Научно, автентично, достъпно – Фондация „Изток-Запад“
18 февруари 2015 г.
След класическите индийски инструменти и индийските танци в тези дни българската общественост се запознава и с майсторите на фигуративната им живопис. Колекцията „Умозрителност" обхваща повече от 70 години от развитието на това изкуство, чрез платната на 14 майстори художници от ХХ и ХХІ-я век. Изложбата пътува по света от 2008 г. Оригиналите на картините се съхраняват в най-големите галерии и музеи на Индия, Франция, Япония, Великобритания.
Изложбата тръгна от зала „Средец" при Министерството на културата в Деня на националния празник на Индия, и навършването на 60 години от дипломатическите отношения между Република България и Република Индия. От 15 февруари тя започна обиколка на най-големите градове Варна (17 февруари – 4 март), Русе (6 – 27), Бургас (30-15 април) и Пловдив (17- 30). Двигател на много от инициативите е Индологическата фондация „Изток-Запад" с председател Йорданка Боянова.
Мисля, че не са много хората, които знаят кой е двигателят на фондацията „Изток-Запад", бихте ли представили себе си, Вие сте основателката?
Аз съм първият индолог, доайенът на специалност `Индология` в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Бях първият български индолог, който започна да преподава дисциплини като хинди, санскрит, индийска литература и история на индийската литература от ведите до наши дни. Започнах 1981 година. Дотогава там са преподавали само гост-лектори – индийци, а курсовете бяха факултативни. 1983 година се основа специалност `Индология`, която оглавих като ръководител, бях и основен преподавател дълго време, докато си създадохме нашите кадри. В началото бяха по 10 човека на випуск.
Как набирахте студентите по това време?
С конкурс. Беше нова специалност, източна, интересна , затова при нас идваха най-добрите ученици, отличниците от езиковите гимназии, тогава главно от английските езикови гимназии. Подборът беше силен, някои от тях вече са професори, доценти, ръководители на катедри в СУ. Част от тогавашните наши студенти заминаха за чужбина и работят в големите западни университети в Америка и в Европа. Останалите, от които подбрахме най-доброто, формирахме ядрото на съвременната индология у нас днес. В началото на 90-те, водена от нуждите на специалността и срещайки ужасната криза, която тогава преживяхме, която не ни позволяваше никакво развитие, реших да предприема една по-смела стъпка и да направя още нещо за тази специалност – напуснах Университета и създадох тази фондация, наречена индологическа фондация „Изток-Запад". Не беше лесно да успея. Веднага отпечатахме учебниците ни по хинди за студентите, започнахме да издаваме наши преводи и всичко онова, което университетът не може да направи за нашата специалност. Постепенно посолството на Индия започна да ни разпознава като свои партньори в сферата на образованието и културата, както и клуб „Приятели на Индия". Ние сме само две такива организации в общественото, публичното пространство. Фондацията се занимава главно с подкрепа на специалност `Индология`. Допълнително, ако можем да правим и някои културни проекти сме щастливи, защото при нас всичко има образователна стойност. Дори да покажем на българската аудитория най-добрите художници във фигуративното изкуство на Индия, то също има опознавателен характер. Намираме познавателния елемент в общуването на двете култури като цяло.
Какво искате да бъде разпознато от индийската култура, да ни впечатли?
Бихме искали да представяме индийската култура в нейния автентичен вид – научно, автентично и достъпно за широка аудитория. По тази причина имаме университетски преподаватели, които преподават хинди и санскрит на много широка публика, в рамките на Фондацията. Независимо от възрастта и образованието, хора идват и учат, когато счетат че това е важно за тях.
Да разбирам ли, че в България има траен интерес към Индия и нейната култура?
В България има огромен интерес към Индия.
Защото аз пък си спомням период, в който се ширеха само сълзливи индийски филми…
Съществуване на научна индология в България и нейното все по-сериозно излизане извън ограниченията на СУ, както и средствата за комуникации в съвременния свят, дават много по-сериозна представа на българите за Индия. И не могат да бъдат така лесно омайвани само със сълзливи филми. Знаят много повече за ценностите, с които могат да общуват в тази култура.
Бихте би представили изложбата „Умозрителност", как избрахте ракурса, точните художници, представителните им картини?
По принцип ние винаги имаме пожелателно отношение към Индийското посолство за културни програми и прояви в България. Което идва от посолството по пътя на двустранните ни отношения е винаги ценностно. Тази изложба е част от досегашните ни начинания, както например миналата година представихме в два различни концерта индийски класически танци и индийска класическа музика. Тя също идва чрез Индийския съвет за културни връзки и Посолството на Индия. Въпреки че представлява дигитални принтове върху платно, отразява в концентриран вид съвременната фигуративна живопис в Индия в период от 100 години. За нас е възможност да я видим в много представителен вид. Установих че събитието се харесва, включително и на представителите на гилдията.
Местите изложбата на различни места в София за кратки периоди, защо?
Изложбата пристигна съвсем в края на декември, тръгна от галерия „Средец" на Министерство на културата, какво по-хубаво място за културно събитие и за тройния празник – 60 години от дипломатическите отношения между България и Индия и 66-тия Ден на републиката на Индия. Така се нарича – Ден на републиката, вече 66 години откакто Индия е провъзгласена за република. Ще пътува и в най-големите градове на страната.
