Проведе се кръгла маса „Реформата в системата на закрила на детето 2005-2015. Докъде и накъде?“
25 февруари 2015 г.
УНИЦЕФ България и Министерството на труда и социалната политика организираха обсъждане на актуалното състояние на процеса по деинституционализация
На дискусионен форум в София беше представен доклад от независима оценка за напредъка на процеса по реформа на системата за грижи за деца в 11 държави, включително България. Оценката е поръчана от Регионалния офис на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и страните от ОНД и обхваща периода 2005 – 2012 г. Страната беше сравнена с още 10 държави и беше установено, че България е сред лидерите в реформата в региона. Международни експерти, представители на министерства, на неправителствения сектор и лични участници в реформата обсъдиха както постиженията, така и предизвикателствата, насочени към подкрепа на децата и семействата за периода 2005-2015 г.
„Регионът на Централна и Източна Европа и страните от ОНД има най-голямата концентрация в света на деца в държавни домове – 1.2 милиона – точно толкова, колкото са всички децата в България. За да си представите дълбочината на проблема, това е все едно всяко дете в България да бъде разделено от семейството си", каза г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България. Тя допълни: „Настаняването на деца в държавни институции не е измислено от социалистическите страни. Тази практика съществува и на Запад, но там още след Втората световна война са осъзнали, че децата имат нужда от индивидуален подход и подкрепа, спрямо конкретните им нужди".
УНИЦЕФ се фокусира върху интегриран подход към грижата за деца. В подкрепа на подобна стратегия се обявиха и от Министерството на труда и социалната политика.
„Основните направления в тази сфера са свързани със създаване на възможности за превенция на рисковете, свързани с бедността и социалното изключване, като ключов момент е осигуряването на доходи от трудова дейност, възможности за съчетаване на личния и професионалния живот, достъп до заведения за грижа за малки деца, добро образование и добра организация на самия учебен процес, специални облекчения за семействата с деца и услуги за ранно детско развитие", заяви г-н Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика.
Стефан, който в момента живее в Център за настаняване от семеен тип, сподели с участниците: „Моят план е да живея самостоятелно, в общност с други хора".
„Промяната трябва да се случи както заради подобряване благосъстоянието на всяко едно дете в институция, но и за да се подпомогне изграждането на капацитета на професионалистите, които ще работят с тези деца в алтернативната форма на грижа. Ако това не се случи, рискуваме малките къщички от семеен тип да останат просто формални пространства, лишени от грижа и усмивки", каза г-жа Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Независимата международна оценка е насочена към правото на детето на подкрепяща и обгрижваща семейна среда. В нея са включени България, Азербайджан, Беларус, Хърватска, Грузия, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Турция и Украйна. Ето и основните заключения и препоръки за промяна на социалните норми и практики спрямо децата.
Основни заключения:
Основни препоръки:
На дискусионен форум в София беше представен доклад от независима оценка за напредъка на процеса по реформа на системата за грижи за деца в 11 държави, включително България. Оценката е поръчана от Регионалния офис на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и страните от ОНД и обхваща периода 2005 – 2012 г. Страната беше сравнена с още 10 държави и беше установено, че България е сред лидерите в реформата в региона. Международни експерти, представители на министерства, на неправителствения сектор и лични участници в реформата обсъдиха както постиженията, така и предизвикателствата, насочени към подкрепа на децата и семействата за периода 2005-2015 г.
„Регионът на Централна и Източна Европа и страните от ОНД има най-голямата концентрация в света на деца в държавни домове – 1.2 милиона – точно толкова, колкото са всички децата в България. За да си представите дълбочината на проблема, това е все едно всяко дете в България да бъде разделено от семейството си", каза г-жа Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България. Тя допълни: „Настаняването на деца в държавни институции не е измислено от социалистическите страни. Тази практика съществува и на Запад, но там още след Втората световна война са осъзнали, че децата имат нужда от индивидуален подход и подкрепа, спрямо конкретните им нужди".
УНИЦЕФ се фокусира върху интегриран подход към грижата за деца. В подкрепа на подобна стратегия се обявиха и от Министерството на труда и социалната политика.
„Основните направления в тази сфера са свързани със създаване на възможности за превенция на рисковете, свързани с бедността и социалното изключване, като ключов момент е осигуряването на доходи от трудова дейност, възможности за съчетаване на личния и професионалния живот, достъп до заведения за грижа за малки деца, добро образование и добра организация на самия учебен процес, специални облекчения за семействата с деца и услуги за ранно детско развитие", заяви г-н Лазар Лазаров, зам.-министър на труда и социалната политика.
Стефан, който в момента живее в Център за настаняване от семеен тип, сподели с участниците: „Моят план е да живея самостоятелно, в общност с други хора".
