в които инспекцията по труда глобява организации, които имат доброволци, твърдейки, че се нарушава Кодексът на труда, като не се плаща. Мисля, че всеки сам за себе си решава дали ще дава труда си срещу пари, или ще го подарява. Един такъв закон се надявам да постави ясни граници, така че хем доброволците да си доброволстват, без това да води до глоби, хем работодателите да нямат вратичка, с която да извиват ръцете на хората да им работят за без пари.

Това е част от дискусията, която се води в онлайн платформата "Гласът ни" (https://glasatni.bg) по повод проектозакона за доброволчеството, публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерството на младежта и спорта.

Защо е нужно

Факт е, че България е сред малкото държави в Европа, които нямат законова рамка за доброволчеството. "В същото време държавата ползва труда на доброволците, а те даряват най-ценното, което имат – своя труд, знания, опит, време", коментира  Павлета Алексиева, програмен директор в Българския център за нестопанско право.

"Важно е да има закон, защото в България в момента не е ясно кой гражданин е доброволец, какви са му правата и задълженията, от каква подготовка се нуждае, за да бъде качествена работата му", казва Ренета Венева, председател на управителния съвет на Националния алианс за работа с доброволци - мрежа от 60 организации, работещи с доброволци. "Не е гарантирана сигурността на доброволците - кой ги застрахова, кой плаща разноските по инструктажа и обучението им, кой им осигурява достъпа до местата за работа, сключват ли договор или не. Не е ясно също непълнолетните имат ли право да бъдат доброволци. Кои са организациите, имащи право да извършват организирано доброволчество. С какви ангажименти се натоварват, за да гарантират подкрепа на доброволците", обобщава Венева.

"Липсата на регламентация води до несигурност", категоричен е и Емануил Паташев, генерален секретар на "Каритас България". Организацията предоставя социални услуги за хора в затруднение с квалифициран персонал, подкрепен от около 250 доброволци целогодишно. Паташев е убеден, че законът ще даде възможност на повече хора да се включат в повече дейности. А участието на доброволци прави социалните услуги по-евтини, от което държавата може само да спечели.

Д-р Славита Джамбазова, зам. генерален директор на Българския червен кръст, също смята, че законът ще даде сигурност и гаранция на тези, които искат да работят "без заплати и с много висока отдаденост за каузата на изпаднали в беда хора". "За много хора доброволчеството е въпрос на добра воля и е безплатно, но това е много сериозна професионална дейност, която в момента не е регламентирана", казва д-р Джамбазова.

Проектът и изискванията към него

"Един закон за доброволчеството трябва да създава благоприятна среда за неговото развитие, а не да бюрократизира и утежнява процеса или пък да предвижда условия, които на практика ще "забранят" и сега съществуващи доброволчески инициативи", убедена е Яна Бюрер Тавание, председател на фондация "Герои на времето", която поддържа платформата за доброволчество TimeHeroes.org.

Опитите за създаване на такъв закон са от няколко години. В началото на декември 2014 г. е представен проект, който обаче според гражданския сектор съдържа тревожни текстове, водещи до задушаване на доброволчеството вместо до подкрепата му. Следва поредно обсъждане и сега публикуваният проект е подобрен и съобразен в голяма степен с направените предложения.

"Освен основните параметри на извършване на доброволческа работа и договорните отношения между двете страни в него се уреждат и особено чувствителните въпроси за сигурността, застраховката срещу злополука по време на работа, покриване на разходите на доброволеца, отговорността", коментира Людмила Атанасова, директор "Програми за НПО" във фондация "Помощ за благотворителността в България".

По предложение на фондацията в проекта е вписан и текст, уреждащ корпоративното доброволчество. "След приемането му България ще се присъедини към държавите, в които е нормално и редно фирмите да инвестират в полза на обществото, като насърчават служителите си да извършват доброволческа дейност в рамките на работното им време. Ние сме пионери в този тип доброволчество - вече 8-ма поредна година организираме два пъти годишно дни на доброволчеството с участието на десетки фирми", казва Атанасова.

Неясноти

Не всичко записано в закона обаче среща одобрение. Изисква се например издаване на идентификационна карта за дългосрочните доброволци. "В много случаи това е напълно безсмислено – да вземем например каузата на "Кан академи", където десетки дългосрочни доброволци превеждат уроци онлайн. Защо трябва на всеки от тях да му бъде издадена идентификационна карта със снимка, къде ще се легитимира? Според нас картата не трябва да бъде задължителна, а да се издава по преценка на организатора на доброволческата инициатива тогава, когато е необходима", коментира Яна Бюрер Тавание.

Проектозаконът предвижда също задължителна застраховка за злополука при мисии в опасни и вредни за здравето условия. "Смятаме, че тя също не трябва да е задължителна – заради финансовата тежест за по-малките неправителствени организации и времевите ограничения при спешни случаи, но доброволецът трябва да е ясно и предварително информиран дали застраховката ще е предоставена или не", казва Яна Бюрер Тавание.

Изискването за създаване и поддържане на публичен регистър на организациите, които организират доброволци, също среща възражения. "Целта на подобен регистър е неясна. Статистическата информация за доброволчеството и сега се събира от Националния статистически институт", посочва  Павлета Алексиева.

Законопроектът предвижда и водене на регистър на доброволците. Според Емануил Паташев това означава прекалено администриране, което изисква много сериозна организация и ресурс от неправителствените организации. Д-р Славита Джамбазова намира за смущаващо изискването за сключването на договори с доброволците. "Българският червен кръст има 20 хиляди доброволци. Това означава, че трябва да разкрием служба за перманентна подготовка на договори и да инвестираме дългосрочно в тази дейност", отбелязва тя.

Обсъждането на проектозакона продължава на онлайн платформата "Гласът ни". Екипът на Българския център за нестопанско право - инициатор за създаването й, обещава да обобщи мненията и да ги представи на вносителите.


Имаш мнение по ключови граждански въпроси? Искаш гласът ти да бъде чут? Търсиш съмишленици, за да направите заедно промяна? Ела на glasаtni.bg и бъди промяната!

сподели:  FacebookTwetter

Сходни публикации

Стартира дарителската кампания „Спасителен Автомобил“

Започна кампания за набиране на средства за закупуване на високопроходим спасителен бус за „Планинско спасяване – област

Kaufland с дарение към БЧК за пострадалите от пожарите край Ямболско

Компанията ще дари електроуреди, санитарни материали и хранителни продукти на засегнатите хора в Община Болярово  Kaufland ще

Ученици от Ямбол отново подариха радост на деца, лишени от родителски грижи

Впечатляващ е нестихващият ентусиазъм на учениците - художници от Ямбол, работещи по проект „Мисля със сърцето си". Те