Изложбата тръгна от зала „Средец" при Министерството на културата в Деня на националния празник на Индия, и навършването на 60 години от дипломатическите отношения между Република България и Република Индия. От 15 февруари тя започна обиколка на най-големите градове Варна (17 февруари – 4 март), Русе (6 – 27), Бургас (30-15 април) и Пловдив (17- 30). Двигател на много от инициативите е Индологическата фондация „Изток-Запад" с председател Йорданка Боянова.
Мисля, че не са много хората, които знаят кой е двигателят на фондацията „Изток-Запад", бихте ли представили себе си, Вие сте основателката?
Аз съм първият индолог, доайенът на специалност `Индология` в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Бях първият български индолог, който започна да преподава дисциплини като хинди, санскрит, индийска литература и история на индийската литература от ведите до наши дни. Започнах 1981 година. Дотогава там са преподавали само гост-лектори – индийци, а курсовете бяха факултативни. 1983 година се основа специалност `Индология`, която оглавих като ръководител, бях и основен преподавател дълго време, докато си създадохме нашите кадри. В началото бяха по 10 човека на випуск.
Как набирахте студентите по това време?
С конкурс. Беше нова специалност, източна, интересна , затова при нас идваха най-добрите ученици, отличниците от езиковите гимназии, тогава главно от английските езикови гимназии. Подборът беше силен, някои от тях вече са професори, доценти, ръководители на катедри в СУ. Част от тогавашните наши студенти заминаха за чужбина и работят в големите западни университети в Америка и в Европа. Останалите, от които подбрахме най-доброто, формирахме ядрото на съвременната индология у нас днес. В началото на 90-те, водена от нуждите на специалността и срещайки ужасната криза, която тогава преживяхме, която не ни позволяваше никакво развитие, реших да предприема една по-смела стъпка и да направя още нещо за тази специалност – напуснах Университета и създадох тази фондация, наречена индологическа фондация „Изток-Запад". Не беше лесно да успея. Веднага отпечатахме учебниците ни по хинди за студентите, започнахме да издаваме наши преводи и всичко онова, което университетът не може да направи за нашата специалност. Постепенно посолството на Индия започна да ни разпознава като свои партньори в сферата на образованието и културата, както и клуб „Приятели на Индия". Ние сме само две такива организации в общественото, публичното пространство. Фондацията се занимава главно с подкрепа на специалност `Индология`. Допълнително, ако можем да правим и някои културни проекти сме щастливи, защото при нас всичко има образователна стойност. Дори да покажем на българската аудитория най-добрите художници във фигуративното изкуство на Индия, то също има опознавателен характер. Намираме познавателния елемент в общуването на двете култури като цяло.
Какво искате да бъде разпознато от индийската култура, да ни впечатли?
Бихме искали да представяме индийската култура в нейния автентичен вид – научно, автентично и достъпно за широка аудитория. По тази причина имаме университетски преподаватели, които преподават хинди и санскрит на много широка публика, в рамките на Фондацията. Независимо от възрастта и образованието, хора идват и учат, когато счетат че това е важно за тях.
Да разбирам ли, че в България има траен интерес към Индия и нейната култура?
В България има огромен интерес към Индия.
Защото аз пък си спомням период, в който се ширеха само сълзливи индийски филми…
Съществуване на научна индология в България и нейното все по-сериозно излизане извън ограниченията на СУ, както и средствата за комуникации в съвременния свят, дават много по-сериозна представа на българите за Индия. И не могат да бъдат така лесно омайвани само със сълзливи филми. Знаят много повече за ценностите, с които могат да общуват в тази култура.
Бихте би представили изложбата „Умозрителност", как избрахте ракурса, точните художници, представителните им картини?
По принцип ние винаги имаме пожелателно отношение към Индийското посолство за културни програми и прояви в България. Което идва от посолството по пътя на двустранните ни отношения е винаги ценностно. Тази изложба е част от досегашните ни начинания, както например миналата година представихме в два различни концерта индийски класически танци и индийска класическа музика. Тя също идва чрез Индийския съвет за културни връзки и Посолството на Индия. Въпреки че представлява дигитални принтове върху платно, отразява в концентриран вид съвременната фигуративна живопис в Индия в период от 100 години. За нас е възможност да я видим в много представителен вид. Установих че събитието се харесва, включително и на представителите на гилдията.
Местите изложбата на различни места в София за кратки периоди, защо?
Изложбата пристигна съвсем в края на декември, тръгна от галерия „Средец" на Министерство на културата, какво по-хубаво място за културно събитие и за тройния празник – 60 години от дипломатическите отношения между България и Индия и 66-тия Ден на републиката на Индия. Така се нарича – Ден на републиката, вече 66 години откакто Индия е провъзгласена за република. Ще пътува и в най-големите градове на страната.
Автор: Августа Манолева
Източник: Министерство на отбраната Информационен център , 13 февруари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
12 август 2024 г.
Обучение по подготовка и управление на проекти за програма „Творческа Европа"
Какво представлява програма Творческа Европа? Какви възможности предоставя тя и за кого? Как мога да участвам в програмата? Как
09 август 2024 г.
Писателки от седем европейски държави творят в Чепеларе
Писателки от България, Испания, Полша, Украйна, Белгия, Великобритания и Сърбия творят в Чепеларе, съобщиха от Общинската
08 август 2024 г.
Арт работилничка за деца: Опознай съседа
На 27 юли 2024 г. Мулти култи, Spectra English и Little Smarty организираха забавна арт работилничка за деца като част от
