Лек икономически оптимизъм

24 февруари 2015 г.

Икономиката на България се е забавила през втората половина на миналата година. Това беше очаквано и предсказано с вътрешни фактори като КТБ и политическата нестабилност и външни като събитията в Русия и Украйна. И резултатът се вижда ясно от експресните данни на Националния статистически институт за брутния вътрешен продукт(БВП). Реалният годишен растеж се е свил до 1.2% през четвъртото тримесечие, с което се задълбочава негативната тенденция, започнала предходния отчетен период. Данните по компоненти разкриват, че причините за по-слабото представяне на икономиката са основно две - ръстът на инвестициите намалява, а външнотърговското салдо се влошава.

Въпреки влошаващите се числа обаче, ако погледнем малко по отдалече, се вижда, че 2014 г. ще бъде първата година с устойчив ръст на потреблението, инвестициите и заетостта, след няколко поредни години имаше стагнация. Данните за последното тримесечие на годината са експресни и подлежат на няколко ревизии, преди да може да се определи крайната стойност на реалния ръст. Очакването на консултантската компания "Индъстри уоч" са, че той ще е 1.5%, или сходен с очаквания от Министерството на финансите и Европейската комисия.

Ако тази прогноза се сбъдне, ще станем свидетели на най-добрата година след началото на кризата. През 2011 г. реалният икономически растеж достигна 2%, но тогава трябва да се има предвид ниската база на сравнение. Първоначалните прогнози на кабинета "Орешарски", използвани при съставянето на бюджета за 2014 г., бяха за 1.8% ръст, а впоследствие дори бяха завишени до 2.1%. Трябва да се има предвид обаче, че през втората половина на 2014 г. се случиха такива икономически катаклизми, каквито държавата не бе виждала от 15 години. Смениха се три правителства, една банка на практика е фалирала, друга бе спасена с държавни пари, бюджетът беше изпуснат и регистрирахме рекорден за последните пет години дефицит от 3.7%. Тези сътресения доведоха до тегленето на близо 9 млрд. лв. нов държавен дълг в рамките на миналата година, а съотношението му спрямо БВП достигна невижданите от 10 години нива – 27.1%.

Къде са проблемите

Основните проблеми на българската икономика през миналата година бяха основно два – чуждите инвестиции почти липсват, а износът вече не е онзи двигател, какъвто беше до 2012 г. България е сравнително малка икономика, която разполага с ограничен вътрешен ресурс. Затова e много важно да се привличат инвестиции – както чужди, така и да се стимулира местната икономическа активност. Предварителните данни на НСИ за цялата година показват, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са се свили със 7% спрямо 2013 г. Когато се включат и местните вложения, тогава статистиката вече отчита ръст от около 1% на годишна база. "Има задържане на инвестициите в номинално изражение, което е добра новина", коментира икономистът Георги Стоев от "Индъстри Уоч". Експресните данни показват, че за цялата година инвестициите в основен капитал растат с над 2%, което е най-доброто представяне на този компонент от 2008 г. насам.

Компонент, който влияе негативно на икономиката през миналата година, е външнотърговското салдо. Само за четвъртото тримесечие вносът на стоки и услуги надхвърля износа с 1.334 млрд. лв., а за цялата година – със 750 млн. лв. Това се поставя със знак минус към приноса в общия БВП. Данните за вноса обаче дават основание за оптимизъм. През миналата година се увеличава импортът на инвестиционни стоки (използвани за създаване на други продукти). Това са машини, съоръжения и други средства за създаване на материални блага, които в бъдеще биха подпомогнали както инвестициите, така и износа. "Инвестиционните стоки са една от групите, които растат най-много номинално. Това означава, че влизат пари в икономиката, в оборудване и др.", коментира Стоев.

Износът през тази година не може да се сравнява с предходните няколко. Експортът на стоки се е свил през 2014 г., което се случва за пръв път от 2009 г. Предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че стойността му е 42.24 млрд. лв., или с около 0.7% под резултата от предходната година. Когато добавим и износа на услуги, вече имаме ръст от 0.8%. Този резултат също е под представянето от предходните пет години, но оставането на положителна територия се смята от експертите за добра новина, предвид политическите и финансовите сътресения, които карат инвеститорите да задържат инвестиционните си намерения. "Ако темпът на растеж при инвестиционните стоки се запази, очаквам това да се отрази положително и върху износа", добавя икономистът.

Добрите новини

Добрите новини през 2014 г. са основно две – заетостта и вътрешното потребление растеше през всички четири тримесечия, което не беше така година по-рано. "Като цяло миналата година се характеризираше с една относително добра общоикономическа обстановка. За първи път от 2009 г. насам, от началото на кризата, има много сериозно раздвижване на пазара на труда", казва главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова в интервю за Фокус. Данните на НСИ за заетостта показват увеличение с около 60 хил. работни места. Това е първото сериозно раздвижване в посока подобряване. "Това, което може да се обобщи на база на всички останали данни на статистиката, е, че имаме раздвижване на пазара на труда, имаме повече доходи от работна заплата, защото просто повече хора работят", добавя Николова.

Разбира се, тук трябва да се отчете субсидираната заетост, но числата показват, че по-голямата част са наети в реалния сектор. "Най-вероятно просто наблюдаваме един обрат на негативните тенденции на пазара на труда, които имахме от началото на кризата насам", смята икономистът.

Прогноза за влошаване

Въпреки лекия оптимизъм на икономистите за тази година се очаква доста по-лошо представяне на българската икономика. Правителството прогнозира растежът да се свие до 0.8%, колкото е прогнозата и на ЕК, и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В последния доклад на комисията се посочва, че "след възстановяването през 2014 г. частното потребление ще загуби скорост през 2015-2016 г. заради очаквания слаб ръст на разполагаемия доход". Също така се посочва още, че брутното образуване на основен капитал ще достигне отрицателни стойности, а в резултат на затягащите се фискални условия компаниите ще замразяват или отлагат инвестиционните си планове, вследствие на което частните инвестиции ще останат слаби през 2015-2016 г. Експортно ориентираните сектори обаче ще могат да се възползват от подобряването на външното търсене в следващите две години, се посочва в прогнозата.