„Промяната трябва да се случи както заради подобряване благосъстоянието на всяко едно дете в институция, но и за да се подпомогне изграждането на капацитета на професионалистите, които ще работят с тези деца в алтернативната форма на грижа. Ако това не се случи, рискуваме малките къщички от семеен тип да останат просто формални пространства, лишени от грижа и усмивки", каза г-жа Ева Жечева, председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Независимата международна оценка е насочена към правото на детето на подкрепяща и обгрижваща семейна среда. В нея са включени България, Азербайджан, Беларус, Хърватска, Грузия, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Турция и Украйна. Ето и основните заключения и препоръки за промяна на социалните норми и практики спрямо децата.
Основни заключения:
- Основната стратегия за реформа в системата за грижа за децата еволюира от подобряване на формите на грижа за децата, лишени от родителска грижа, към предотвратяване (превенция) на разделянето на семейството.
- Резултатите са повлияни от недостатъчно целенасочените инвестиции и закрилата на детето.
- Има тенденция децата с увреждания да остават най-дълго в системата за грижа.
- Услугите за деца до тригодишна възраст изостават, което има негативни последствия върху развитието им.
- Дискриминацията срещу малцинствени групи (напр. роми) води до свръхпредставяне на тези деца в институционалната грижа.
- Качеството на грижата е тясно свързано с развитието на социалната работа.
- Въпреки че в някои страни (България, Румъния, Унгария) елементи на координирани мултисекторните мерки са в процес на разработване, те никъде не са напълно институционализирани.
- Само частично се работи за насочени към детето социални, културни и професионални норми.
- Продължава да преобладава медицинският модел на увреждането; значителен дял от медицинския персонал, и по-конкретно лекарите, продължават да вярват, че за децата с увреждания е по-добре да са в институция.
- Реформите са насочени по-скоро към краткосрочните потребности, отколкото към дългосрочно развитие на децата.
- Публичните разходи за деца и за реформата на системата за грижа за децата не са равномерни: по-малко за по-бедните райони и провинции; по-малко за превантивни услуги и услуги в общността.
- Продължава да има пропуски в активното ангажиране и пълноценното участие на децата и семействата във вземането на решенията, които ги засягат (особено при най-уязвимите деца и семейства).
- Измерването на въздействието на системите за грижа за децата по сигурен, последователен, сравним, навременен начин представлява голямо предизвикателство.
Основни препоръки:
- Необходимост от нов консенсус, който да преориентира реформите в системата за грижа за деца към предотвратяване (превенция) на разделянето на семейството; ще трябва да се определят нови показатели за измерване на напредъка.
- Правителствата трябва да разгледат инициативи, свързани с определянето на бюджет за децата и да подобрят финансовите пакети и потоци в интерес на децата.
- Необходим е по-силен, системен фокус върху децата с увреждания и другите най-уязвими деца. Проучвания, измерване, данни, действия, наблюдение.
- По-цялостен фокус върху децата до тригодишна възраст (вкл. обучение по родителство, политики и програми за ранно детско развитие, патронажни сестри).
- Документиране и работа за преодоляване на стигматизацията и свръхпредставеността на малцинствените групи (роми и други) в институционалната грижа.
- Последователно и достатъчно инвестиране в социалните работници.
- Правителствата трябва да гарантират, че междусекторната координация и програмиране са приоритет, както при разработването на политики, така и в практическата работа.
- Работата за промяна на социалните норми/поведение трябва да бъде част от изпълнението на ключови социални политики. Тя трябва да се провежда на национално равнище (кампании в медиите, ангажиране на политически лидери, професионални сдружения) и на местно равнище (ангажиране на местното гражданско общество).
- Повишаване на информираността на представителите на медицинските професии по въпросите на закрилата на детето и правата на детето.
- Трябва да бъдат разработени средства и подходящи показатели за измерване с цел оценка на въздействието на реформите върху качеството на живот на деца и семейства.
- Правителствата трябва да се ангажират с ефикасни инвестиции и грижата за децата на всички етапи на бюджетната процедура на национално и местно равнище, включително ангажимент за многогодишно бюджетиране, за да се гарантират по-добри резултати.
- Националните системи за грижа за децата трябва да включват по-силни и по-добри функционални механизми за подаване на оплаквания и обжалване.
- Подобряване на събирането на данни е основен компонент в реформата на грижата за деца/социалната закрила. Картографирането на териториалните неравенства в разпределението на услугите трябва да бъде разработено като инструмент за планиране.
Презентацията от събитието можете да видите в нашата библиотека.
Автор: Ивайло Спасов
Източник: УНИЦЕФ България , 25 февруари 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
08 август 2024 г.
Детска работилница за летни подаръци
18 август 11:00 часа Вход свободен с предварителна регистрация: https://forms.gle/gH4fk9N9qQfasga8A Работилницата ще се проведе
23 юли 2024 г.
Фондация BCause обявява конкурс за финансиране на малки проекти „Детско здраве“
Фондация "BCause: в помощ за благотворителността" обявява конкурс "Детско здраве". Средствата са осигурени от Фонд "Лечение и
11 юли 2024 г.
Стартира благотворителна кампания „По-добра среда за всеки“
Стартира благотворителна кампания в подкрепа на децата и младежите в неравностойно положение от центровете от семеен тип, управл
